Ибрахим Камбероглу (1952) е роден в с. Врани кон, Търговищко. Първите си стихове публикува в България, в излизащи на турски език вестници и списания. През 1981 г. успява да посети Турция със съпругата си, където двамата получават политическо убежище, но дъщерите им остават в България като заложници. От 2001 до 2010 г. Камбероглу живее в Лион, където става член на Френския клуб на поетите "Пандора". Изключително самокритичен, публикува рядко, преди всичко в периодични издания. Автор е на две стихосбирки "Другият бряг на живота ми" (2002) и "Резюме на живота ми" (2018). Установява се в ... |
|
|
"Писателят с български корени Василий Димов е автор на няколко книги от така наречената експериментална проза. Днес той заема своето място в съвременната европейска литература. За мен е безспорно най-мистериозният и независим човек от най-новата руска литература. Многообразните текстове на Димов позволяват на всеки читател да направи свое собствено откритие. Такъв е случаят и с "Кафказус.". Бих казал, че това е висококачествена, истинска, а не пластмасова и бляскава литература. С голям интерес продължавам да следя работата на писателя Василий Димов и препоръчвам творчеството му и неговото издаване в ... |
|
|
"Кацушика Хокусай (1760–1849) е японски художник, придобил световна слава с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е - термин, който в буквален превод означава картини от плаващия (преходния) земен свят. Този стил е представителен за градската култура през историческия период Едо (1603–1868) и достига разцвета си в края на XVІІІ и началото на ХІХ век, когато центърът на културния живот окончателно се премества от столицата Киото в Едо (днешно Токио), където е било седалището на шогуните от рода Токугава." Братислав Иванов ... |
|
|
"Обичам те с дрехата си, която те докосва и с думите, които трудно намирам, обичам те с целия свят - защото си в него, с малкото си пръстче те обичам. Обичам те по навик - и като начеващо чудо, обичам те унизително, обичам те тържествуващо... Как още да ти го обясня? - Все едно, че пиша върху водата..." Станка Пенчева ... |
|
|
Сборник със 161 стихотворения на Емили Дикинсън, които излизат за първи път на български език. Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя."Поезията ѝ е великолепна изповед, богохулна ... |
|
|
Дуински елегии - един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка Дуино, който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на ... |
|
|
"Книгата, която държите в ръце, уважаеми читателю, представя Великия бард единствено в качеството му на поет, и то с неговия най-популярен и представителен недраматургичен опус - Сонетите. Но тук те достигат до вас в ново българско звучене, подчинени на различна от познатите, вътрешно обоснована езикова философия... Може би странно или несвойствено за определен кръг ценители, като име, поемащо отговорността за петия български вариант на Сонетите, срещаме това на поета Кирил Кадийски. Странно, защото той е познат на широката читателска публика преди всичко като преводач на френските прокълнати поети и на широк ... |
|
|
Цветя на злото излиза в елегантно библиотечно оформление, дело на Иво Рафаилов. Поредицата включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Целта е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията. Шарл Бодлер (1821 - 1867) e френски поет, художествен критик и преводач. Данте на една пропаднала епоха по думите на Барбе д'Орвили, обърнат към класицизма, подхранван от романтизма, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на ... |
|
|
Обича се без точка, винаги в поредица от запетаи. Марко Погачар е хърватски поет, роден през 1984 г. в град Сплит. Дипломирал се е във философския факултет в Загреб със специалност сравнително литературознание и световна история. Публикува поезия, проза, есеистика и литературна критика. Негови текстове са преведени на тридесет езика. Носител е на много хърватски и международни литературни награди. Автор е на стихосбирките Вихрушки над Санта Крус, 2006; Послания към обикновените хора, 2007; Предметите, 2009; Черна покрайнина, 2013; Земя Земя, 2017; на книги с есета, публицистика и пътеписи. Марко Погачар е автор, който ... |
|
|
Втори юбилеен книжен брой. ... Райската градина и други работилници e втори юбилеен книжен брой след Флорентинците от 2018 година, отбелязващ 10-годишнината от излизането на Пеат некогаш. Съдържа изцяло нов брой, непубликуван на сайта на списанието, както и ключови текстове от последните пет години. Както винаги досега, съвременната българска литература е представена наравно със значими световни поетични и прозаични образци. Не липсват и научни студии и задълбочени критични материали. И този път Пеат некогаш не изневеряват на себе си и поднасят на читателите очакваното неочаквано! И всичко това съпроводено с изящни, ... |
|
|
"Самюел Тейлър Колридж (1772 - 1834) е навярно поетът, който в най-голяма степен осъществява естетическата революция на Романтизма в английската литература, а и не само в нея. Той се освобождава най-категорично от просвещенския рационализъм, като залага на субективното емоционално състояние на твореца и на неограниченото му въображение. Този поврат, който прокарва нов път за развитието на модерната поезия, на практика се извършва в продължение на не повече от няколко месеца през 1797 и 1798 г., когато 25 годишния поет живее в Съмърсет, Югозападна Англия, в близко съседство и приятелство с Уилям Уърдсъурт и сестра му ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
