Фрагменти от едно столетие 1878-1989. ... Книгата "Критически езици и идеологически полета (Фрагменти от едно столетие 1878-1989)" е първият систематичен опит върху конструиране на (само)съзнание на българската литературна критика в периода на модерната буржоазна държавност и по време на тоталитаризма. За първи път след промените от 90-те години на ХХ век се разглеждат функциите и ролите на социалистическата критика при формиране на литературното поле. За първи път обект на анализи са списанията "Септември" и "Пламък" - издания на СБП, които активно участват и законодателстват във формирането ... |
|
Поетика на междужанровите форми. ... Антон Тодоров Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. Най-известната му творба е романът Хоро, посветен не толкова на погрома след потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г., колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
За дома на литературата. ... Другата Итака е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач - Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич... Защо есета? Есето е тъкмо жанрът, който напомня, че в сърцевината на литературното познание е да бъде опит... В един ироничен вариант подзаглавието на Другата Итака би могло да бъде не за дома, а за дима на литературата. Историята носи толкова дим от изгорени книги, автори и читатели, че за такава ирония има твърде ... |
|
Книга 1 от поредицата "Към балната зала" на издателство "Славена". ... Литературният критик Никола Иванов е роден в Пазарджик. Публикувал е десетки литературнокритически статии и изследвания от старобългарската до съвременната българска литература във всички авторитетни литературни вестници и списания. Автор е на десет критически книги, сред които "Книга за Иван Динков". Носител е на Националната литературна награда "Иван Динков" и на единствената специална литературна награда "Иван Динков". През 2009 година за книгата "Подреждане на балната зала" получава ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев" не е монография, а размишления върху написаното от Тончо Жечев. Тук са представени не толкова изследвания, колкото вариации върху теми и сюжети от големия мислител. Тончо Жечев все още не е прочетен внимателно и цялостно и поради това значението му е недооценено, а приносът му не е показан в цялата му големина и стойност. Тази книга се стреми да постигне една изключително амбициозна цел - да покаже как големия ни мислител продължава да живее и влияе върху днешното ... |
|
В тази книга се допуска наличието на определено теологически закрепено основание на естетическата нееманципираност на българското отношение към света - калокагатийния златен фон на византийската естетика, крепяща една дълбинна геополитическа ориентация и имунизирана сякаш спрямо възможните обрати в самата ориентация. В VII теза на "Върху понятието за история" Валтер Бенямин диагностицира неизбежната тъга на историка и писателя, чийто избор на похват се състои във "вчувстване в победителя". Но защо да е тъжен този похват, противно сякаш на свидетелствата на всекидневния опит и на станалите вече ... |
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
Една ненаписана книга е повече от празнина. Тя е един от животите, които бихме могли да изживеем - едно от пътуванията, които сме пропуснали. В тази изключително оригинална и дръзка творба Джордж Стайнър разказва за седем книги, които не е написал - защото някои интимни подробности и недискретности са били твърде рисковани, защото темата е била твърде болезнена, защото емоционалното или интелектуалното предизвикателство се е оказало не по силите му. Книгите, за които става дума, са фокусирани върху най-разнообразни теми: терзанията на надарения пред лицето на гения, връзката между сексуалния живот и езика, „парадоксът ... |
|
С това помагало започва излизането на Библиотека "Прагове". В нея ще бъдат предложени разработки на основните проблемно-тематични кръгове от българската литература. Предназначението на поредицата е да помогне при подготовката на гимназисти, зрелостници и кандидат-студенти. ... |
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |
|
Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
С този том на Атлас на българската литература (1740–1877) проектът „ Атлас на българската литература “ – последно четвърт хилядолетие, започнат преди десет години, завършва. Идеята бе в поредица от томове да се обхване процесът на ставането на българската литература в целия е новобългарски период от появата на „История славяноболгарская“ до днес – 2012 година т.е. 250 години история. Административни и финансови спънки, както и пълната незаинтересованост на литературните институции, наложиха проектът да завърши не до 2012, а до 1989 година. Затова пък отнесохме началото към другата знакова книга на Българското ... |