Ако имате малко повече късмет, спасението ще ви намери. Защото всеки от нас има нужда да бъде спасен, поне веднъж. От илюзии, от страхове, от някои демони. Спасението има много лица и обикновено не го разпознаваме като такова от първия път. Може да е смърт - за госпожа Кети, любов - като при Наталия, коте за лудия, бебе за шофьорката на такси, пътуване за Борис, шинели за хора без палта... И всички сме едновременно спасени и спасители, защото, спасявайки някого, всъщност спасяваме себе си. Тази книга с разкази е първа за Емилия Милчева, журналист, работила в БТА, в. "Труд", в. "Класа", Градски вестник, ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
"Сигурно няколко живота няма да ми стигнат, за да опиша това, което ми се е случило през съзнателната част от този живот. Ами ако включим и незапомнените събития, случки, страхове, възторзи... Каква е последователността на случващото се, откъде да започне човек? Заради това реших да напиша роман от разкази. Разкази за нещата, които са ме формирали... Разкази за нещата, които са ме накарали да обичам живота. Защото не инстинктът за самосъхранение ни прави живи, а това, което дере паметта ни. И когато от тези драскотини спре да се стича кръв, тогава значи животът е свършил. Оставям ви вас, читателите, да събирате и ... |
|
|
Как се гради и пази крепост от светлина в душата? Как се минава през времената и се побеждава мрака? Има ли пролуки през измеренията и кой може да се пресяга през тях, та да получи отговори или подкрепа? Къде са ни корените и нима можем без тях? Климент ли измисли кирилицата, или пък Наум - понеже в Преслав по-рано се е писало на кирилица, отколкото в Охрид? Задаваме ли точните въпроси, когато искаме да получим важен отговор и нима наистина бяхме наказани за гонението срещу богомилите? На какво е способна една крехка жена, въоръжена обаче с познание, вяра, древни сили и светла душа, имаща едно наум за мрака? Тези и още ... |
|
|
"Котаракът на Рей Бредбъри е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в ... |
|
|
"Следобедната дрямка е онова особено състояние, в което сънищата са най-ярки и често с мъка се отличават от действителността, макар да са пълни със сюрреализъм. Разказите на Боян Тончев са точно такива - смесица между реалност и сън, в която обаче висшите ценности си остават същите, а героите все толкова болезнено се стремят към тях. Въпреки целия позадрямал абсурд на ситуациите, в които попадат." Христо Карастоянов "Зад великодушния поглед на Боян Тончев към трудностите на всекидневието и неговия опрощаващ смях стои внимателно поставената диагноза за болестта на обществото. Иронията и самоиронията в ... |
|
|
"Сборникът "Разкази за жени" съдържа двадесет и един разказа с различна големина и тематика. Това, което ги свързва е, че те описват истории на жени на различна възраст и с различна житейска опитност и плътност. В сборника присъстват образи на реални ("Кати", "Мария"), въображаеми ("Принчипа Мещина"), фантастични ("Да родиш дракон") и сюреалистични ("Езерото") герои и героини. Част от разказите са на двадесет години (като "Спомен" и "Китаецът"), а други по-млади. Както и част от тях са много кратки ("Чудото Великден"), а други ... |
|
|
Това е анатомията на изкуството - наблюдение и идея, радост и полет, труд и съмнения, вплетени от твореца в кратък сюжет, мелодия или картина... Но най-вече искреност, каквато Марин Урумов без съмнение притежава и ни разкрива в най-пълна степен в разказите си. В разказите на Марин Урумов има движение, звуци и багри - пъстри и монохромни, драматизъм и обич, човешки състояния и съдби... И на този фон в тях откриваме едно привидно нехайно, но дълбоко вглеждане в проблемите на днешния ден. Анатомията на неговото творчество е наблюдение и идея, радост и полет, мъка и труд, съмнения и тревоги. И най-вече искреност. ... |
|
|
"Още ли сте в мрежата? Още ли ви де-лийтват, блокират и ънфрендват? Изключете Уиндоуса. Дръпнете пердето от прозореца. Събудете се за света, в който живеете. Излезте навън и го вижте. Погледнете хората в лицето. Заврете носа си в проблемите на другите. Прегърнете някого. Направете си свой "фейслук". Не сте ли виждали каква жива людница е наоколо... Защо се мръщите бе, хора? Защо мислите за утре? Днес има кой да ви целуне, ако няма - има на кого да се зарадвате, ако няма има красив звук, който да чуете, ако няма - можете да видите светлината, можете да усетите, че сте тук, че светът ви въздейства и с ... |
|
|
Катя Владимирова е родена във Варна, живее в София и е автор на книги с разкази и стихове "Никое небе не е последно" - разкази и "Пясък в шепата ми" - стихове и на над 2000 публицистични публикации в централния печат. След демократичните промени тя става главен редактор на политическия вестник "Свободен народ" и на "Самурай" - вестник за бойни изкуства. Избрана е за председател на Българо-френското дружество и Lion's club в България. Завършила е френска филология в Софийски университет и след 2000 г заминава във Франция и посещава курсове по история на изкуството, източна ... |
|
|
Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
|
19 вдъхновяващи истории за хора със свободен дух. ... Прави каквото усещаш, че е добро за теб, и рано или късно то ще стане добро за другите. Така мислят и действат героите в деветнайсетте истории, затворени между кориците на тази книга. Всеки от вдъхновяващите разкази в нея всъщност съдържа много други истории, които не престават да дават начало на още по-нови истории. Зарядът на този книжен двигател зависи от читателя. От желанието му да пусне на воля мислите си - назад към детството и напред към бъдещето, докато изгуби представа за време и граници. Слава богу, че с книгата може да се общува без маска и отблизо. Тази ... |
Книги 
