Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева, която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
Забавен епизод на морския плаж запознава младата красавица Вероника с един интересен и стойностен мъж, в когото се влюбва от пръв поглед. Чувствата им са взаимни и силни, но животът е превърнал искреното и добронамерено някога момиче в пресметлива авантюристка, която не пропуска изгодите от вниманието или близостта на мъжете. Раздвоението между новото красиво чувство и користолюбието, както и страхът да не се окаже губеща я вкарват в деликатна ситуация, в която ловко и успешно лавира. Докато отново случайността се намесва и довежда до неизбежната, закономерна раздяла."... Биячев е наситил своята проза с любопитни ... |
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
С творчеството си Павлин Павлов се харесва на немалко читатели, а други го отминават с мълчание, ако не и с неприязън. Перото на автора безжалостно къса властовата мантия на силните на деня и пробива мафиотския хастар на душата им. Професионално подкован в битието си на дългогодишен служител на специалните служби и "тихия фронт", авторът удобно се разполага в атмосферата, която познава почти до съвършенство и остава верен на офицерската чест, а поривите към моралното съживяване на човека му дават импулс да повярва и в онова: "Думите отлитат, написаното остава". Павлин Павлов със сигурност се опира в ... |
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта за напреднали е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим това, което търсим, зад тях - зависи само от нас. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, ... |
|
"Слънце след буря" съдържа есета на Георги Томалевски, пряк ученик и последовател на Учителя Петър Дънов. ... |
|
Сборник разкази, буфо пиеса и други текстове. ... Живко Желев познава добре кухнята на електронните медии, затова с лекота се ориентира в задкулисието на официалните новини. Главната новина в публицистичните му текстове и ироничната проза, събрани в тази книга, е: всъщност нищо особено не се е случило у нас през годините след промяната. В написаното от него преди повече от десетилетие съзираме днешните актуални хроники, което идва да ни покаже безпощадно, че щом не сме проумели миналото си, то ще ни повтаря."Саркастичните текстове в тази книга се прицелват в политическия и стопански живот в началото на XXI век в ... |
|
Малцина са българските автори, които през последния половин век създават творби, посветени на птици и животни, при това заредени с органичен и впечатляващ талант. Може би защото писатели като Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев наложиха много високи естетически критерии в това отношение. Има обаче и радостни изключения, какъвто е случаят с книгата на Владимир Талев "Вепри срещу вълци". Владимир Талев, син на големия български писател Димитър Талев със своя сборник есета ни среща с животинския свят, зареден с органичен и впечатляващ талант."Владимир Талев притежава рядка дарба да открива ... |
|
Всяко съвпадение на действителни лица, събития и места с описаните в книгата е случайно. Тази книга има за цел да ви помогне да стигнете до истината. Да отворите очи за красотата, която е около нас, като не само я гледате, но и я виждате. Дошло е време всички да изчистим душите и сърцата си от заблудите и страха, насаждани от векове, за да направим място в тях на любовта."Но вече е ясно, че Слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става!" Доц. д-р Кристиан Таков "Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава. Преподобна Стойна "В света ще стане страшно! Предупреждавайте ... |
|
"Здравей, Непознат! А ти кое парче от пъзела на моя живот си?" За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда... То размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. ... |
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |