"Формулата за Спасение" е за хора креативни, новатори, откриватели; хора на изкуствата, науките – такива, които мислят и обичат приключенията. Тя е изцяло за хора, за които движението се случва като естествен процес. За такива, които създават събитията и правят нещата да се случват."Такава е и самата авторка. Ако ти също си такъв, тази книга е точно за теб! Когато срещнах Жана, първата асоциация, която си направих с нея, е слънчев лъч. Нежна, пъстра, с дълги коси като самодива, усмихваща, събуждаща в теб желание да я прегърнеш. В това крехто телце имаше толкова много. Жана пее и свири, рисува страхотно, ... |
|
Албена Стамболова е българска писателка, преводачка и преподавателка. Завършила е френска филология в Софийския университет и магистратура по психология в Париж. Защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата. Автор е на книгите "Многоточия" (1995), "Това е както става" (2002), "Хоп-хоп звездите" (2003), "Боледуване в смъртта" (2004) - психоаналитично изследване. Предишната ѝ книга е романът "Авантюра, за да мине времето". ... |
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
"Николай Хайтов има рядката способност да усеща значението на конкретния факт или събитие, раждащи историчността на момента. Неслучайно повече от четири десетилетия с удивителна прилежност и последователност той води дневник. Последните години ни поднесе няколко тома от този дневник. На пръв поглед някои от бележките и записките са без особено значение, даже отделни подробности могат да ни се сторят излишни и несъществени. Но ако внимателно прочетем дневниците на Хайтов, ще видим, че тяхното значение не е толкова и не е само в отразяването на лични творчески планове, авторови размишления, случки и събития с по- ... |
|
"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов. Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с ... |
|
Това е една разтърсваща, истинска история. Една жена, смазана от събития и обстоятелства, намира силите да се съпротиви. През множество премеждия излиза на правия път. Задава си вечните въпроси на човешката душа и намира отговорите им. Повечето хора не преживяват чак такива прииключения в живота си. Но въпросите не са по-различни - и днес, и в миналото, и в бъдещето, Отговорите също."Някога, когато не познавах Бога, търсех най-доброто за себе си - както го разбирах. Случи се обаче, че намерих нещо много повече. Нещо, което не можех дори да си пожелая, защото не знаех, че го има. Намерих Него..." Екатерина Цанева ... |
|
Магическият свят на една стара лечителка от село Горни праг. ... Младата изследователка на фолклора, позната на читателите от романа "Бабо, разкажи ми спомен", пристига в потъналото в цъфнали бадеми селце Горни праг, сгушено под древно тракийско светилище в последните дипли на Източните Родопи. В този очарователен, но различен от познатия ѝ свят, скътал тайни, предавани през поколенията от незапомнени времена, тя е топло посрещната от местните жители. Сред тях най-ярко изпъква старата лечителка баба Ега. Своенравната баячка впечатлява не само с острия си език, но и с мъдростта на изреченото. А нейните ... |
|
"Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място - в музея на чекпойнт "Чарли". Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена. Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна - тая, дето е във всеки човек и го кара да ... |
|
Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. Понякога страстите ги помитат и съсипват всичко, което са създали досега. Когато е тихо и красотата на мига променя цветовете и смекчава въздуха, животните спират, заглеждат се в някоя паяжинка, в някое трепкащо листо, в мъглата - и се сливат с всичко. Те се смеят, да, те умеят да се смеят. Вървят изправени. Обличат си дрехите, с които мислят, че изглеждат най-добре. Понякога не знаят как да се държат; какво да кажат на ... |
|
Когато среща Елена, Антон преживява тежка духовна криза. Личният му живот е преобърнат и съсипан. не вярва на народа си, че е способен да създаде нормална държавност. Не вярва вече и в смисъла на самото съществуване на човечеството. Ала вълшебницата Елена твърди, че те двамата имат стара недовършена работа, запечатана там някъде в архиварницата на небето. И Антон поема поневедомите пътища на упованието, където го очакват изпитания, в чиято реалност и светоуханна благодат той самият понякога се съмнява. За да чуе в един благословен за него час сакралните слова: "Никога повече не бива да губиш упованието си в смисъла ... |
|
Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. "Втурнаха се спомени и мисли, налегна го мъгла, в промеждутъци на ясни мигове си спомняше слова, някакви послания, картини трудно различими, детски, проблясъци на светлина и думи стойностни, продумани от близки хора, учители, приятели, роднини." Йордан Динев ... |
|
"Скъпи читателю, сега държиш в ръцете си една необикновена книга - подарък за пораснали деца, запазили умението да виждат приказното и в най-обикновените неща. В нея ще срещнеш Прасчо - весел симпатичен герой, който гледа към читателя с детски очи. В неговия свят всичко е приказно и одухотворено - от гората, в която живее, до сивите градски улици, където се разхожда от време на време. Той ще те посрещне с усмивка и ще те въведе във вълшебното си ежедневие от случки и места, които със сигурност и ти познаваш и преживяваш. Обикновеното необикновено или необикновеното обикновено оживява от страниците в цветни ... |