"Казвай какво да правя? Готова съм да изпълнявам твоите желания. – Ти си длъжна да правиш това. – Казвай, чуваш ли ме? Казвай какво да правя, защото иначе... – Пей - като не можа да измисли нищо друго... – Ще пея... Започвам - рече жена му и запя. Пееше хубаво, макар гласът ѝ леко да потреперваше. Васил помисли, че е полудяла, но после свъси вежди и каза: – По-високо, не чувам. Жена му повиши глас, но вече пееше и плачеше..."Когато във вкъщи отиде, там си булче не найде... после го търси, потърси, Стоян си ножче извади, на Руска главата отсече..." – Спри! - извика Васил, завладян от злоба, че в такъв ... |
|
|
В едноименната повест "Всичко е простено" се развиват две сюжетни линии, които вървят успоредно през цялата книга и се пресичат малко преди края. Историята на Мая я намира в навечерието на тринадесетгодишния ѝ рожден ден, на който тя получава дневник. В него тя ще отведе читателите в сърцето си и ще им повери какво е да си наранен и забравен. Една история, която започва самотно, тъжно и безнадеждно, но все пак получава своя лъч Надежда! Историята на Павел го заварва в обикновеното му състояние на махмурлия в къщата на починалите му родители. Дом, който се превръща в паметник на едно неизживяно минало, ... |
|
|
Почти винаги вярваме на очите си. Поговорката Око да види, ръка да пипне не е възникнала току-така. Чували сме, разбира се, за онзи шоп, който като видял жираф, възкликнал: Е те такова животно няма! От опит обаче знаем, че не винаги това, което виждаме е същото, което сме видели по-преди или обратно - уж е едно и също, а пък са различни неща... Не, това не значи, че не трябва да вярваме на очите си, а че би било лекомислено да вярваме, че знаем за нещо или за някого всичко, само защото сме го видели. Историята за Хлона е фантастична, по-скоро вълшебна. Главният герой, като повечето от нас, вярва на очите си, на приборите ... |
|
|
Светът е създаден така, че всичко в него е съизмеримо. Да, но понякога се чувстваме малки в този свят, а понякога големи. Рядко се радваме на това, по-често негодуваме. Това е така, защото във всичко, което правим и което ни се случва, важна роля играят нашите представи и желания. Внимавай какво си пожелаваш! - казват монасите от Тибет. Искаме да създаваме, но като че ли по-често рушим. За да започнем отначало. На чисто. А какво би се случило, ако, водени от нашите представи и желания, разрушим всички възможности? Има ли нещо, което е в състояние да ни запази и да ни даде надежда? В историята за Истинския Принц - ИП - и ... |
|
|
Някога, когато третата съпруга на Хенри VIII английски умира, кралят решава отново да се ожени. Изборът пада върху Ана от Клев по политически причини. Тъй като Хенри никога не я бил виждал, за Дюселдорф заминава прочутият портретист Ханс Холбайн Младши. След време той донася в Лондон малък портрет на избраницата, кралят е очарован, Ана Клевска пристига в Англия за венчавката, а Хенри е... потресен. Тя до такава степен не му харесва, че бракът им, който трае шест месеца, остава неконсумиран. Да, всеки от участниците на това недоразумение си е мислел нещо и е вярвал в него: Холбайн - че е извадил на портрета всичко хубаво ... |
|
|
Почти всеки би желал да контролира живота си, да бъде наясно със случващите се неща, да взема правилните решения. Същевременно да е наясно със собствената си личност, цели, идеали... Към всичко изброено добавяме думичката трябва и полагаме усилия - кога успешно, кога неуспешно - да го осъществим. Ако закъсаме, търсим съвет и е тъжно, когато няма от кого. В такива моменти като че искаме времето да спре, за да се огледаме, да осмислим нещата, да наваксаме пропуснатото или да поправим грешките си. В историята за Амалия главният герой получава тази безценна възможност. Дали ще се възползва от нея? С илюстрации от Капка ... |
|
|
"Роман за домовете за изоставени деца, написан от първо лице. Има една особена категория хора, дамгосани от обществото. От същото това общество, което ги е създало. Има един закон, който се грижи това заклеймяване по възможност да е за цял живот. Има особени "порядки и ред", налагани в много домове за сираци. Този роман е моята лична борба срещу един остарял закон, пълен с желани "грешки". "Грешки" - облагодетелстващи конкретни институции и властимащи. Романът е и моята последна надежда да открия корените си. Надежда - той да попадне в ръцете на онази единствена жена, която ще съумее ... |
|
|
Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия ѝ брак, артистичният ѝ брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и... кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от ... |
|
|
Съюзът между изкуство, история и медицина дава отговор на много загадки. Може ли един старинен медальон да разкрие вековна тайна?"Клеймото на гения" е интелигентно написана книга, в която истина и фантазия се свързват, за да ни покажат пътя на Светлината - свещеното "херметично" познание, чиято тайна е ревностно пазена през вековете от богомили, тамплиери и масони. Уникална мозайка от премълчани истории за гениални творци, митологични загадки и интересни пътешествия из Европа, преплетени в един завладяващ съвременен сюжет. Неочаквани обрати, мистериозна амалгама от история, изкуство и кървави ... |
|
|
Чрез драматичните събития, в които са въвлечени, героите на романа изживяват катарзис и всеки по своему се пречиства и освобождава от оковите и ограниченията на своето родово наследство и минало и се опитва да се опознае, за да изгради нова осъзната представа за себе си и ново отношение към живота. Защото възходи и падения са се случвали и се случват на всеки от нас и именно те са пътят на нашия дух, който търси неуморно себе си. Романът въздейства със силните емоции, които предизвиква. Читателят е съпричастен с преживяванията на героите и ги чувства като свои. Едновременно с тях той също изживява своеобразен катарзис ... |
|
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
|
"Преди 13 години в Кипър на първи март (Баба Марта) отивам на работа с мартенички. Имах изпратени от България, а и в Лимасол има български магазин, където продават такива и жената, която ги продава, е много мила. Няма да казвам нищо, но едно ходене да поръчам една питка в български ресторант във Виена ме отказа да ходя в българските магазини тук. Не знам какво толкова направих, с какво ги обидих, че говорех на български ли, но минало-заминало и вече не ходя. Та, жената в Лимасол имаше мартенички през цялата година и си бяхме купили по още две. Шефът ми цял ден ме гледа някак любопитно. Не ме пита нищо. На другия ден ... |
Книги 
