"Пътешествие във вътрешния свят на човешката душа - такова преживяване е книгата Синдромът на черната котка в 13 разказа на Теодора Славова. Светът на животните изведнъж поглежда човешкия в очите и нещо повече - разпознава себе си в тях. Синдромът на черната котка заразява хората и се разполага удобно в битовия и духовния им свят. Героите в разказите не са баналните и познати характери, които ни заобикалят. Най-комфортно между редовете ще са онези от нас, които се чувстват извън пластмасовата рамка на обществото и които открито се борят със своите скрити демони. Синдромът на черната котка в 13 разказа е не просто ... |
|
Всичко, което искахме - 44 истории за живота, такъв какъвто е. А вечният път на живота се вие така, че спира на всяка гара. Примамливо ни кани да надникнем през прозореца на купето и да се поразходим по перона. Любов. Надежда. Очакване. Раздяла. Спомени. Това са само някои от гарите по маршрута, наречен Живот. Влакът винаги е един и същ, но след всяко ново качване в него самите ние сме различни. Книга за живота като пътуване към себе си. ... |
|
"Разказите на Дилян Еленков са откачени, шантави, странни, необикновени, неочаквани и поради това хубави, много хубави. Изпълнени са с такъв абсурден, сюрреалистичен маниер, който обаче звучи, сякаш е нещо напълно истинско, напълно действително, напълно преживяно. Не може да не се отчете усетът на автора за детайла, за дребните думички и случки, които придават на разказите плът и кръв, вкус и форма, правят ги истински." Митко Новков Дилян Еленков (1978, София) е писател, музикант и художник. Автор е на стихосбирките Ципове, копчета, дни (2011) и Ангелите ще го отнесат (2017). Сценарист е на четиринайсет ... |
|
Какво отброява обърнатият пясъчен часовник? Останалото време или оставащото ни лично време? Сипят се неотменно трохите на пясъчните секунди под очарования ни поглед и - атом по атом, клетка по клетка ни отвеждат в безкрайността на всемирното единство. Но времето няма вина за нашата земна ефимерност - то не е нищо повече от смисъла, който влагаме в него. Смисълът, който е вложила Албена Фурнаджиева в своите истории, е обграден с носталгичния цвят на едно особено време - времето на успокоените страсти. Всичко в тези разкази е истинско - без търговски трикове, протяжни диалози и моден епатажен натурализъм. ... |
|
Сборник с разкази от курс по творческо писане на Здравка Евтимова."Прочитът на този сборник с разкази е истинска наслада. Бих го нарекла пътека към радостта, трудната радост, която идва, след като прогоним отровата на лъжите и предателството от кръвта си. Денят ни е труден днес, но трудностите са онзи истински маршрут, който изковава характера, прави гръбнака здрав, а ума чист, открит за приятелство, обич и полет. Онзи, който мисли за отмъщение, държи раните си отворени. Ако вкореним мислите си в хлъзгавата почва на омразата, обричаме себе си на нелечима болка. Това е едната мощна струя на внушение в разказите на ... |
|
"Това е четвъртата ми книга и тези, които са чели някои от предишните, вече би трябвало да имат представа що за автор съм. Разбира се, този сборник с разкази и повести много ми харесва. Хареса се и на други, но имаше и такива, които хич не го одобриха. Забележките бяха по-скоро идеологически. Напоследък все по-често чувам мнението, че едва ли не литературата не трябвало да се занимава с действителността... Както знаете и в други времена се е очаквало писателите да са послушни. И колкото по-послушни са били те, толкова по-лоши са ставали нещата за обикновените хора. Историите, които съм разказвал започват във ... |
|
"За някои това ще са просто диалози, други ще разберат и усетят написаното. Тези, които четат между редовете, ще се припознаят някъде, ще намерят отговорите на свои въпроси и ще открият скритите послания. Тази книга не е за всеки. Тя е за тези, които са готови да "чуят" написаното. И не само да го "чуят", а и да го разберат." Десислава Христова ... |
|
В сборника "Изгубени вещи" по необичаен начин се разказва за наглед обичайни неща. Излезлите от употреба предмети (ютията на въглища, пишещата машина, пощенската картичка, старата книга), които мнозина са изхвърлили на боклука, крият много истории. Смесвайки автобиографичното, приказното и гротесковото, авторът ги е дарил с втори живот и те стават част от човешките биографии, участват в тях както в делнични, така и в гранични, понякога съдбоносни моменти. Уж дребни - смешни и тъжни, случайно завърнали се в паметта, историите на "изгубените вещи" и на хората от градската маргиналия се разгръщат на фона ... |
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
Румяна Янкова е родена на 27.06.1960 година в град Добрич. Завършила е Езикова гимназия "Гео Милев" в Добрич с немски и английски език, Колеж по туризъм в град Варна с немски и руски език и немска и българска филология във ВТУ Св. св. "Кирил и Методий." Работи като преподавател по немски език повече от 30 години. Издава учебници и помагала по немски език. Занимава се от много години със създаването и представянето на постановки на немски език с ученици. "Книгата на Румяна Янкова е хроника на богата събитийност и във външния, и във вътрешния свят на човешкото битие. Двете пространства, които ... |
|
"Има една приказка, че цветята си имат история. И име. Името разказва историята на всяко цвете, а когато го дадеш на някого, му даваш всъщност история. Даваш му отрязък от време, който е пропуснал или до който още не е достигнал. В "Квантова градина" времето е събрано накуп – преди, сега, тепърва... Всичко е минало и предстои – било то името на едно момиче, двойката заради преписване, преобърнатата ваза, глупавите сценарии, калинката, Венци и Далай Лама или Хенрих Дейвид Торо и дивите ягоди. Но не всички цветя, събрани накуп, правят хубав букет или пък градина. Градината си има принципи, не може градина ... |
|
Стефан Бонев, майстор на късите художествени форми, изваяни от немерена реч, е събрал в сборника си 24 разказа или две дузини, по израза на неговия редактор проф. Клео Протохристова. Книгата представлява реалност, в която буквите и думите копират действията на своя създател, говорят от името на автора, регистрират партии и коалиции, борят се за власт, съвсем по човешки си подливат вода, замерват се с юридически аргументи и популизъм, стремят се да заемат първото място в абзаца и изречението, в заглавието на разказа и в името на книгата. Но това е и свят, в който любовта и добротата превръщат една обикновена монета в ... |