Една жена тръгва по Камино и Пътя я превежда през нея самата. Историите, които среща, я връщат към историите от житието ѝ. Това е книга за Камино, но и книга, която предизвиква да потърсите собствения си път. В нея няма да откриете много география, но има голяма вероятност да откриете себе си. Жълтата стрелка е втората книга на Нора Ардашева. Историите в нея са разказани с присъщите на авторката хумор и мъдрост, които вече познаваме от Откровенията на един Шинорик. Но макар да разказва за Камино, не бихме могли да наречем тази книга пътепис, ако не уточним най-важното - че е пътепис за душата. А също и обещание, ... |
|
|
Автентични лекарски разкази. Двайсет и четири автентични лекарски разказа, почерпани от контакта на автора с бивши и настоящи затворници и криминално проявени болни. Разкази за потрошени съдби и погубени надежди, за черното в душата, раждащо чудовища, за възмездието, което рано или късно спохожда всеки. ... |
|
|
Разказите от Сините канарчета са тематично и стилово продължение на разказите от Приказните острови и авторът ги определя като: "27 още по-малки камъчета от камъчетата на Приказните острови, дори някои песъчинки, които влизат в обувката, бодват и те карат да поспреш. Като го извадиш от обувката и го разгледаш виждаш нищо и никакво камъче, но и то има слюдичка, която хвърля лъч в окото, бодва сърцето, кара струната да трепне и да се замислим.". В книгата са включени къси и много къси разкази от Златимир Коларов. ... |
|
|
Двайсет и два автентични лекарски разказа, почерпани от странстванията на автора из България и по света, от срещите му с различни хора от различни страни и континенти и техните съдби. Разкази за непреходното, за ненакърнимото в накърнените... ... |
|
|
Книгата Годините се състои от четири части. Първата е Инженерът, в която се описва съдбата на един млад талантлив човек, който е въдворен в Белене след събитията от 1944 г. Житейски кръговрат е втората част от книгата. Разказан е животът на едно младо семейство от висшия ешалон на властта. И в това семейство, като при обикновените хора, се боледува и страда. Етническите проблеми в България са свързани с взаимоотношенията между етносите. С годините животът се променя, така също и нравите. В частта Насила хубост не става научаваме за драмата в душата на едно момиче от каракачански произход. Последната част Да живееш отново ... |
|
|
В настоящата книга читателят ще открие историите на Йордан Радичков, които вдъхновят някои от най-емблематичните български филми в историята на нашето кино. На гарата в град Н. десетки пътници се оглеждат за закъсняващия влак. Началникът на гарата, заедно с няколко военни тръгват по влаковата линия, за да открият застиналия по средата на пътя си влак пустеещ. Горещо пладне ще послужи на българския режисьор Зако Хеския за снимането на едноименния му филм - един от първите български филми, поканени за участие на фестивал в Кан. Последно лято е история, вдъхновена от съдбата на родното село на Радичков. Иван Ефрейторов се ... |
|
|
Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид коренно променя живота им. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата започват да се случват странни неща. Поредица от загадки и мистерии отключват скрити спомени и поставят въпроси свързани с миналото. Синьо слънце е психологически роман с интересен тематичен избор, сюжет и композиция. В хода на действието преплитането на реално и ... |
|
|
"Знам, че днес мъдростите, поуките от народните приказки у някои от младите българи ще предизвикат насмешки, на други ще им прозвучат старовремско, наивно, несмислено. Трети ще решат, че това са писания, които са изживели времето си и няма да бъдат проумяни. Но аз вярвам, че ще се обърнат нещата към добро, че българите ще погледнат назад към предците си, към корените си, за да потърсят и намерят там опора, кураж и сила, и да продължат напред. Защото няма нищо по-страшно от това съзнателно да се откажеш от рода си, потеклото си, от създадената от народа си духовност съхранена до наши дни, за да стигне до нас, днешните ... |
|
|
"Тази новела представя на читателя контраста между оцелелите в XXI век благородни родове и свирепостта на уличния живот. Историята разкрива душевната чувствителност на героите, мъката, несигурността и последствията от днешния модернизъм в Европа. Едновременно с това ставаме свидетели и на чистата любов, семейната обич и надеждата в утрешния ден. Във втората част читателят ще съпреживее унищожението на всичко познато за фамилия Бертие и ще се впусне в авантюрите на крайнолявата младеж в Европа, с която аз, за съжаление, съм така добре запознат. Пиша тези думи в момент, когато Франция е изправена пред разруха, ... |
|
|
Капки време върху сърцето събира най-доброто от Любомир Пеевски - разкази, фейлетони, стихотворения, скечове и интервюта. Изданието се посвещава на 80-годишнината на автора."Нежност ръми. Нежно вали върху хора и съдби. Във нежни сълзи света запази! Крехка нежност вън вали... Протегни ръка и налей тъга. Две чаши нежност напълни... Запали звезда. Погали нощта и с обич птица нахрани..." Из книгата Любомир Пеевски e автор на детска литература и научна фантастика, драматург и сатирик. Роден е на 7 септември 1943 година в с. Фурен, Врачанска област. Завършва Висшия машинно-електротехнически институт през 1970 ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
Книги 
