Compiler: Desislava Tsvetkova. Classical and contemporary Bulgarian literature in English, French and German languages. ... "A dream has finally come to life! A dream of flying Bulgarian books, flying to Europe, flying to new foreign audience, flying to new homelands of many Bulgarians abroad. A dream of connecting cultures... My dream is real thanks to publisher Potayniche, who gives a hand to new authors, new ideas, new visions, who works with many Bulgarians living in foreign countries, to spread over new horizons their authentic way of writing." Dessy Tsvetkova Anthology of classical and contemporary ... |
|
|
В едноименната повест "Всичко е простено" се развиват две сюжетни линии, които вървят успоредно през цялата книга и се пресичат малко преди края. Историята на Мая я намира в навечерието на тринадесетгодишния ѝ рожден ден, на който тя получава дневник. В него тя ще отведе читателите в сърцето си и ще им повери какво е да си наранен и забравен. Една история, която започва самотно, тъжно и безнадеждно, но все пак получава своя лъч Надежда! Историята на Павел го заварва в обикновеното му състояние на махмурлия в къщата на починалите му родители. Дом, който се превръща в паметник на едно неизживяно минало, ... |
|
|
Почти винаги вярваме на очите си. Поговорката Око да види, ръка да пипне не е възникнала току-така. Чували сме, разбира се, за онзи шоп, който като видял жираф, възкликнал: Е те такова животно няма! От опит обаче знаем, че не винаги това, което виждаме е същото, което сме видели по-преди или обратно - уж е едно и също, а пък са различни неща... Не, това не значи, че не трябва да вярваме на очите си, а че би било лекомислено да вярваме, че знаем за нещо или за някого всичко, само защото сме го видели. Историята за Хлона е фантастична, по-скоро вълшебна. Главният герой, като повечето от нас, вярва на очите си, на приборите ... |
|
|
Светът е създаден така, че всичко в него е съизмеримо. Да, но понякога се чувстваме малки в този свят, а понякога големи. Рядко се радваме на това, по-често негодуваме. Това е така, защото във всичко, което правим и което ни се случва, важна роля играят нашите представи и желания. Внимавай какво си пожелаваш! - казват монасите от Тибет. Искаме да създаваме, но като че ли по-често рушим. За да започнем отначало. На чисто. А какво би се случило, ако, водени от нашите представи и желания, разрушим всички възможности? Има ли нещо, което е в състояние да ни запази и да ни даде надежда? В историята за Истинския Принц - ИП - и ... |
|
|
Някога, когато третата съпруга на Хенри VIII английски умира, кралят решава отново да се ожени. Изборът пада върху Ана от Клев по политически причини. Тъй като Хенри никога не я бил виждал, за Дюселдорф заминава прочутият портретист Ханс Холбайн Младши. След време той донася в Лондон малък портрет на избраницата, кралят е очарован, Ана Клевска пристига в Англия за венчавката, а Хенри е... потресен. Тя до такава степен не му харесва, че бракът им, който трае шест месеца, остава неконсумиран. Да, всеки от участниците на това недоразумение си е мислел нещо и е вярвал в него: Холбайн - че е извадил на портрета всичко хубаво ... |
|
|
Почти всеки би желал да контролира живота си, да бъде наясно със случващите се неща, да взема правилните решения. Същевременно да е наясно със собствената си личност, цели, идеали... Към всичко изброено добавяме думичката трябва и полагаме усилия - кога успешно, кога неуспешно - да го осъществим. Ако закъсаме, търсим съвет и е тъжно, когато няма от кого. В такива моменти като че искаме времето да спре, за да се огледаме, да осмислим нещата, да наваксаме пропуснатото или да поправим грешките си. В историята за Амалия главният герой получава тази безценна възможност. Дали ще се възползва от нея? С илюстрации от Капка ... |
|
|
Съюзът между изкуство, история и медицина дава отговор на много загадки. Може ли един старинен медальон да разкрие вековна тайна?"Клеймото на гения" е интелигентно написана книга, в която истина и фантазия се свързват, за да ни покажат пътя на Светлината - свещеното "херметично" познание, чиято тайна е ревностно пазена през вековете от богомили, тамплиери и масони. Уникална мозайка от премълчани истории за гениални творци, митологични загадки и интересни пътешествия из Европа, преплетени в един завладяващ съвременен сюжет. Неочаквани обрати, мистериозна амалгама от история, изкуство и кървави ... |
|
|
Чрез драматичните събития, в които са въвлечени, героите на романа изживяват катарзис и всеки по своему се пречиства и освобождава от оковите и ограниченията на своето родово наследство и минало и се опитва да се опознае, за да изгради нова осъзната представа за себе си и ново отношение към живота. Защото възходи и падения са се случвали и се случват на всеки от нас и именно те са пътят на нашия дух, който търси неуморно себе си. Романът въздейства със силните емоции, които предизвиква. Читателят е съпричастен с преживяванията на героите и ги чувства като свои. Едновременно с тях той също изживява своеобразен катарзис ... |
|
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
|
"Преди 13 години в Кипър на първи март (Баба Марта) отивам на работа с мартенички. Имах изпратени от България, а и в Лимасол има български магазин, където продават такива и жената, която ги продава, е много мила. Няма да казвам нищо, но едно ходене да поръчам една питка в български ресторант във Виена ме отказа да ходя в българските магазини тук. Не знам какво толкова направих, с какво ги обидих, че говорех на български ли, но минало-заминало и вече не ходя. Та, жената в Лимасол имаше мартенички през цялата година и си бяхме купили по още две. Шефът ми цял ден ме гледа някак любопитно. Не ме пита нищо. На другия ден ... |
|
|
"През 2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6% докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%. Към 2050 г. нашата страна ще има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. Населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с 41%. В България детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС. По данни на Европейската статистическа агенция от 2001 г. насам, от страните в Европейския съюз, България има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст. Това ни нарежда на последно място. " ... |
|
|
Авторът предлага избрано от своите най-добри постижения в детската литература. Включени са приказки за Странджа - родната планина на писателя; неговите много интересни и четивни спомени от детството и селцето край реката; както и романа "Варненският часовник" за символа, построен от родолюбеца Антон Иванов - спътник на Бенковски. Детската литература върви винаги с илюстрации, затова в сборника творбите са представени с оригиналните илюстрации на Стефан Десподов, Александра Чаушова и Мария Зафиркова. За творбите авторът Любен Петков има награда за детско творчество на името на Петко Р. Славейков. ... |
Книги 
