Малцина са българските автори, които през последния половин век създават творби, посветени на птици и животни, при това заредени с органичен и впечатляващ талант. Може би защото писатели като Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев наложиха много високи естетически критерии в това отношение. Има обаче и радостни изключения, какъвто е случаят с книгата на Владимир Талев "Вепри срещу вълци". Владимир Талев, син на големия български писател Димитър Талев със своя сборник есета ни среща с животинския свят, зареден с органичен и впечатляващ талант."Владимир Талев притежава рядка дарба да открива ... |
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
Всяко съвпадение на действителни лица, събития и места с описаните в книгата е случайно. Тази книга има за цел да ви помогне да стигнете до истината. Да отворите очи за красотата, която е около нас, като не само я гледате, но и я виждате. Дошло е време всички да изчистим душите и сърцата си от заблудите и страха, насаждани от векове, за да направим място в тях на любовта."Но вече е ясно, че Слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става!" Доц. д-р Кристиан Таков "Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава. Преподобна Стойна "В света ще стане страшно! Предупреждавайте ... |
|
"Здравей, Непознат! А ти кое парче от пъзела на моя живот си?" За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда... То размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. ... |
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип Борсалино. То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е Бомбето на Йордан Радичков. Един изключителен текст, в който авторът проследява историческите ... |
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
Съдбата е сянка, която те следва дори денят да е мрачен. Проникновен, многопластов, разтърсващ роман от авторката на "Афиши в огледалото", "Бал в Мулен Руж" и "Виенски апартамент", които завладява с неповторим стил и безпощаден поглед в дълбините на душата. "Скреж" е история, в която читателят има усещането, че пропада. Но точно преди да докосне земята, Радостина А. Ангелова му подава ръка и му припомня, че след всяка зима отново идва пролет. Две момичета. Седем незабравими лета. Трийсет и три непростими години. Дима и Вида се запознават край басейна на ведомствената вила във ... |
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
|
Романът "Певицата взема властта" на Иво Сиромахов проследява възхода на една чалга певица до поста на министър-председател и всичко, което се случва в родината ни след това... трагикомедия и твърде позната реалност в едно плашещо пророчество! "Не се срамувам, че съм правил паметник на певицата. Тя беше на власт. А аз винаги съм се навъртал около властта с надеждата да ме почерпят." Нокти Чешитов, скулптор "Аз съм много по-талантлив от нея. Всеки може да се криви и да се хили като министър-председател, кво толкова?" Асен Човечки, актьор "Знаех си, че така ще стане. Все пак по ... |
|
"Балсам от Гълъб" е книга, съдържаща тринадесет разказа. Историите черпят огниво от библейските теми и добродетели. Числото тринадесет надхвърля възможната фаталистка интерпретация и прави алюзия за броя на присъстващите на Тайната вечеря, малко преди разпятието. Всеки от героите носи своята болка и вина на трапезата на живота, в миг се превръща в предател или предаден, но никой не е отхвърлен от Него. Той идва, за да промени устоите ни из основи, да научи човека на вяра, надежда, смирение, доброта, прошка, обич. За всеки има вино и хляб! Животът обаче бележи с рани всички, без изключение. Някои видими, други ... |
|
Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев. Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев. Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 ... |
|
Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената. Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да "омаскари" (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - ... |