Стихове. ... Произведенията в книгата са подбрани от Румен Стоянов. Преводач по професия, той е съставител на настоящия сборник, в който са включени едни от най-ярките стихове на португалския поет Фернандо Песоа. "Настоящият сборник реших да го съставя, изхождайки единствено от първата ми среща с ибериеца. След нея четях къде какво негово докопам, че да потвърждавам началното мое изумление: как е възможно да се направи каквото той е направил? Онова творчество човешки постижимо ли е? Наподобявах шопа, дето, гледайки жирафата, рекъл "такова животно нема". Прав ли е бил нашенецът да отрича неотричимото, не ... |
|
Изданието е двуезично - на английски и български език. Всяко произведение има три български превода, направени от Владимир Свинтила, Валери Петров, Евгения Панчева. ... Сонетите на Шекспир увенчават най-представителния и най-бляскав жанр на ренесансовата лирическа поезия. С високия си престиж те допринасят немалко и за несравнимото дълголетие на този жанр, който продължава да предизвика поетите от цял свят като върховно изпитание за художествено майсторство. Уилям Шекспир е смятан за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история. Той е наричан често " ... |
|
Ли Бай (познат също като Ли Бо, Ли По и Ли Табай), смятан за най-великия китайски поет на всички времена, е живял в епохата на Високия Танг период (713-756 г.), когато Танг Династията достига своя зенит. Това е златната ера на китайската поезия, произвела двамата най-големи поети: Ли Бай и Ду Фу. Ли Бай е известен с екстравагантно въображение и поразителна таоистка образност в поезията си, както и с голямата си любов към алкохола. Като Ду Фу той прекарва голяма част от времето си в пътуване, въпреки че в неговия случай то е защото богатството му го позволява, а не защото бедността го принуждава. Роден е през 701 г. в ... |
|
Наричат го "Моцарт на шведската бохема", сравняват го с Анакреон, Хораций, Вийон, Хогарт, и дори с Шекспир. Но за шведите самото споменаване на името му извиква представата за твореца, освободил поезията от превзетата церемониалност на епохата, за да я изпълни с гласовете на обикновените хора, с пристанищната глъчка и грохот, с нерядко привидното веселие "на чашка" и да разкрие истината за живота зад параваните с орнаменти и позлата в стил рококо... Първият национален поет на Швеция, Карл Микаел Белман (1740 - 1795) създава традиция, продължена и обогатявана вече над два века не само от творци в ... |
|
"О въжа усукани от викове Звън камбанен ниско над Европа Викове висящи на въжето Релси свързващи народите В тоя свят сме само двама-трима души С нищо необвързани свободни Да си подадем ръка." Гийом Аполинер ... |
|
„Габор Дюкич е своеобразна фигура в живота на съвременната унгарска литература, тъй като е творец, преминаващ през различни езици и държави… Стилът му се формира по-скоро под влиянието на американските поети-битници и джаз-поети, отколкото от донесените от дома литературни спомени… Общото между всичките (картини) е необичайният поглед, който ги обхожда и свързва, разполага и осмисля. Наблюдателят ни ги разкрива и само преминава през пространството и времето, без обаче да се задържа никъде и без да установява традиции. Тези картини нямат определена принадлежност, по никакъв начин не изразяват притежание, а са най-вече ... |
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
|
Ханшан (Студена планина) е прозвището на поет-отшелник от династия Тан (VII–IX век), чието истинско име остава неизвестно. Напуснал родното си място, той се заселва в свещената за даоистите планина Тиентай. Ханшан е първият, който пише поезия на разговорен език. Пренебрегван от традиционните класици, но цитиран от чан-будистките наставници, той става любим поет на бийтпоколението от 60-те години на XX век. Събраните му стихове са 313. Американският писател Джак Керуак посвещава на Ханшан книгата си „Бродягите на Дхарма”, а поезията на известния хайку-поет Мацуо Башьо е силно повлияна от стила му. ... |
|
„Хайку свят“ е първото списание у нас, посветено на хайку поезията, която добива все по-пулсиращ живот в съвременната литература. Към хайку се проявява нарастващ интерес както в поетическите кръгове, така и сред любителите на поезия. Все по-често съвременните медии насочват вниманието си към пишещите хайку. Налице е обаче едно празно поле – липсват солидни познания и проникновен поглед към същността и спецификата на тази уникална поезия, към нейните дълбоки корени, художествени особености и връзки с духовните сфери на Източния свят. Настоящото списание се заема със задачата да запълни тази празнота, като предостави богата ... |
|
Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. Едновременно роман, автобиография и поема, „Света Богородица на цветята” е най-знаменитата му белетристична творба. "Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми. Тази книга трябва да бъде ... |
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
След "Сараевска книга на мъртвите" и "Къща от език", "Ябълката на Сезан" е следващата българска книга на Йосип Ости, която го представя като истински майстор на кратките лирически форми, появяващи се в срещата на чистота, талант и проницателност. Тази ябълка, бавно узрявала под чудесата на любовта и непрежалимите загуби, не пита "защо се раждаме" и "защо умираме". Тя просто назовава живота с удивление и естественост. Без поза. Във ведрите детски бели на думите. В играта на светлосенките. Назовава с тих глас, стих по стих."Людмила Миндова "Този дом не познава ... |