Такъв съм И обещание на цвят, и плод категоричен - живея в този свят не винаги обичан. Защото съм такъв - определен и искрен: милувка съм на връх, плесница за неистина. За вяра доверчив, измяна непрощаващ. за подвиг мълчалив, но не зад чужда слава! Проклятие на мъж и бащин благослов - очакван като дъжд, горчив като любов Петър Андасаров ... |
|
След кратък увод, съдържащ спомени на автора за село Батулци, за дядовата му къща и за дядо му Анчо, в четири глави последователно са представени: публикации, материали от Интернет и ръкописи за село Батулци, Тетевенско; биографични бележки и писмени сведения за Анчо Иванов Анчев; дядо Анчо, къщата му и село Батулци, претворени в поезията на Анатол Анчев; впечатления и оценки за дядо Анчо като носител и изпълнител на фолклор; информация защо, кога и как фолклористът Анатол Анчев е записал песните от репертоара на дядо си Анчо; сведения кога и къде народният певец е научил своя песенен репертоар, какви са песните по ... |
|
Книгата, наречена "Пловдивска Библия". ... В своята знаменита книга пловдивският летописец Никола Алваджиев сладкодумно разказва как е изглеждала днешната Европейска столица на културата в началото на миналия век, как е протичал градският живот по онова време. Вече четири десетилетия след първото и издание, читатели, журналисти и литературоведи продължават да сочат Пловдивска хроника на Алваджиев като най-популярната книга в съвременната пловдивска летописна школа. "Голямата особеност (и голямата хубост) на тази книга е, че без да е хроника, летопис, роман или научен труд, тя обединява хрониката с ... |
|
Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. ... Акад. Михаил Иванов Маджаров е български публицист, дипломат, министър и политик, един от водачите на Народната партия. Роден е на 12 февруари 1854 г. в Копривщица. Той е племенник на революционера Георги Бенковски. Завършва Робърт колеж в Цариград. Запознава се с Иван Вазов и Константин Величков, с когото го свързва сърдечна дружба. Основава две списания: "Юридически преглед" (1893) и "Българска сбирка" (1894). Депутат в 16-ото Народно събрание и министър в множество кабинети. Маджаров е посланик на България във Великобритания и ... |
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
Второ допълнено издание. ... "Забравата е по-страшна от смъртта Все по-малко утешителни думи за бъдещето на Отечеството ни мога да ти кажа, мила моя Яна, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, лицемерието, безмилостният егоизъм, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези наши недостатъци. ... |
|
Йордан Радичков. Интервюта събира най-интересните разговори с писателя в период от началото на 60-те до средата на 90-те години. Книгата представя 24 разговора за телевизия и печатна преса и снимки из живота на автора. В разговорите Радичков говори за детството си, за семейството си, за фантастичните си, почти нереални ранни спомени, за фолклора, театъра, литературата, за българската душа и за душата на родната му страна. "Човек трябва да е убеден, че има огромни сила и енергия у себе си, че може да хване целия свят ей тъй, в шепата си, че вода да пусне. И колкото повече съхрани това безумие, този оптимизъм и ... |
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
Анализи, коментари, репортажи (2013 - 2017). ... Веселин Желев е бивш кореспондент на вестник "Труд" и на сайта "Клуб Z" в Брюксел от 2007 до 2017 г. Желев бе сред най-изявените критици по европейските теми на правителството на Бойко Борисов. ... |
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков. ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
"Първият брой на Българан се появява на 10 януари 1904 г., замислен и изготвен от двамата млади списователи Александър Кипров и Христо Силянов, а след третия брой вестничето е поето от опитните редактори и близки приятели Александър Божинов и Елин Пелин и то много скоро се превръща в едно от най-значителните хумористични издания в историята на българската журналистика и на националната ни култура. Около него бързо се създава широк кръг от видни български интелектуалци, които напълно споделят неговата критична насоченост, абсолютната му политическа независимост и модерната му естетическа линия. Явлението Българан все ... |