Единадесет разказа, шепа съвършени перли, искрящи и в белотата си, и с поразителните си цветови оттенъци, уж едва забележими, а заслепяващи очите. Единадесет разказа, родени в сърцето - за смисъла на живота, за правото ни на избор, за доброто и греха, за бедността на богатия и имането на нямащия. Истории, просто разказани, в които авторът не съди и не поучава. Доверете му се, хванете се за ръката му и тръгнете из вековните церови гори на Странджа, където лятото е късо, зимата сурова, цъфтящите треви - омайни, а ако сте късметлия, може да видите и Змейова дупка. Любомир Калудов е автор на три книги със стихове и ... |
|
|
"За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата - Жълта пръст, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс Вие пишете, ние четем, Рисунки в жълто, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова - членове. Авторът на Най-честната птица, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за ... |
|
|
Всяка книга е писмо, всеки писател е пощальон."Преди време бях чест гост на Радичков. Бе свързано с издаването на последната му книга Смокове в ливадите. Няма да забравя говора му. Елеен говор. Радичков си играеше с думите, както децата - със слънчевите зайчета. Трябваше му стъкълце и слънце. Във всяка негова дума имаше друга. И тя изпълзяваше от нея като змия от ланшната си кожа. С годините и Радичков се смаляваше физически, но изчезваше по-иначе. Не по законите на Природата. Това не бе обичайното телесно изличаване. Той се превръщаше в Слово. И така премина в Отвъдното." Недялко Славов "Всеки творец ... |
|
|
С хумор, ирония и сарказъм Клери Костова-Балцер описва своите наблюдения. Обаче някои английски приятели не разбраха шегите ѝ. Тези обикновено мирни и тихи хора организираха протести. Наредиха се на опашка пред дома ѝ (чисто по английски) и издигнаха лозунги като: Ние пием не само чай! Появиха се и отговори в Туитър: Аз не обичам крикет и през цялото време се усмихвам. После обаче се оказа, че повечето са сбъркали опашката. Те всъщност се били наредили за автографи, защото били възхитени! Но вече било късно. Тези потресаващи факти са били съкратени и сега, уви, нямате никакъв шанс да ги прочетете. Все пак ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
|
|
Това е роман за любовта и живота на социалните полове след ратифицирането на Истанбулската конвенция в България... ако тогава още има България и въобще живот - било то по-цветен като знамето с дъгата или по-тъмен като новия световен ред. Във всички случаи ще е по-мръсен... Въпросът дали да правим любов или война вече не е толкова реторичен колкото е бил през шестдесетте години на миналия век. Обърканият автор пита: Каква точно любов? Остава ни само да четем и гадаем дали красотата ще успее да спаси света преди кичът да го е погубил... ... |
|
|
"Като участник в български и международни журита, който се е нагледал на какви ли не експерименти с форма и стил, смело мога да кажа: такъв роман у нас досега няма. В известна степен той се родее с 9.99 франка на Фредерик Бегбеде и Дyxless на Сергей Минаев, но и смело се отграничава от тях, излизайки от игровото начало и сърфирайки със завидно умение през темите на модерността. На пръв поглед: изгубени устои, жива реч, в която разпознаваме вече състояли се диалози, псевдо хайлайф и неочаквано образован ъндърграунд, новоградски гейши и лица с разколебан пол, интелектуална забърканост и еклетика на убежденията. ... |
|
|
Тайния дневник на Д. Колев."При все, че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си. И все пак и най-чудатите и неконвенциални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече, тантра не само зачита ... |
|
|
Жад... Жаждата за живот е основната движеща сила за всеки човек. От първата глътка въздух нуждата да живееш - завладява. Нуждата да бъдеш тук, да бъдеш човешко същество, да бъдеш заобиколен от любов, да я получаваш и да я даряваш... Паралелно с живота ѝ, тук и сега, в паметта на Харна изплуват епизоди от миналото, които тя осъзнава и съпреживява отново, търсейки изгубеното си Аз, за да постигне душевен катарзис. Пътят на търсенето я тласка да тръгне обратно по дирите си, за да повдигне мамливото було на заблудата. Ако тръгнете с нея, ще изживеете един епизод от човешкия живот, който преподава уроците, за падането и ... |
|
|
Смел и разтърсващ роман за счупения човек, който много рядко става литературен герой. Истинско събитие е, че го виждаме толкова автентичен в Дневник на артиста. Един млад мъж, който внезапно е изгубил родителите си, превръща своята самота в крепост. Той е разкъсван между желанието да разбере себе си и усещането, че трябва да се остави да бъде диагностициран. Невъзможно му е да живее в действителността, която намира за абсурдна, затова се опитва да изгради от болезненото си детство нов живот в херметичен свят, който му се струва по-поносим. През темите за любовта, живота и смъртта романът пита какво всъщност е реалността ... |
|
|
История, вдъхновена от реални събития, разказваща за стръмните стъпала в живота, за изборите, за страховете, за силата. Елена, търсейки себе си и любовта, се сблъсква с най-големите си страхове. Тялото ѝ я изправя пред изпитания, които изглеждат необясними. Диагнозата е трудна, дори невъзможна за поставяне, но причина съществува и тя е скрита дълбоко в ума ѝ. Луиза Абраамян е родена в Сливен през 1995 г. Започва да свири на цигулка на 3-годишна възраст и обожава музиката. Завършва Софтуерно инженерство и Бизнес мениджмънт в София. Там се заражда идеята да напише история, базирана на нейния живот и този на ... |
Книги 
