Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем "широко разпръснала се участ". Всичко се стреми към един образ-символ. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - "забвение". Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на ... |
|
"Едно не е наполовина две. А събрани две едно са: в този сбор смърт няма,той величина не е; а от всички изброими най е пò от всеки безсърдечен ум невеж за таз чудна истина – пази се ти (целувката със скалпел ще разреже; мечтата алчно ще обезмечти) едно е химн на ангел и на демон: две – подлата лъжа на всяка тленност. Ще вехнете лъжци,назаем живи; (родени смъртни) ние ще порастваме и помним:любовта възсяда своята година. Губиш всичко, имаш цялост." Е. Е. Къмингс ... |
|
Горчивото убежище Открай време съм обичал, по някой черен път, близостта на падналата от небето водна мрежа, която се издига и се спуска, ловейки се сама, и нежната несръчност на тревата в средата на купчина камъни, които я възпират - както тъмната и опака страна слага край на мисълта. Рьоне Шар е роден през 1907 г. В Дил-сюр-ла-Сорг, Южна Франция. След пристигането си В Париж се присъединява към групата на сюрреалистите - Брьотон, Елюар, Арагон, Супо, Цара, Деснос - за да се оттегли от нея четири години по-късно. Плод на това участие са книгите му "Арсенал" (1931 г.) и "Чукът без господар" (1934 ... |
|
"Кацушика Хокусай (1760–1849) е японски художник, придобил световна слава с гравюрите си върху дърво в стил укийо-е - термин, който в буквален превод означава картини от плаващия (преходния) земен свят. Този стил е представителен за градската култура през историческия период Едо (1603–1868) и достига разцвета си в края на XVІІІ и началото на ХІХ век, когато центърът на културния живот окончателно се премества от столицата Киото в Едо (днешно Токио), където е било седалището на шогуните от рода Токугава." Братислав Иванов ... |
|
Дьорд Петри (1943-2000, Будапеща) е унгарски поет, преводач и журналист, носител на наградите "Кошут" и "Атила Йожеф". Завършва "Унгарска филология" и "Философия" в Будапещенския университет. Първата му стихосбирка "Обяснения за М." излиза през 1971 година. От 1974 г. е писател на свободна практика. В периода 1975-88 г. има забрана за публикуването на творбите му, негови книги излизат чрез "самиздат" и извън Унгария. През 1981-89 г. е редактор на списание "Бесельо" и важна фигура в унгарската демократична опозиция. През 1994 г. става народен ... |
|
"Пред теб читателю е една прекрасна стихосбирка, излязла загадъчно на бял свят и посветила се романтично на истинската поезия без да иска. Една неуморна душа търси със стиховете си безкрайна човешка нежност, една истина се събужда и изплува с ясно установено предчувствие, една отронена мисъл се стича бавно и леко по белия лист и вае настойчиво замисъла си без да подозира. Мечтаейки, мисълта гали, милва, носи се, летиш и танцува ефирно нежно в нощта и разстила своите звучни слова като едно прелестно едва доловено очакване. Джулия Бел, едно загадъчно име, една невероятна поетеса, открила своето призвание да представя ... |
|
"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща хубавица. Говореха за нея, че е недостижима с остротата и прозорливостта на ума си! Не беше най-изисканата в обществото, но странно... На приемите, на празничните вечери, тя бе кралицата... Всяко нейно движение бе аристократизъм, финес, изящество. Никой не можеше да обясни харизмата, с която покоряваше.. Минаваха дни, месеци, години и все говореха за нея!... Помнеха в детайли роклята, обувките, огърлицата ѝ от перли! Помня новогодишната вечер - шумно, весело, празнично... В миг всичко замлъкна. Тогава някой попита:& ... |
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
Шедьоври на английската поезия - книга 2. ... През 1593 г. Тайният съвет на Елизабет I призовава на разпит Кристофър Марлоу. Наред с обвиненията в атеизъм, основания за това дават подозренията в мъжеловство, греха на Содом, станал повод за няколко съдебни процеса в тюдоровска Англия. Макар че преки доказателства липсват, естетизираната хомоеротика на Едуард II със сигурност е придавала плътност на доноса. За съвременниците на Марлоу навярно и по-шокиращо е било драматизираното от пиесата брутално и трагично сриване на основния мит на предмодерната държавност – мита за сакралността на политическото тяло. В този смисъл, ... |
|
Двуезично издание на български и испански език ... Книгата е първо българско двуезично издание, в което оригиналните стихове на Лорка са разположени огледално спрямо поетичните им интерпретации на български език, дело на преводача Ромеро. В тома са включени пълните текстове на стихосбирките „Диван от Тамарит” и „Цигански романси”, първата от които изцяло непозната досега на българския читател, а втората позната само отчасти. Към тях са добавени избрани стихотворения от непубликуваните приживе на автора „Сюити”, подробни бележки на преводача към българския читател, както и непоказвани цветни и чернобели рисунки на самия ... |
|
Две слугини, сестри, и една господарка. Благоговеят пред нея и я мразят, жадуват смъртта, репетират убийството. И играта се превръща в реалност, но може би жертвата ще е различна... Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. „Слугините” е най-знаменитата му пиеса, поставяна в цял свят. ... |
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |