"Фантасмагория" е сатирична поема от Луис Карол , отпечатана за първи път през 1869 г. Заглавието той заема от Магическия фенер на илюзиониста Етиен-Гаспар Робъртсън, чиито представления са много популярни в Англия през 19 век. Разделена е на песни (cantos), което е характерно за дълги, сериозни произведения. "Божествена комедия" на Данте например. Това ѝ придава известно достолепие, докато всъщност се въртим в абсурдния спектакъл на обществения ред. Сюжетът е простичък. Един малък призрак посещава къщата на някой си мистър Тибс. Срещата им, може да се каже, е съдбовна. Разбира се, поемата е по- ... |
|
|
Избрани есета, писма и поезия. Книгата е част от поредицата "Магика" на издателство "Изток - Запад". ... Х. Ф. Лъвкрафт (1890 - 1937), най-важният американски автор на свръхестествени истории след Едгар По, е оказал неизмеримо влияние върху литературата на ужаса през последните десетилетия. Въпреки че днес е известен предимно със свръхестествената си белетристика, той създава и редица интересни стихове и есета. Настоящият том представя на българските читатели 12 от най-добрите му стихотворения и 3 от най-прочутите му есета. В първото от тях, дало заглавието на целия сборник, Лъвкрафт прави ... |
|
|
Книгата съдържа девет цветни картини извън текста. Никос Енгонопулос, гръцки поет и художник от албански произход, е роден на 21 октомври 1907 г. в Атина. Живее от 1914 г. в Истанбул. Завършва гимназия в Париж и следва в Атинското висше училище за изящни изкуства. Придобива известност като художник сюрреалист, представя 74 платна на Биеналето на съвременното изкуство във Венеция през 1954 г. Пише стихове от млад. Автор на поетичните книги: "Не говорете на диригента" (1938), "Клавесините на мълчанието" (1939), "Боливар" (поема, 1944), "Седем поеми" (памфлет, 1944), "Завръщането ... |
|
|
За първи път на български: "Младата парка", най-загадъчната поема във френския език, която още с издаването си се превръща в класика и обезсмъртява Пол Валери. Т. С. Елиът е един от многото, които го смятат за големия поет на ХХ век и с особено голямо възхищение говори за поемата "Скица на змия". Две тънки малотиражни книги със стихотворения, много от които писани в периода 1917 - 1922 г., и няколко поеми, част от които незавършени, превръщат своя автор в национален поет на Франция. ... |
|
|
През 1689 г. великият поет Мацуо Башьо предприема пътуване до Муцу и Дева - най-отдалечените североизточни провинции на тогавашна Япония. Така се появява знаменитото му произведение "Оку-но хосомичи" - "По пътеките на Севера". По форма това е лиричен пътепис, но докато разказва за премеждията си по пътеките на Севера, Башьо неусетно ни пренася в едно пътуване с други измерения - пътуване към корените на японската идентичност. Заедно с автора ние ще посетим места, паметта за които е надживяла вековете - шинтоистки светилища и будистки манастири, скромни прибежища на знаменити отшелници и велики поети, ... |
|
|
"Навечерие в пламъци" е един от най-дръзките и вълнуващи литературни експерименти на Хуан Мануел Маркос. В тази книга авторът се връща към един разтърсващ реален епизод от войната за Чако (1932 – 1935), като изследва границите между поезия и проза. Стихотворения и песни, сборник от текстове на песни и стихотворения с любовна, политическа и емигрантска тематика, е най-значимата стихосбирка на автора. Корицата представлява фотография на прочутата парагвайска музикантка Джесика Кабайеро, символизираща парагвайската жена. ... |
|
|
Стихотворението "Епитаф" е написано в римуван петнадесетосричен стих, повлиян от оплакванията на Мани. Същевременно усвоява елементи от Критския ренесанс. Съдържа елементи от Православния Епитафиален Плач. Мотивът, използван от поета, Смърт - Възкресение е вдъхновен от историята за Исус (разпнат и възкръснал), както и от творбите за боговете на Древна Гърция и Древен Египет (Зевс, Дионис, Адонис). Следвайки християнската традиция, поетът успява да опише по удивителен начин изпепеляващата болка на майката, която ридае и жалее над мъртвото тяло на убития си син. Общият стил на поемата е традиционен. В това ... |
|
|
Ектор Данте Чинкота започва литературната си кариера през 1965 г. с публикуването на "Ода за Рио де ла Плата в нейния най-сух ден". Като автор на над четирийсет стихосбирки и литературоведски изследвания, той е изнасял лекции в десетки държави. Индивидуалистичните философски възгледи, елегичният стил и неокласическите му похвати спомагат да се открои като независим творец с полнозвучен глас, който стои в страни от тенденциите и увлеченията на времето и който въпреки това съумява да наложи своите идеи. Оригиналността му ярко личи дори в традиционната форма сонета. През 1993 г. бива удостоен с Национална награда ... |
|
|
I was looking for the Ancient time deep into the whim of our meeting. A new whisper, I had sent araund to find you in some century. You be the Joy! Be Endless bliss without a remnant. ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно& ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... "О рало в синьото! Орал в синьото синът на синьото, всичкият сън, сит от ситно сито, което се нуждае от тези тръби сажди, от онези лъжи горе, които тръбят звуци върху този пречист сняг. Нека му се връща всичко, пропастта да ни върне, вратите нека са добре залостени с оня клик, наполовина огън, наполовина мрак, и полет и лек, свято отсъствие на оня лъч, на оня знак който не може да се изпълни, да върже, да привърже рало за синьо, сито за ситно, всички за него, на снега, който най-вероятно е." Санде Стойчевски & ... |
|
|
Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
