"Човекът е тръгнал от водата. Това е трудно доказуемо днес. Но разлиствайки подготвената за печат книга с разкази на Пламен Вукадинов, аз определено мога да кажа, че авторът е влязъл в съвременната ни литература от водата - снаряжен с плавници, очила и шнорхел. Като добър познавач и приятел на морските глъбини от десетилетия, той ни приближава към тайнствата на подводния свят; на езика на морския човек ни среща с растителната, скална и животинската екзотика на дъното на морета и океани, станали негов дом. Там гмуркачът наистина е свободен и никакви рискове не могат да го спрат към нови открития. Екстремните ... |
|
|
"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър. Докато четете "Жена на вятъра", може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно - преживяно, простено, предстоящо. Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. ... |
|
|
Йова Станкова е едно от "децата на прехода", което чрез писането си търси основанията не само на своята идентичност, но и на едно поколение, отворено за света, но и понесло болката и празнотата от несигурността и относителността на истини и ценности. След успешния ѝ дебют с романа "Галерия от светове" тя предлага една нова романна история, която отново подкопава традиционните читателски нагласи. В "Затворен в теб" тя умело и с изящество ни потапя в една друга история, в една друга "галерия от светове", която завихря любов, себепознание, празнота, глад за другост, малки " ... |
|
|
"Този роман разказва с финес, лекота и съпричастност моменти от историята на евреите в България - и на оцелелите, и на депортираните. Текстът допълва и усложнява образа на миналото, намесва темите за чуждостта и емиграцията, за сложността да бъдеш и да останеш добър и за трудното удържане дори на онези нишки, които ни свързват с най-близките." Амелия Личева "Невена Митрополитска е фин разказвач. Разказвач, който разказва вниквайки, съпреживявайки, без да съди. В тази история на три поколения жени - история на оцеляването, което е неспирен процес - тя следва нишката на съдбата с разбиране, проницателност ... |
|
|
Млад мъж пристига да летува на море, но веднага бива въвлечен от случайността в поредица загадъчни събития покрай които завързва интересни познанства, справя се с всевъзможни проблеми и намира една нова и красива любов. Интригуващото действие е използвано от автора, за да постави и потърси решението на много въпроси, пораждани от ежедневието. А през погледа на ерудирания главен герой делничните събития изглеждат някак по-особено и различно..."Необикновена творба, караща ни да повярваме, че за щастие чудаците не са се свършили, че техният потенциал в всъщност богатството на нашата нация. Че ако всички гледаме така ... |
|
|
Романът "Разсдвоение" е написан в руслото на почти непознатия семиотичен прагматизъм. Действието се развива на кораб, реплика на Титаник, плаващ между артистични селища от началото на XX век в търсене на нови сетива и възприятия. В центъра е стремителна любовна история в апогея на своя разпад, подсилен от обречеността на кораба, заника на модерните идеи и изтлялото упование в науката. Сюжетните нишки се заплитат в логически ключ, сигнализиран в беседите между прочути мислители, исторически фигури, художници и музиканти. Разказът израства върху реални епизоди от живота на Витгенщайн, Фреге, Лизе Майтнер, Томас ... |
|
|
"Тази книга е особена - като героите си. Те нямат имена, посочени са с качество на личността им: Изстрадалата, Гневния, Благородния, Смелата, Лъжкинята, Перфекционистката... Или с онова, което могат - Жрицата. През дневници, разкази, истории се показва развитието на взаимоотношенията в една група; тоест малката група като метафора на цялото човечество. Разказът е кръгов, динамиката се завихря вътре в групата, вътре в книгата, осъществявайки една почти неудържима турбуленция, която всмуква читателя и го провокира да чете още и още... И четейки, да разбира, че тази особена книга е написана за него самия. Защото и той е ... |
|
|
Compiler: Desislava Tsvetkova. Classical and contemporary Bulgarian literature in English, French and German languages. ... "A dream has finally come to life! A dream of flying Bulgarian books, flying to Europe, flying to new foreign audience, flying to new homelands of many Bulgarians abroad. A dream of connecting cultures... My dream is real thanks to publisher Potayniche, who gives a hand to new authors, new ideas, new visions, who works with many Bulgarians living in foreign countries, to spread over new horizons their authentic way of writing." Dessy Tsvetkova Anthology of classical and contemporary ... |
|
|
В едноименната повест "Всичко е простено" се развиват две сюжетни линии, които вървят успоредно през цялата книга и се пресичат малко преди края. Историята на Мая я намира в навечерието на тринадесетгодишния ѝ рожден ден, на който тя получава дневник. В него тя ще отведе читателите в сърцето си и ще им повери какво е да си наранен и забравен. Една история, която започва самотно, тъжно и безнадеждно, но все пак получава своя лъч Надежда! Историята на Павел го заварва в обикновеното му състояние на махмурлия в къщата на починалите му родители. Дом, който се превръща в паметник на едно неизживяно минало, ... |
|
|
Почти винаги вярваме на очите си. Поговорката Око да види, ръка да пипне не е възникнала току-така. Чували сме, разбира се, за онзи шоп, който като видял жираф, възкликнал: Е те такова животно няма! От опит обаче знаем, че не винаги това, което виждаме е същото, което сме видели по-преди или обратно - уж е едно и също, а пък са различни неща... Не, това не значи, че не трябва да вярваме на очите си, а че би било лекомислено да вярваме, че знаем за нещо или за някого всичко, само защото сме го видели. Историята за Хлона е фантастична, по-скоро вълшебна. Главният герой, като повечето от нас, вярва на очите си, на приборите ... |
|
|
Светът е създаден така, че всичко в него е съизмеримо. Да, но понякога се чувстваме малки в този свят, а понякога големи. Рядко се радваме на това, по-често негодуваме. Това е така, защото във всичко, което правим и което ни се случва, важна роля играят нашите представи и желания. Внимавай какво си пожелаваш! - казват монасите от Тибет. Искаме да създаваме, но като че ли по-често рушим. За да започнем отначало. На чисто. А какво би се случило, ако, водени от нашите представи и желания, разрушим всички възможности? Има ли нещо, което е в състояние да ни запази и да ни даде надежда? В историята за Истинския Принц - ИП - и ... |
|
|
Някога, когато третата съпруга на Хенри VIII английски умира, кралят решава отново да се ожени. Изборът пада върху Ана от Клев по политически причини. Тъй като Хенри никога не я бил виждал, за Дюселдорф заминава прочутият портретист Ханс Холбайн Младши. След време той донася в Лондон малък портрет на избраницата, кралят е очарован, Ана Клевска пристига в Англия за венчавката, а Хенри е... потресен. Тя до такава степен не му харесва, че бракът им, който трае шест месеца, остава неконсумиран. Да, всеки от участниците на това недоразумение си е мислел нещо и е вярвал в него: Холбайн - че е извадил на портрета всичко хубаво ... |
Книги 
