"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
|
"Забравеният Хипократ" е книга, която възкресява неизвестни герои с бели престилки, казва авторът ѝ. В книгата си д-р Тотко Найденов разказва отново за лекари, но те са неизвестни, анонимници, не са блестяли на екрана, за тях не са писали по вестниците и въпреки това са оставили дълбока следа в сърцата на хората, а и в историята на тази славна професия. В мнозина ще видим истински герои, въпреки че не са живели с подобно самочувствие. Напротив, бродейки ден и нощ по калните улици, давайки кръв, докато оперират, пренебрегвайки собственото си здраве заради живота на другите, те са следвали своята велика ... |
|
|
С творчеството си Павлин Павлов се харесва на немалко читатели, а други го отминават с мълчание, ако не и с неприязън. Перото на автора безжалостно къса властовата мантия на силните на деня и пробива мафиотския хастар на душата им. Професионално подкован в битието си на дългогодишен служител на специалните служби и "тихия фронт", авторът удобно се разполага в атмосферата, която познава почти до съвършенство и остава верен на офицерската чест, а поривите към моралното съживяване на човека му дават импулс да повярва и в онова: "Думите отлитат, написаното остава". Павлин Павлов със сигурност се опира в ... |
|
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта за напреднали е познание, тя е пътешествие, тя е замък с много врати и много прозорци. Можем да влезем в любовта от много места. Можем да извървим много коридори, можем да отворим много врати. Дали ще намерим това, което търсим, зад тях - зависи само от нас. Всеки от нас познава собствените си любови, всеки от нас страда от липсите си. Винаги когато разглеждаме любовта, нейната достатъчност или недостатъчност, богатството ѝ, емоциите, които ни дава, начина, по който успяваме да съжителстваме заедно, осъзнаваме, че тя е нещо, което ни тежи, нашата или нечия друга любов, ... |
|
|
"Слънце след буря" съдържа есета на Георги Томалевски, пряк ученик и последовател на Учителя Петър Дънов. ... |
|
|
Сборник разкази, буфо пиеса и други текстове. ... Живко Желев познава добре кухнята на електронните медии, затова с лекота се ориентира в задкулисието на официалните новини. Главната новина в публицистичните му текстове и ироничната проза, събрани в тази книга, е: всъщност нищо особено не се е случило у нас през годините след промяната. В написаното от него преди повече от десетилетие съзираме днешните актуални хроники, което идва да ни покаже безпощадно, че щом не сме проумели миналото си, то ще ни повтаря."Саркастичните текстове в тази книга се прицелват в политическия и стопански живот в началото на XXI век в ... |
|
|
Малцина са българските автори, които през последния половин век създават творби, посветени на птици и животни, при това заредени с органичен и впечатляващ талант. Може би защото писатели като Емилиян Станев, Йордан Радичков и Дончо Цончев наложиха много високи естетически критерии в това отношение. Има обаче и радостни изключения, какъвто е случаят с книгата на Владимир Талев "Вепри срещу вълци". Владимир Талев, син на големия български писател Димитър Талев със своя сборник есета ни среща с животинския свят, зареден с органичен и впечатляващ талант."Владимир Талев притежава рядка дарба да открива ... |
|
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
Всяко съвпадение на действителни лица, събития и места с описаните в книгата е случайно. Тази книга има за цел да ви помогне да стигнете до истината. Да отворите очи за красотата, която е около нас, като не само я гледате, но и я виждате. Дошло е време всички да изчистим душите и сърцата си от заблудите и страха, насаждани от векове, за да направим място в тях на любовта."Но вече е ясно, че Слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става!" Доц. д-р Кристиан Таков "Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава. Преподобна Стойна "В света ще стане страшно! Предупреждавайте ... |
|
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
|
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип Борсалино. То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е Бомбето на Йордан Радичков. Един изключителен текст, в който авторът проследява историческите ... |
|
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
Книги 
