Защо Древна Гърци е Древна Гърция? Защо без нея не бихме били това, което сме (и какво сме)? Мислим, че познаваме митологията ѝ - низ приказки за богове и герои. Но изпод перото на Роберто Каласо тези приказки ни се разкриват в смайваща плетеница от многолики и противоречиви версии, за да ни поведат по неподозирани пътеки. Какво е митът? Къде са изворите му? Защо никога не живее сам, а винаги негови варианти се спотайват в сенките? Със своя поразителен, бездънен, провокативен прочит, понякога суров до жестокост, другаде тайнствен до непроницаемост или разтърсващо поетичен, Роберто Каласо не дава отговори, а пръска ... |
|
|
Поредицата "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... “Елегия на мадона Фиамета” прилича на прелестна и печална старинна приказка. Но макар романът да има форма на женска изповед, която цели да разплаче милозливите дами, под нея кипи океанска дълбочина. Преди всичко в страниците откриваме предизвестието на новото ренесансово съзнание с неговата най-значителна съставка - хуманизма. "Данте възпява възраждането на душата на оня свят, Бокачо възпява възраждането на културата след дълги години варварство." Франческо де Санктис ... |
|
|
В богатото и многообразно творчество на Унамуно "Дневникът" заема уникално, значимо и твърде специфично място. Неговата особеност се дължи на жанровата му разнолика неповторимост, а също така и на тематичната особеност на текста. Успоредно с чисто персоналните елементи, впрочем твърде оскъдни на брой, напомнящи за автобиографчно-мемоаристичния жанр, "Дневника" изобилства от библейски цитати, откъси от религиозни текстове, препратки към теолози и философи... Всъщност истински личното в този дневник са разсъжденията на автора върху основните теми, които го вълнуват като човек и които са залегнали в ... |
|
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
|
Сборникът е с удобен джобен размер от 12.5 x 17 cm. ... Шест шедьовъра от края на XIX и началото на XX век от забележителни английски писатели, сред които египтоложка, свещеник, експерт по Средновековието и археолог. Зловещи призраци, фантомен кораб и човекоядна жива плесен, загадъчен дилижанс, свръхестествени преживявания, магически талисман, носещ беди, кошмарни сънища за мъртъвци, търсещи покой - превърнати в истории, които смразяват кръвта. ... |
|
|
"Густав Майринк ни напомня оня древен мъдрец, чийто живот е заключен в тревожния копнеж на Фауст. Душата му бди над изровените изпод вековете книги, пие блясъка на тяхната мъдрост и сама се превръща в сияние. Той търси Абсолюта на Битието в прашната реторта на алхимиците и знае магичните заклинания, които възкресяват из мрака всички чудовища на легендите. Голем, Зеленото лице, Валпургиевата нощ, Белият доминиканец са изградени върху онази тайна философия, която се крие зад скрижалите на Хермес Трисмегист или зад пророческите сънища на Парацелз, Сведенборг и редица други адепти..." Светослав Минков ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Човекът е творение на Естеството и то е вложило в него всичко, от каквото и съставено самото то. Съдба – тава е основната водеща страст. Човек с голяма съдба е човек с голяма страст. Силният човек е личност с една основна, преобладаваща над всичко останало страст. Страстта е синоним на съдбата. Това заявява още в началните страници на „Мостът на Сан Луис“ тридесетгодишният Уайлдър и след това подхваща своя разказ. "Кое е това нещо, което събира хората и ги смирява?" - пита той по-нататък. Кое? - Любовта. ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
|
|
Ирландската Джейн Остин. ... Мария Еджуърт (1 януари 1768 - 22 май 1849) е англо-ирландска писателка на романтична и детска литература. Тя е сред първите писатели реалисти в детската литература и е значителна фигура в значителна фигура в развитието на европейския роман. Нареждана е сред основоположниците на реализма в детската литература и основна фигура в развитието на европейския роман. Поддържа напредничави за времето си възгледи по въпросите за частната собственост и имотите, политиката и образованието. Кореспондира си с водещи фигури на своето време, като сър Уолтър Скот и Давид Рикардо. Романът "Белинда& ... |
|
|
Романът Цветове и години е емоционална и драматична история на 50-годишна разочарована вдовица, която си припомня по-щастливите години в света на провинциалната аристокрация през последното десетилетие на XIX век, преди да започне нейният упадък. Главната героиня е Магда Портелки, типична представителка на новата средна класа. На 18 години тя се готви за втория си сезон на баловете, където семейството ѝ се надява да намери "добър съпруг" за нея. Самата Магда, подобно на предшественичките си, желае да уреди живота си с по-високопоставен мъж в областта, да бъде отлична домакиня и да блести в обществото. След ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
|
Нелепости, доведени до гротеска, страшни описания, в които има зрънце ужас, остроумие, докарано до фарс, обикновеното, превърнато в странно и загадъчно - така накратко Едгар Алан По определя творческия си метод или по-точно изискванията, на които трябва да отговарят разказите и новелите му. Творчеството му тревожи и до днес и повдига редица въпроси. Доколко насериозно да бъде четено? Мъченик ли е авторът на необузданото си въображение? Или е баща на американския готически кич? А може би е просто шегаджия? Изразител на подсъзнателното, облечено в алегории? В стегнатото томче на издателство Труд са включени 14 разказа ... |
