Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |
|
Първата книга с разкази на Георги Томов е силен дебют, какъвто рядко се среща. С богат житейски опит зад гърба си, в "Не беше тук и си отиде" той разгръща смайваща палитра от чудновати истории, дишащи, живи герои и сложни морални дилеми, които нямат лесно и вярно решение - всичко това гарнирано с чудесен, зрял стил на писане. Сред тези страници има какво ли не - смях, тъга, щастие, има болка и сълзи, но най-вече дълбоко, проникновено разбиране за същността на човешкото в толкова различните му форми. Има ги хората, слаби и подвластни на страстите си, но и силни и помитащи всички прегради, когато си изяснят ... |
|
Разкази ... Осем - числото на просперитета. Осем разказа в едно произведение. Два коренно различни персонажа. Единият върви по пътя, от който другият вече се връща. Младеж, израснал в социален дом, търсещ отговори от майка си, която го е изоставила. И неумеещ да се радва на живота човек, чието най-голямо наказание е това, че се е оженил за жена си. Смисълът на любовта, изкуството, омразата, прошката и откровеността в техните съдби... Но за да намерят правилния път, първо трябва да намерят себе си. ... |
|
"Светлината на онези дни. Разкази и новели." е сборник, представящ най-доброто от кратките творби на автора, писани през годините. В тях проличават както тематичните му предпочитания, така и ярката му и своеобразна стилистика. Пред съвременния читател се изправя отново един значим автор, с неговата дълбоко хуманна проза, населена с впечатляващи образи и характери. Рашко Сугарев е роден в Пловдив на 1 април 1941 г. Завършва медицина във ВМИ - Пловдив през 1967 г., работи като лекар в продължение на 4 години. По-сетне, воден от вътрешната сила на призванието си, тръгва по пътя на литературния труд. Работи като ... |
|
"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
|
Героите в разказите - крадлата в трамвая; докторът-търговец и ветеринарът, спасил човешки крак от ампутация; хлапета, които се натискат предизвикателно в трамвая; майка, изхвърлена от децата си; разбит брак от глупава приятелска шега; тъжната равносметка от уж успешен живот; любов, която побеждава годините... - са автентични, с прояви на човечност, искреност и доброта в това трудно време. Авторката е журналист с дългогодишен опит. Голяма част от разказите в сборника са публикувани в периодичния печат. В тях са събрани човешките истории на живи хора, с които авторката се е срещнала в богатата си журналистическа практика. ... |
|
Сборник с разкази. ... "Александър Чобанов пише умно, увлекателно и с чувство за хумор. Неговите разкази съдържат всичко необходимо, за да ги определя като литература от високо ниво. Сборникът "Летен следобед" потвърждава това." Емил Андреев "А и всъщност, какво като знаеш истината, какво от това? На петнайсто число пак ще ти се обадят от банката да ти кажат, че закъсняваш с вноската и ти им кажи, че знаеш истината. Кажи, че те управляват неприятни хора, че работиш без спиране, за да им плащаш тъпите вноски и да знаеш истината, те си знаят тяхното - дай!". Из разказа "Близо до истината& ... |
|
Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |
|
Избрани разкази ... "За себе си знам със сигурност, че съм един обикновен лъжец. Още от малък. Нямах никакъв друг начин да оцелея. Но след като така единодушно и твърдо ме обявиха за честен човек, не мога да разбера какви са другите." Дончо Цончев ... |
|
Какво сме ние, българите, без годеж и сватба? Те трябва да се правят тъй, че да се запомнят за цял живот. В този сборник разкази тръгваме от годежа на леля, отразен в чистото изворче на детството, пресичаме всякакви граници, за да наблюдаваме Мадридската корида и ставаме свидетели на промяната на един свят, в който надеждите ни са похитени, и започваме да взимаме уроци от новите, модерни и с друг морал времена. ... |
|
Евтим Джамбазов е роден през 1948 г. Живее и работи в София. Писател на свободна практика. Автор е на сборника с разкази и новели Лекарство срещу смърт."Режеш със смях оглушителен ръцете, с които исках сърцето да ти дам. Ала пътя, по който си тръгнала за твоя рай, ще бъде един очакван край. Но аз знам, че спомена за кървавото признание ще бъде удавен в непресъхващи реки от сълзи, защото само една жена си ти, която следите на Сизиф не изпуска от очи." Евтим Джамбазов ... |