"11 ноември 1989 година, движейки се в града на люляците, най-красивия град, малката Венеция на река Осъм, архитектура венециански стил, бароков стил, покрит мост, крепост, Второ българско царство, там откъдето почна всичко и част от моя филм, движейки се щастлив в пределната еуфория, 90-та година, в която за да изживееш любовта трябваше да се криеш тайно в парк Стратеш - един от най-красивите паркове, до крепостта Хисаря, да се учим на астрални полети... Огромната еуфория която изпитах тогава, чуваше се в моето сърце, че днеска е Велик ден, че днеска ще стане нещо прекрасно, усещах го с цялото си същество. Бях ... |
|
|
Зад разказите в тази книга ще откриете истории, които поразително ви напомнят за нещо познато. Причината е тази, че хорските истории си приличат. И доста хора си приличат. И в хубавото, и в лошото. Книгата НЕвярно с оригинала е компилирала в едно художествено четиво документални свидетелства от обществения ни живот от последните десетилетия. Ще се срещнете с герои, чиито сетива са напълно закърнели за истината, и други които се надяват, че могат да се преборят с процесите и хората, които ѝ пречат. Справедливостта е основен жалон на историите в тази книга. Всички герои в нея търсят по свои пътища вина, или ... |
|
|
Сборникът съдържа кратки истории, разказани от дядовци и от внучета. Героите имат свои пълнокръвни прототипи, хора, от които авторът се е възхищавал като дете: сурови в изпитанията, но и раними, по мъжки смели, но мъдри, тъгуващи, обичащи... Чудаци. Светът е уловен през погледите на изстрадания опит и на детската чувствителност, свързващи се в пространство, където понятията родов корен, чест, достойнство и любов са в основата на живота. Дядовци и внучета влизат в своеобразен романтичен диалог, чертаещ дълбинната, непрекъсваща линия на съществуването. Валери Йорданов - хъш, актьор, сценарист, режисьор. Този сборник от ... |
|
|
Татарски небивалици. Още с първите страници на книгата се потапяме в атмосфера на реалистични небивалици, които се носят като лятна мараня над добруджанската равнина. Пред очите ни се преплитат образи и картини, несрещани в родната ни литература. М. де Ивантес е роден през 1952 г. в добруджанското село Къпиново. С голям интерес слуша разказите на съселяните си за живота им в Северна Добруджа, откъдето са преселени по силата на Крайовската спогодба от 1940 г. След години вниманието му е привлечено от живеещите в съседство татари, напуснали родината си по време на Кримската война от 1853-1856 г. Започва да изучава ... |
|
|
Луда трева е една от най-пленителните и омайни истории на Йордан Радичков . В нея старият Лазар си спомня за отминалите събития в родното си село и всяко от тях е свързано с лабиринтите на лудата трева. Докато се лута из спомените си, Лазар сякаш се лута из тези потайни кътчета на природата, в които може и да е стъпвал някога. Но ако тези спомени са изпълнени с невъзможни видения и халюцинации и той си ги спомня, означава ли това, че може би Лазар никога не е напуснал пространството на границата между отсамния и отвъдния свят? Заедно с Луда трева в книгата ще откриете и малко известните текстове на автора По водата и ... |
|
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов . "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те . В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
|
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и ... |
|
|
Има много кукички в морето, но ние няма да се хванем. Басните на Стефан Стефанов са нови във всеки един смисъл - те са едновременно смешни и тъжни, игриви и проникновени. Този сборник е същинска палитра от вълнуващи сюжети, захранени с мъдростта на миналото и заредени с енергията на нашето съвремие, а главният импулс винаги е един и същ - истината да надникне иззад завесите, за да се спогледаме."Модерните басни на Стефан Стефанов няма да оставят никого безучастен, защото всички сме герои в тях по един или друг начин. В Нови басни Стефан Стефанов постига зрялост, която се изразява в добро фино калиброване, както на ... |
|
|
"Пътешествие във вътрешния свят на човешката душа - такова преживяване е книгата Синдромът на черната котка в 13 разказа на Теодора Славова . Светът на животните изведнъж поглежда човешкия в очите и нещо повече - разпознава себе си в тях. Синдромът на черната котка заразява хората и се разполага удобно в битовия и духовния им свят. Героите в разказите не са баналните и познати характери, които ни заобикалят. Най-комфортно между редовете ще са онези от нас, които се чувстват извън пластмасовата рамка на обществото и които открито се борят със своите скрити демони. Синдромът на черната котка в 13 разказа е не просто ... |
|
|
Всичко, което искахме - 44 истории за живота, такъв какъвто е. А вечният път на живота се вие така, че спира на всяка гара. Примамливо ни кани да надникнем през прозореца на купето и да се поразходим по перона. Любов. Надежда. Очакване. Раздяла. Спомени. Това са само някои от гарите по маршрута, наречен Живот. Влакът винаги е един и същ, но след всяко ново качване в него самите ние сме различни. Книга за живота като пътуване към себе си. ... |
|
|
Какво отброява обърнатият пясъчен часовник? Останалото време или оставащото ни лично време? Сипят се неотменно трохите на пясъчните секунди под очарования ни поглед и - атом по атом, клетка по клетка ни отвеждат в безкрайността на всемирното единство. Но времето няма вина за нашата земна ефимерност - то не е нищо повече от смисъла, който влагаме в него. Смисълът, който е вложила Албена Фурнаджиева в своите истории, е обграден с носталгичния цвят на едно особено време - времето на успокоените страсти. Всичко в тези разкази е истинско - без търговски трикове, протяжни диалози и моден епатажен натурализъм. ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Книга с мисия - за още едно българско дете. Прочитът на книгата Разкази от корена е като пътуване в магичната гора. Разказите са парченца от топло, родопско одеяло, което авторката е изплела, за да ни напомни колко е важна почитта към корена и завръщането към едни отминали ценности - като дълг, чест, прошка, дружба, които ни държат изправени и с ясен поглед. В книгата са вплетени умело темите за осиновяването, трудното зачатие, греха, самотата, саможертвата и дадените обети. Кристина Палазова отправя посланията си както чрез личната си история, магично, описана в разказа Дар от ... |
