Сборникът С гръб към морето съдържа новелите С гръб към морето, Мургаш и извънземните, Quo Vadis, Радка, Бау, Папийон, Мечта. Елена Пеева-Никифоридис е по професия юрист. Завършила е юридическия факултет на Карловия Университет, Прага, Чехословакия, където получава магистърска степен по Международно право. Владее пет езика. От 30 години е омъжена и живее в Солун, Гърция. През 2011 г. получава Специалната награда за разказ на тема Емигранти в конкурса на МФЖ, асоцииран член на ЮНЕСКО, провеждан в Марсилия, Франция. Има три издадени книги: Коледно реване и Книга за Ангел и Откачени съботи (издателство Факел ). ... |
|
|
Книгата съдържа седемдесет есета, посветени на любими автори и творби, и написани с хумор, игривост и ерудиция. Нейната мисия е да създаде любов към четенето и да го представи като удоволствие, приключение и средство към израстване. Тази книга е обяснение в любов. Точно като влюбване, тя ще те главозамае и ще те вкара в състояние на опиянение и приказност. Ще те заведе на пътешествие в четенето, където книгите ще са коктейли, скачане с бънджи, оргазъм. В типичния за автора стил "за забавноразвиващи се", текстовете ще те накарат да се смееш от сърце и да използваш главата си. Ще научиш съкровените тайни на ... |
|
|
Съставител: Емилия Славова. ... 12 писма до дванайсетокласниците е проект, роден по време на пандемията през 2020 година. Тези 36 писма долитат от времето, когато все още нямаше смартфони, чатове и социални мрежи, но са обърнати към бъдещето. Всяко от тях е скъпоценно послание до младите хора на прага на Големия живот. ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков. Книгата е част от поредицата Съчинения в 5 тома от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Единадесет разказа, шепа съвършени перли, искрящи и в белотата си, и с поразителните си цветови оттенъци, уж едва забележими, а заслепяващи очите. Единадесет разказа, родени в сърцето - за смисъла на живота, за правото ни на избор, за доброто и греха, за бедността на богатия и имането на нямащия. Истории, просто разказани, в които авторът не съди и не поучава. Доверете му се, хванете се за ръката му и тръгнете из вековните церови гори на Странджа, където лятото е късо, зимата сурова, цъфтящите треви - омайни, а ако сте късметлия, може да видите и Змейова дупка. Любомир Калудов е автор на три книги със стихове и ... |
|
|
"Каквото и да напиша за Людмил Леонидов, ще бледнее, имайки предвид неговата многостранна личност. Той е блестящ, мъдър и запомнящ се автор, чиито книги оставят незаличими следи в съзнанието на читателя, талантлив художник, чиито картини възкресяват света в неговото пъстро измерение, интересен събеседник, от който можеш да научиш много неща, за които дори не си се замислял. Преди всичко обаче Леонидов е творец, който дръзва да пише за онези истини, неугодни за учени, историци, литературоведи, политици, вярващи или невярващи хора. Със своята завладяваща страст към истината, такава каквато е, той ни учи да се ... |
|
|
"За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата - Жълта пръст, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс Вие пишете, ние четем, Рисунки в жълто, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова - членове. Авторът на Най-честната птица, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за ... |
|
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
|
С хумор, ирония и сарказъм Клери Костова-Балцер описва своите наблюдения. Обаче някои английски приятели не разбраха шегите ѝ. Тези обикновено мирни и тихи хора организираха протести. Наредиха се на опашка пред дома ѝ (чисто по английски) и издигнаха лозунги като: Ние пием не само чай! Появиха се и отговори в Туитър: Аз не обичам крикет и през цялото време се усмихвам. После обаче се оказа, че повечето са сбъркали опашката. Те всъщност се били наредили за автографи, защото били възхитени! Но вече било късно. Тези потресаващи факти са били съкратени и сега, уви, нямате никакъв шанс да ги прочетете. Все пак ... |
|
|
"Също както около основния камък се гради църквата, така във всяка национална литература има личност, около която се изгражда духовният ѝ храм. В нашата това е Иван Вазов. Днешната ни книжовност е немислима без неговото многолико творчество, а душевността на всички нас, родените след него - без величествената му поезия и нравствената му проза. Тези 28 разказа са само малка част от безценното богатство, което ни завеща Патриархът на словото ни. Ала надяваме се, драги читателю, и в тях всеки от вас ще намери онези съкровени истории, пред които се прекланя в мълчание. Удивително е колко от тези проникновени ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
Книги 
