Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. Едновременно роман, автобиография и поема, „Света Богородица на цветята” е най-знаменитата му белетристична творба. "Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми. Тази книга трябва да бъде ... |
|
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
|
"Сборникът очертава ясно идейно-съдържателната и формалната линия, характерни за руската поезия изобщо - борбата между светлината и мрака, унищожаването и спасяването на човешката ценности през войната, търсенето на опора в руския характер и в нравствеността на обикновените хора."Слепване на отломките от човечност" в един безумен и жесток свят - това е доминантата на руската поезия, отчетливо прокарана в антологията. Горещо я препоръчвам на читателите, които не са загубили вкус към красивото и стойностното слово."Здравко Недков ... |
|
|
Преди триста години един драматичен инцидент разтърсва лондонския beau monde от времето на кралица Ана. По екзотична приумица младият лорд Питър нарушава правилата на благопристойното поведение и публично отрязва къдрица от косите на нищо неподозиращата хубавица Арабела Фърмор. Нанесената обида води до вражда между двете семейства, като се говори дори за дуел. Тук се намесва неподражаемата иронична муза на младия Алекзандър Поуп. Удържани в изискан героически куплет, човешките и свръхчовешки мотиви и деяния в неговото "Похищение на къдрицата" завихрят пространство на оспорени, но и шеговито препотвърдени ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
Двуезично издание на български и на руски език ... В превод на Кирил Кадийски. ... |
|
|
Турският поет Йоздемир Индже е завършил френски език и литература в Анкара. Следва в Юридическия факултет, после спечелва конкурс на френското правителство и две години учи в Париж. През 1969 г. постъпва на работа като преводач в Турската телевизия и радио (TRT), а по-късно става редактор и завеждащ на различни редакции. През 1982 г. отново е стипендиант на френското правителство и за две години се установява в Париж. Автор е на повече от двадесет стихосбирки, многократно е награждаван не само в Турция, но и в чужбина. Пише критически статии и поетически есета. Първата му стихосбирка на български е "Написано върху ... |
|
|
Първа книга от "Световни поети" - новата поредица на "Изток-Запад", която събира на едно място най-добрите майстори на мерената реч! ... "Мацуо Башьо, поетът, на когото е съдено да покори с творчеството си Япония, а по-късно и целия свят, е роден на 28 ноември 1644 г. Още приживе той става кумир за стотици хиляди читатели, а неговото творчество предопределя развитието на хайку поезията поне за следващите три столетия. През 1806 г. Башьо е обявен от императора за Божество на летящите звуци (Hion myojin), а по повод стогодишнината от рождението му той е честван като божество в шинтоистките ... |
|
|
Пабло Неруда е най-големият чилийски поет и носител на Нобелова награда за литература, а "Сто сонета за любовта" е една от най-важните книги в неговото творчество. Сонетите са посветени на третата съпруга на поета и негова най-голяма любов - Матилда Урутия. В посвещението си поетът пише: "Двамата с тебе вървяхме из гори и пясъци, из изгубени езера и пепелносиви пространства и събирахме отломки от чисто дърво, от стебла, изпитали люлеенето на водата и непостоянството на времето. От такива нежни знаци аз построих с брадва и нож тези дървени складове на любовта, издигнах тези малки къщи от четиринадесет ... |
|
|
"Пътуващ музикант тръбата си целува, един и същ мотив безсмислено звъни... Не теб обича той, защо се развълнува. Ела ме прегърни, ела ме прегърни! Той вече трети ден в хотелчето скучае, на грубото легло присяда час по час и като чайник стар, когато кипва чая, с тръба въздиша той, а те обичам аз..." Булат Окуджава Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Капризните коне Покрай пропастта дълбока, по ръба на стръмнината своите коне с нагайка аз подканяща налагам!... Задушавам се и пия вятър, гълтайки мъглата... И дочувам, и дочувам с гибелен възторг: пропадам! Успокойте се, коне! Защо се вслушвате на камшиците в гъвкавостта. Придирчиви сте, коне, като вихрушки сте... Ще ме стигне смъртта, недопял песента. Ще допея куплета, ще ви напоя - нека само за миг на ръба постоя... ... |
|
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце ... |
