"Като участник в български и международни журита, който се е нагледал на какви ли не експерименти с форма и стил, смело мога да кажа: такъв роман у нас досега няма. В известна степен той се родее с 9.99 франка на Фредерик Бегбеде и Дyxless на Сергей Минаев, но и смело се отграничава от тях, излизайки от игровото начало и сърфирайки със завидно умение през темите на модерността. На пръв поглед: изгубени устои, жива реч, в която разпознаваме вече състояли се диалози, псевдо хайлайф и неочаквано образован ъндърграунд, новоградски гейши и лица с разколебан пол, интелектуална забърканост и еклетика на убежденията. ... |
|
|
Тайния дневник на Д. Колев."При все, че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си. И все пак и най-чудатите и неконвенциални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече, тантра не само зачита ... |
|
|
Зимата не е просто сезон за Биляна. Тя е минало, което постоянно се завръща и се опитва да я погълне, не ѝ позволява да вярва, че има днес, че има утре... И нито любящият ѝ съпруг, нито прекрасните ѝ деца могат да я спасят от студа и болката, които я връхлитат. Може ли обичта да победи смъртта? Има ли съдба? Бди ли наистина някой над нас? Възможно ли е човек да има толкова сила, че да надвие най-страшното чудовище - самия себе си? Биляна трябва да си отговори на тези въпроси. Защото е настъпил пределният момент - младата жена или ще потъне в гладния търбух на Зимата, или ще се завърне към надеждата и ... |
|
|
Знаменитият писател се завръща с продължение на обичаната си Чекмо! Още и още невероятни събития от живота на вероятно най-шеметния българин..."Застаналият на ръба на България не може да живее без нея, защото тя е измамната сигурност, която познатото - колкото и да е непоносимо на моменти - дава. Застаналият от другата страна може да живее без България, защото я носи в сърцето си. Но не тая България, която вижда с очите си - с погледа на човек, видял и другия свят - а онази, която въображението му може да нарисува. И докато тая България, хубавата, въображаемата, е в него, той може да е на всяко място по земното ... |
|
|
В книгата са включени стихотворения и есета на Владимир Левчев, като стиховете са върху черни страници, а есетата върху бели. В нея се проследява връзката между духа и науката, Бог и науката и границите на човешкото. Книгата е свързана и с романа на Владимир Левчев Астероид, който изследва същия кръг от теми и проблеми."Архитектът на света е цигулар в съня ни. Той свири и строи въздушни кули. Той свири и строи водата, а океанът се издига пак към извора. Той свири и пламъците на света повяхват, за да разцъфне нова пламенна роза. Той свири и камъкът се пропуква, за да стане пясък за нов хоросан..."..." ... |
|
|
Заекът на Йордан Радичков разказва историята на безделника Заяко, който трябва да обгрижва имота и благосъстоянието на сирачето Перуниката. В нелеп инцидент Перуниката губи своя живот и из селото тръгва мълвата, че младежът се е превърнал в тенец. Постепенно селото забравя мълвата и продължава своето кротко съществуване. Хората се събират около новопоявилите се кълвачи в дървото пред старата къща на Перуниката, наблюдават гущери, които се учат да се катерят и посрещат в селото новопристигнала банда ковачи, която се на настанява в къщата на Перуниката. Битието на селото продължава да се оттича, суеверията отстъпват под ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Не е за вярване - аз и сега не го вярвам! - но, никога най-малкият днес се оказвам най-старият в преплетените клони на родовото дърво! Как да разбирам това? Фалшива новина? Конспирация? Неуместна шега с набеден късметлия? Нищо сензационно, впрочем! Цял живот така си е било с мене: от ден в ден, от сезон в сезон, от възраст във възраст - винаги съм се озовавал подранил или закъснял, все изненадан, все объркан и подозрителен... Но от това сега какво следва? Може би мемоари? Баберки из опосканите градини на спомените? Кръст на анонимността и шанс светът да занемее пред моята изключителна значимост?& ... |
|
|
Делфийската рокля е най-легендарната рокля в историята на модата. Поставя революция със създаването си през 1907 г., освобождавайки жените от налаганите дотогава ограничения, и в същото време остава неуспешно копирана от най-големите модни къщи и до днес. В книгата Делфийската рокля някои от вас ще срещнат много различни жени, други само една, но всички разкази ще ви припомнят, че жената облича роклята, а не роклята - жената."Книгата прави умела дисекция на женската душа, започвайки не откъде да е, а от роклята - втората кожа на жената. И както Ева свлича змийската кожа от себе си, така Димана съблича тайна след ... |
|
|
"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
|
Петър Георгиев Рей е българин, но повече от трийсет години живее в Канада. Дипломиран актьор е, но вдъхновенията му намират най-често израз в цветни живописни платна, дошли сякаш от друг свят. В книгите му откриваме характерното за автора повествование, базирано на философски размисли - стил, познат от предишните му романи (Завоеватели и Мислителят, или насаме с един живял). Пише ги през дългите месеци на пандемията през 2020 - 2021, но твърди, че вдъхновението няма нищо общо с принудителната ни изолация. "Бидейки артист, аз съм си в перманентна изолация. Ние, артистите (предимно художници и писатели), сме ... |
|
|
Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева, която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
Книги 
