"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
|
„Габор Дюкич е своеобразна фигура в живота на съвременната унгарска литература, тъй като е творец, преминаващ през различни езици и държави… Стилът му се формира по-скоро под влиянието на американските поети-битници и джаз-поети, отколкото от донесените от дома литературни спомени… Общото между всичките (картини) е необичайният поглед, който ги обхожда и свързва, разполага и осмисля. Наблюдателят ни ги разкрива и само преминава през пространството и времето, без обаче да се задържа никъде и без да установява традиции. Тези картини нямат определена принадлежност, по никакъв начин не изразяват притежание, а са най-вече ... |
|
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
|
Ханшан (Студена планина) е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай. Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век. Събраните му стихове са 313. Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. ... |
|
|
„Хайку свят“ е първото списание у нас, посветено на хайку поезията, която добива все по-пулсиращ живот в съвременната литература. Към хайку се проявява нарастващ интерес както в поетическите кръгове, така и сред любителите на поезия. Все по-често съвременните медии насочват вниманието си към пишещите хайку. Налице е обаче едно празно поле – липсват солидни познания и проникновен поглед към същността и спецификата на тази уникална поезия, към нейните дълбоки корени, художествени особености и връзки с духовните сфери на Източния свят. Настоящото списание се заема със задачата да запълни тази празнота, като предостави богата ... |
|
|
Двуезично издание на български и испански език ... Книгата е първо българско двуезично издание, в което оригиналните стихове на Лорка са разположени огледално спрямо поетичните им интерпретации на български език, дело на преводача Ромеро. В тома са включени пълните текстове на стихосбирките „Диван от Тамарит” и „Цигански романси”, първата от които изцяло непозната досега на българския читател, а втората позната само отчасти. Към тях са добавени избрани стихотворения от непубликуваните приживе на автора „Сюити”, подробни бележки на преводача към българския читател, както и непоказвани цветни и чернобели рисунки на самия ... |
|
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |
|
|
Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. Едновременно роман, автобиография и поема, „Света Богородица на цветята” е най-знаменитата му белетристична творба. "Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми. Тази книга трябва да бъде ... |
|
|
"Сборникът очертава ясно идейно-съдържателната и формалната линия, характерни за руската поезия изобщо - борбата между светлината и мрака, унищожаването и спасяването на човешката ценности през войната, търсенето на опора в руския характер и в нравствеността на обикновените хора."Слепване на отломките от човечност" в един безумен и жесток свят - това е доминантата на руската поезия, отчетливо прокарана в антологията. Горещо я препоръчвам на читателите, които не са загубили вкус към красивото и стойностното слово."Здравко Недков ... |
|
|
Преди триста години един драматичен инцидент разтърсва лондонския beau monde от времето на кралица Ана. По екзотична приумица младият лорд Питър нарушава правилата на благопристойното поведение и публично отрязва къдрица от косите на нищо неподозиращата хубавица Арабела Фърмор. Нанесената обида води до вражда между двете семейства, като се говори дори за дуел. Тук се намесва неподражаемата иронична муза на младия Алекзандър Поуп. Удържани в изискан героически куплет, човешките и свръхчовешки мотиви и деяния в неговото "Похищение на къдрицата" завихрят пространство на оспорени, но и шеговито препотвърдени ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
