"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Боян Биолчев, Славянска рикша ... |
|
Четива за между две гари. ... Сборник с разкази, непретенциозно написани за разтуха според самия автор. Стилово представляват умилително-сантиментална препратка към литературния сказ от времето на "социализъма". Ако автоматично прозрете езиковия субект отвъд последната дума, ще оцените и хумора на запаления по тънката част, както също се казваше тогава, лиричен герой. Той се вози на таратайка, а денят му е населен я с дръгливи героини; я с другарки и хубавелки, които си ги бива за потребление всякакво, даже на дневно осветление; я с грешки на природата. Впрочем, по собствените му признания заради тази си " ... |
|
Сборникът с разкази "С цвят на слънчогледи, с дъх на лято" е различен поглед към изчезващото, но и намиращо себе си село. С тъга, но и оптимистично, защото дори и сред камъните на разрухата, заради икономически и демографски кризи, то все още съществува и в него продължават да живеят истински хора, понякога странни, понякога неочаквани, понякога съвсем обикновени. Просто те съществуват. И най-хубавото е, че продължават да търсят доброто край себе си и да се опитват да опитомяват света. Може не винаги да бъдат разбрани, но това е тяхната малка хитрост. Може да са малко тъжни, може да са малко смешни, но важното ... |
|
"Сам се чудеше понякога - уж се държеше съвсем човешки, а изведнъж се превръщаше в звяр. Особено в гората. И особено нощем. Превръщаше се в животно. Нападаше, бягаше, падаше, лежеше, готвеше се за скок, спотайваше се, хитруваше, мреше, само и само да не бъде уловено, само и само да оцелее. Цар беше да броди из планината, да живее в нея и да бъде част от нея. Пълзеше по урвите, катереше се по баирите, долавяше всеки шум и всеки звук, сетивата му се изостряха и го предпазваха от грешна стъпка. Движеше се, сякаш носеше карта пред себе си с обозначени всички животни и растения в околността. Следеше ги като на екран. ... |
|
Сборник разкази на писателя Емил Константинов. "Той знаеше, че сега ще започне любимата му песен и усили докрай силата на звука. Чу първите акорди на "Rock "n" roll damnation" и натисна яко педала на газта. След малко погледна скоростта - стрелката бързаше към края на километража. Хвана здраво волана, като постави ръцете си на “един без четвърт”. Мина в средата на магистралата и започна да се опиянява не само от изпълнението от AC/DC, но и от спринтиращия срещу него асфалт. Крайпътните рекламни платна профучаваха подобно на забързани филмови кадри и се стопяваха мигновено." Емил Константинов ... |
|
"Разказите на Светлозар Стоянов в сборника Гравюра от белези са особени отпечатъци от тъгите и болката на българското ежедневие - преди и днес. Зад злободневието и дребнавостите на живота авторът търси истинските смисли на битието. Езикът му е изчистен и увлекателен, силен и завладяващ, което е доказателство за зряла белетристика с бъдеще." Емил Андреев "Без преувеличение може да се каже, че Светлозар Стоянов може да направи с думите всичко - да бъде суров, поетичен, патетичен, сквернословен. Неговото голямо преимущество е това, че пише единствено за неща, които познава; че знае тайната на мярката; че ... |
|
"Разказите на Мирела Иванова казват по един или друг начин: Това е животът ни, той е болезнено разпънат между страхове, смърти, колебания, надежди – но това е той, разговаряме с родителите си на други, чужди езици, единствено децата ни крепят като паяжинки към стената на дните, любовите ни се раждат с възторг и се разкъсват, нямаме молитва, а само усещане за нея..."Гергина Кръстева, "Литературен вестник""Впечатляващо е как Мирела Иванова съумява да въведе и вгради всекидневното в историята, да изпълни с празничност простичките неща – цяло чудо е... Една великолепна авторка." Зюдвест Пресе & ... |
|
Споените кристали е сборник с разкази и повести от Христо Мандев. ... |
|
Иван е в училището, в университета, в адвокатската кантора, в театъра, в политиката... Той е учител, който не иска да полудява, той е писател, който иска да бъде писател, актьор, който не иска да умира, кмет на голям град, който иска да намери Мъдреца в себе си, лекомислен депутат без памет, успял бизнесмен, чиито цървул от миналото не му дава мира... Иван търси любов, хваща я и изпуска, а понякога я намира на стари години. Иван Нищото е нещо като нищо за съседите си. Иван е местен партиен активист, изгарящ от желание да бъде интимен с красивата министърка. Иван може да е подивял от мъка и ярост баща, потънал до коленете ... |
|
Един толкова старомоден разказвач, че изглежда супер модерен. „Тръбачът на равнината“ е сборник с разкази на Иван Крумов, стоварен в пространството на Дунавската равнина и във времето на първите стъпки на социализма в българското село. Истории и образи, замръзнали в обичайната си необичайност и излезли сякаш от сайта „Изгубената България“. Извадени от всякакви пропагандни клишета, свързани с комунизма, историите на Крумов са трогателни, наивистични понякога, но докосващи вън от съмнение. Истинско предизвикателство – особено за по-младите читатели – е да се изправят очи в очи с един неподозиран свят, който прелъстява, без ... |
|
Дебютната книга на Деница Дилова залага капан с иронията, вложена в заглавието "Тънкости на приготвянето". Това не е готварска книга. Това е книга с разкази за животни, убити по смешен или ужасяващ начин, принесени в жертва на кулинарната глезотия на човечеството. В добавка има и рецепти. Героите в "Тънкости на приготвянето" убиват невинни същества, за да ги "принесат в жертва на любовта, глада и абсолютната истина". Има абсолютни истини, за които човек просто избягва да мисли. Как точно умират охлювите и раците при готвене? В кое влагаме повече страст – в любенето или в яденето? Как е ... |
|
Третият том от съчиненията в пет тома от Стефан Гечев го представя като майстор на разказа. Освен творбите от сборниците „Осъденият на сеньора”, „Жестоката благодетелка”, „Престъплението на улица „Бивша Преспа”, „Шегите на случая”, „Бунтовникът от 4018 година”, Насекомите и ние” са поместени и разкази, публикувани в периодичния печат, а също и непубликувани. ... |