Книгата Небесна пантомима е първата книга на македонския поет Зоран Анчевски в България, който на практика е непознат за българските читатели до този момент. Поезията му се оказа бяло петно в познаването на съвременната македонска литература (в частност - поезия), тъй като Анчевски е изключителен поет, той е авторитетно име както в родината си, така и в международен план. Книгата представя най-доброто от поезията му. Композиционно тя е разделена на седем поетически тематични цикъла и съдържа общо 80 стихотворения от различни години, периоди и етапи на поетическия му опус, подбрани от три негови книги, издадени в РС ... |
|
|
Третият том на антологията съдържа творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще просветнат ... |
|
|
Вторият том на антологията представя френските поети от Верхарн до Аполинер и Сандрар."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще ... |
|
|
Първият том на антологията съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите."Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си ковчеже, пълно с отблясъци. Защото вътре са тежките късове самородно злато от Завещанията на Франсоа Вийон, много по-ценни от жълтиците, които той е обирал със своята банда; сияе филигранът на Ронсар и дю Беле, най-ярките звезди на Плеядата; искрят сълзите на Луиз Лабе, превърнати от раздялата в бисери; пламтят рубините от пролятата кръв в Трагедиите на Агрипа д'Обинье; понякога за миг ще те заслепи фалшивият - като нравите на епохата - блясък на някоя салонна епиграма; ще ... |
|
|
В книгата със стихове на Борис Пастернак неговото творчество е представено панорамно: от първите му ярки творби в зората на руския модернизъм, през трудните следреволюционни години в Русия, поставили на изпитание мнозина творци, през стиховете от романа Доктор Живаго, до последната му книга - апотеоз на едно творчество със значение не само за съвременната руска поезия. Преводите на Кирил Кадийски показват многопластовата, често усложнена мисъл на поета, но и богатите възможности на българския език. За истинските ценители на поезията!"Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. ... |
|
|
Антологията включва стихосбирката Стели (1912) и откъси от незавършената поема Тибет (публикувана посмъртно за пръв път през 1969). Френската критика единодушно определя Стели като един от най значимите литературни паметници на XX век. Поетът с широко отворени очи търси простотата на изказа и се стреми към многообразие, оставайки верен на първоначалния изблик на поетичното слово. Всичко в неговата лирика води към тайнствения център, където реалността и блянът, отсъствието и присъствието, вътрешното и външното се събират в едно. В Тибет е отразен стремежът на автора към Покрива на света - най-високото не само физически, ... |
|
|
"Та тъй венчали се с камбанен звън, с камбанен звън щастливо се венчали. Но нямало камбанен звън в сърцето на Ани. Сякаш все край нея стъпки отеквали - незнайно откъде - и сякаш някой й нашепвал нещо неразбираемо. Самичка вкъщи не искала да я оставят, нито обичала самичка да излиза. Или седял цял ден в ждрелото с поглед в морето вперен - корабокрушенец, жадуващ за платно. Но ден след ден се нижели - и ни платно, ни дявол, а само този изгрев със стрели от пурпур между папрати и палми, и скални откоси - искрящ отблясък на изток по водите и отблясък по неговия остров, и отблясък пак по водите, но на запад вече; а най- ... |
|
|
"В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма. Този мотив, общ за поезията на Милош, Херберт и Ружевич, е подплатен със страха, че прогоненият от Европа и толкова пъти предаван Бог може наистина да си е тръгнал. Отличителна черта на вече формирания и зрял глас на поета е метафизичният тон, вплетен в действителността. За поета е важно сътрудничеството с читателя, от когото той очаква да доопредели неопределеното, да доизкаже недоизказаното, да дорисува рисунката, да допълни ... |
|
|
В Движение авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието. Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно ... |
|
|
Идваш идваш падайки през болката и намествайки голи думи в раната от загубата. лицето е малко за да усети онова което в нас продължава да съществува в онзи миг в който гласът снема сенките от този ден където завръщането не се пише вече със страх от приливите. можеш сега да се въздигнеш: сякаш (отново) си на светло Жоао Луиш Барето Гимарайш Жоао Луиш Барето Гимарайш е роден в Порто, Португалия (3 юни 1967 г.), където завършва медицина. Той е поет и пластичен хирург. Първата му книга със стихове е Има цигулки в племето (1989). Автор е на Избрана поезия (2011), Тук си (2013), Средиземно море (2016), за която през ... |
|
|
Ибрахим Камбероглу (1952) е роден в с. Врани кон, Търговищко. Първите си стихове публикува в България, в излизащи на турски език вестници и списания. През 1981 г. успява да посети Турция със съпругата си, където двамата получават политическо убежище, но дъщерите им остават в България като заложници. От 2001 до 2010 г. Камбероглу живее в Лион, където става член на Френския клуб на поетите "Пандора". Изключително самокритичен, публикува рядко, преди всичко в периодични издания. Автор е на две стихосбирки "Другият бряг на живота ми" (2002) и "Резюме на живота ми" (2018). Установява се в ... |
|
|
"Писателят с български корени Василий Димов е автор на няколко книги от така наречената експериментална проза. Днес той заема своето място в съвременната европейска литература. За мен е безспорно най-мистериозният и независим човек от най-новата руска литература. Многообразните текстове на Димов позволяват на всеки читател да направи свое собствено откритие. Такъв е случаят и с "Кафказус.". Бих казал, че това е висококачествена, истинска, а не пластмасова и бляскава литература. С голям интерес продължавам да следя работата на писателя Василий Димов и препоръчвам творчеството му и неговото издаване в ... |
