"Разказите, назовани тъжни, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. Хора с прякори е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика." Акад. Владимир Зарев "Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, не ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява ... |
|
|
"Пътят - той е в приказките за златното момиче и за тримата братя, в книгите за Алиса и магьосника от Оз. А някой ден изскача от страниците и те дръпва: "Хей, тръгвай, не се бави, да те видим и теб колко пари струваш". И ти потегляш, под стъпките ти - зелена трева, сухи листа, пясък, камънаци. Гледаш - надолу - бездна, нагоре - небе. Да паднеш - не искаш, да полетиш - не умееш. Вървиш, а не знаеш накъде. Пътят те плаши, но те и одарява. Един от даровете му са историите. В книгата ви очакват сюжети и герои, които срещнах по пътя си." Ценка Пенева Ценка Пенева е родена в град Разград през 1963 г. ... |
|
|
Сборник с разкази от талантливия белетрист Димитър Петров. Разкази с душа, родени от мощната драматургия на самия живот. Те са като парчета от счупено огледало, във всяко от които се оглежда нещо от човека и неговите копнежи, озарени от загадъчна светлина. Авторът изтръгва от потока на битието най-необичайни и интригуващи човешки характери, описва с почти фотографска точност невероятни, но делнични събития. Книгата притежава пленителния дух на градските легенди, особената поетичност на провинциалното ежедневие, колоритния език на хората, чиито съдби се преплитат по силата на непосредствената им битова близост. Коя ... |
|
|
Една индианска легенда гласи, че ако имаш съкровено желание, трябва да хванеш пеперуда и да го споделиш с нея. Истинските желания винаги трябва да останат скрити, за да не се погуби магията на силата им. А пеперудите не могат да говорят - те не издават и звук дори. Ако искаш желанието ти да се сбъдне, трябва първо да уловиш пеперуда и да ѝ го прошепнеш, а след това да я пуснеш на свобода. Така желанието ти ще полети и ще достигне до знанието на Великия Дух. А той ще ти го сбъдне, защото си повярвал и защото си подарил свобода. В този сборник разкази ще откриете множество необикновени съдби, неосъществени мечти и ... |
|
|
Вкусни разкази не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието - храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории - също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още. ... |
|
|
"Макгахански блусове и балади на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка, опряла гръб в Стария град. И ако детството е колаж от скука и въображение, то паметта предпазливо съхранява предметите, названията и ароматите на отминалото. Грамофонни плочи, буркан със сладко, дървена щипка, монети и леванто за след бръснене, долапи или динен фенер - всички те са част от щастливото и трудно порастване. А улица Макгахан вече е част от литературната ни география." Ина Иванова Юли Шумарев е от художниците, израснали покрай Античния театър, които се ... |
|
|
"Държите в ръцете си седмата ми книга Утробата на светлината. Сякаш миналата година седнах за пръв път да пиша, а не през март 2001 -ва, когато създадох първата си творба - разказа Моторът на Смъртта. Сякаш бе преди броени месеци, когато ме публикуваха за пръв път на хартия - това беше разказът ми Докъде водят мечтите в списание Тера Фантастика, бр. 1/2004. А сякаш едва ли не преди няколко седмици излезе първата ми книга - сборникът Хоро от Гарвани, юли 2008 -а. Времето не чака никого и върви само в една посока: маршът му е бавен, ала неумолим, и малко по малко отнема всичко от нас. Остава ни само краткото време, ... |
|
|
След успеха на дебютния си сборник Баница с локум, Еди Румян ни представя втория си сборник Последен шанс, където отново ни показва магията на късия разказ с неочакван обрат. Читателят се потапя в градската среда на различните епохи, докосва се до съдбите на героите и открива нови въпроси и отговори за себе си."Усмивките, от които боли, болката, която те оставя усмихнат, тривиализираната низост на всекидневното поведение, необикновеното достойнство на неочакван герой - разказите от новата книга на Еди Румян докосват човечността, която сме забравили, че носим, и дават нов живот на думата шанс. Не без да ни ... |
|
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
"Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, измина дълъг и труден път, за да попадне при теб. Първият ѝ редактор обърна внимание на автора, че книгата е изключително лоша и под нивото му. Авторът не се отчая и потърси втори редактор, който я определи като чудесна и посъветва някои думи да се заменят с други. Ръкописът замина към издателството, откъдето настояха за намесата на истински редактор. Такъв беше назначен служебно - и слава богу, човекът беше добронамерен. И макар не особено впечатлен, все пак си позволи да отбележи, че някои от текстовете граничат с гениалното. Уви, едно е да граничиш, друго ... |
|
|
Делфийската рокля е най-легендарната рокля в историята на модата. Поставя революция със създаването си през 1907 г., освобождавайки жените от налаганите дотогава ограничения, и в същото време остава неуспешно копирана от най-големите модни къщи и до днес. В книгата Делфийската рокля някои от вас ще срещнат много различни жени, други само една, но всички разкази ще ви припомнят, че жената облича роклята, а не роклята - жената."Книгата прави умела дисекция на женската душа, започвайки не откъде да е, а от роклята - втората кожа на жената. И както Ева свлича змийската кожа от себе си, така Димана съблича тайна след ... |
Книги 
