Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Какво наричаме "Крах" и съществува ли изобщо такова нещо? Или какво наричаме "успех" и "победа"?"Остров Крах" не е мрачен роман, не се подвеждайте от заглавието. Надявам се дори да съм успяла да го направя малко смешен. В него се разказва за желанието да контролираш напълно света и за копнежа да бъдеш свободен. Става дума и за странното нещо, което наричаме "съдба". А ходовете на съдбата винаги крият известна ирония. В "Остров Крах" се разказва за две жени, които разказват. Всяка от тях знае само своята ... |
|
Романът "Певицата взема властта" на Иво Сиромахов проследява възхода на една чалга певица до поста на министър-председател и всичко, което се случва в родината ни след това... трагикомедия и твърде позната реалност в едно плашещо пророчество! "Не се срамувам, че съм правил паметник на певицата. Тя беше на власт. А аз винаги съм се навъртал около властта с надеждата да ме почерпят." Нокти Чешитов, скулптор "Аз съм много по-талантлив от нея. Всеки може да се криви и да се хили като министър-председател, кво толкова?" Асен Човечки, актьор "Знаех си, че така ще стане. Все пак по ... |
|
Имперсии от една светла младост, преминала в мрачно време. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Слънчеви зайчета и други зайци" е сбирка от импресии, описващи една младост, преминала в началото на втората половина на двайсети век в България. Това е носталгичен поглед към отлетялото време, ненавиждано по политически причини, но същевременно и обичано заради неповторимите младежки години. От всеки ред лъха любов към този период от живота, който като всеки друг няма да се върне никога. Описаните истории са често необичайно буйни, но са ... |
|
Първите седем изживях в Смолян. Следващите десет - в Дупница. После три-четири в Журналистическия факултет в София, за да "уседна" стабилно в телевизията, където живея и работя от 14 години насам. И така, ухажвайки ежедневно думите, стигнах Христова възраст. В една октомврийска вечер, докато седях пред компютъра, тази книга избра да излезе изпод пръстите ми. Какво по-голямо доказателство за това, че думите все пак са решили да ми отвърнат с взаимност? "Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, ... |
|
"Тя е от онези жени, които Господ е дарил с всичко. И още - сякаш ѝ е вдъхнал онова светличе на духа, което невидимо играе в нея, излиза от нея и броди някъде край нея като ореол от очарование и свобода..." Орисана да бъде свръхземна, свръхестествена и нереална, орисана да бъде светлина, да носи радост и изцеление, тя е заплаха за ограничените духовно хора от "затънтеното из джендема село", които са лишени от вътрешни сили, за да надскочат "вехтите повели", които ги "дърпат и спират, и натискат". Лошотията на хората, породена от "дивота и простотия селска", от ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
Книгата е част от поредицата "Билка недокосниче" на Калина Румена. ... "Ние започваме живота си с едно вдишване и тръгваме по пътя напред и нагоре към смъртта. По този път ние контактуваме помежду си и с останалия заобикалящ ни растителен и животински свят с мисъл, изказ и действие. Когато има синхрон и съвпадение между нашите мисли, думи и действия, света е енергийно балансиран. Ние обаче се научаваме да манипулираме света като мислим едно, говорим друго, а вършим трето. И тогава създаваме вихри, които ни докарват главоболие (от всякакъв характер) и болести. Тези разбалансирани енергии Ванга коригираше с ... |
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
"Първият и основен факт е, че съм роден в село и от дете "плувам" в приказки и песни." (Дневник, 24.10.1979 г.). ... |
|
Compiler: Desislava Tsvetkova. Classical and contemporary Bulgarian literature in English, French and German languages. ... "A dream has finally come to life! A dream of flying Bulgarian books, flying to Europe, flying to new foreign audience, flying to new homelands of many Bulgarians abroad. A dream of connecting cultures... My dream is real thanks to publisher Potayniche, who gives a hand to new authors, new ideas, new visions, who works with many Bulgarians living in foreign countries, to spread over new horizons their authentic way of writing." Dessy Tsvetkova Anthology of classical and contemporary ... |
|
България 2001 - 2014. Музиканти с големи амбиции се опитват да оцеляват в пазарната среда. Измислят си класации, раздават си награди, опитват се да се рекламират по всякакъв начин. И, разбира се, се мразят, завиждат си и интригантстват, без да подозират, че всъщност са жертви на една нелепа политическа игра. Певицата Руц Толева, блусарят Наско Трътката, рапърите Албанеца и Пенчев са главни действащи лица в тази забавна и леко тъжна история. Докато на сцената не се появи истинска световна звезда... "Сиромахов изобщо не е дорасъл до моята музика. Ако го срещна на някой паркинг, ще се сбия с него и после ще кача ... |
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |