Стихотворението "Епитаф" е написано в римуван петнадесетосричен стих, повлиян от оплакванията на Мани. Същевременно усвоява елементи от Критския ренесанс. Съдържа елементи от Православния Епитафиален Плач. Мотивът, използван от поета, Смърт - Възкресение е вдъхновен от историята за Исус (разпнат и възкръснал), както и от творбите за боговете на Древна Гърция и Древен Египет (Зевс, Дионис, Адонис). Следвайки християнската традиция, поетът успява да опише по удивителен начин изпепеляващата болка на майката, която ридае и жалее над мъртвото тяло на убития си син. Общият стил на поемата е традиционен. В това ... |
|
|
62 + 1 Стихотворения. ... "Благородната идея на инженера и литератора-философ Константинос Марицас да преведе на български език с най-голяма точност творбите на големия поет Константинос Кавафис заслужава адмирации. Самият Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика - гръцкия и българския. Освен това - от автентичните произведения на Кавафис, преведени от Константинос Марицас на български, личи нещо много важно: преводачът високо цени и обича творбите на великия поет. Той пристъпва към всяко негово стихотворение с творческо преклонение, иска да остане верен на смисъла на ... |
|
|
Ектор Данте Чинкота започва литературната си кариера през 1965 г. с публикуването на "Ода за Рио де ла Плата в нейния най-сух ден". Като автор на над четирийсет стихосбирки и литературоведски изследвания, той е изнасял лекции в десетки държави. Индивидуалистичните философски възгледи, елегичният стил и неокласическите му похвати спомагат да се открои като независим творец с полнозвучен глас, който стои в страни от тенденциите и увлеченията на времето и който въпреки това съумява да наложи своите идеи. Оригиналността му ярко личи дори в традиционната форма сонета. През 1993 г. бива удостоен с Национална награда ... |
|
|
Ангел Атанасов (1964г-2018г) е познат в обществото като художника Ангел Атанасов, но той бе всестранно развита личност, невероятно талантлив, добър и изключително интелигентен човек, също музикант, а както ще видите от тази книжка и поет. Гордост за родителите си, добър приятел. Бохем, който обичаше красивите неща и не можа да се примири с обикновения живот. Книгата съдържа 13 стихотворения и 17 картини - творчеството на един живот."И ако винаги с гняв и вик посрещал съм всичко на света, вий огъня винете, защото нему аз принадлежа." Ангел Атанасов ... |
|
|
I was looking for the Ancient time deep into the whim of our meeting. A new whisper, I had sent araund to find you in some century. You be the Joy! Be Endless bliss without a remnant. ... |
|
|
... От земна кал и звезден прах духът с плътта ни е омесен. Ръцете тръпнат за размах, а гърлото - изтръгва песен...... Поетът е вестител на истината, той угадава нейните черти. "Доверете се на поета!" Ако Хенрих Шлиман не беше повярвал на Омир, Троя щеше да остане погребана под замята, нямаше никога да разкрие съкровищатата си пред окото на слънцето. Троя потвърди своето съществуване, защото преди да започне разкопките в Мала Азия, Шлиман беше преобърнал хиляди пластове омировски хекзаметри... Да повярваме на Орфей! Той не ще ни отведе назад, към едно разорено от фаланги и легиони царство на разединените ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), " ... |
|
|
Второ разширено издание. ... Избрано. Проза и стих."...книгата е нещо повече от словесна структура или поредица от словесни структури; тя е и диалогът, който завързва със своя читател, и интонацията, която придава на гласа му, и изменчивите и трайни образи, които оставя в паметта му. Този диалог е безкраен...""Един човек си поставя задачата да нарисува света. С течение на времето изпълва пространството с образи на земи, царства, планини, заливи, кораби, острови, риби, жилища, сечива, звезди, коне и хора. Малко преди смъртта си открива, че този търпелив лабиринт от линии чертае образа на лицето му." ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "О рало в синьото! Орал в синьото синът на синьото, всичкият сън, сит от ситно сито, което се нуждае от тези тръби сажди, от онези лъжи горе, които тръбят звуци върху този пречист сняг. Нека му се връща всичко, пропастта да ни върне, вратите нека са добре залостени с оня клик, наполовина огън, наполовина мрак, и полет и лек, свято отсъствие на оня лъч, на оня знак който не може да се изпълни, да върже, да привърже рало за синьо, сито за ситно, всички за него, на снега, който най-вероятно е." Санде Стойчевски ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Избрани творби. ... Както стихотворенията, така и разказите на Рамон Мария дел Валие - Инклан сполучливо са наречени "деца на поетична природа". Изящният импресионистичен стил, декадентският привкус, ироничните подмятания, мозайката от фолклорни мотиви, модернистичното митотворчество, субективното възприемане на пространството и времето, колоритът, орнаменталността и мелодиката на фразата… Това са само някои характерни черти на неговото творчество. "Тъмната градина" и "Епиталамий" на пръв поглед изглеждат в съзвучие с творчеството на Мигел де Унамуно, Хосе Мартинес Руис - Асорин, Алехандро ... |
