Мъжът, който изведе гангстера Ники Круц от блатото на омразата и насилието, разказа историята на това чудно спасение в своята световно известна книга Кръстът и героите на ножа. Сега, в Малките хора, той продължава своя разказ. Това е разказ за предизвикателствата, с които той и хората от неговия екип са се сблъскали, помагайки на наркомани от бедняшките квартали на Ню Йорк да се освободят от примката на хероина и вината; разказ за потресаващия ужас, на който са подложени децата на тези наркомани; и разказ за освобождаващата сила на Евангелието на Исус Христос. За историята и живота на Ники Круц разказани от самият него, ... |
|
|
Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша. Неща, идващи ми отвътре - това е книгата. "Само при внимателно изградената монолитностна погледа ... |
|
|
Дневникът на Стефан Стамболов, който той си води в периода 1886 - 1887 г., е истинска историческа находка. Това четиво е интригуващо и непосредствено - бързи, делови записки, изобилстващи с всякакви съкращения, условни имена, цитирани телеграми и дори неправилно употребени думи. Всичко това е писано през кратките вечери на отмора и през малкото свободни от държавните тегоби почивни дни. Днес, както преди 120 години, Стефан Стамболов има две лица - за едни той е истински водач на нацията и политик, защитаващ българските интереси, а за други - егоцентрик, държал властта чрез терор. Личната оценка на мнозина от нас обаче е ... |
|
|
Ирландецът Джеймс Баучер изоставя обещаваща академична кариера, за да се озове като журналист у нас в едни от най-динамичните времена на българската история (1895 - 1921 г.). Колоритният му образ все още живее в спомените на поколенията, а талантливото му перо ни потапя в драматичните моменти от борбата на българите за национално обединение. Баучер изгражда мрежа от информатори и кореспонденти, поддържа връзка с всички големи фигури, ангажирани с балканската политика. Превръща се дори в доверен съветник на цар Фердинанд, но преди всичко остава човек със силно чувство за справедливост. Днес, за първи път след твърде дълго ... |
|
|
Сборник с есета и писма на Алберт Айнщайн. ... В края на най-тежката икономическа криза в съвременната история и в навечерието на най-голямата катастрофа, сполетявала човечеството, през 1934 г. Алберт Айнщайн отправя зов за мир, солидарност и обединение. Първото издание на книгата "Как виждам света" се появява само година, след като великият учен е напуснал своята родина, за да спаси живота си от режима на Хитлер. Айнщайн е потресен от жестокостта на нацистите, но дори те не успяват да сломят неговата огромна вяра в човешкия род и в това, че той рано или късно ще открие начин да живее в мир. Големият физик и ... |
|
|
Двайсет и пет публицистични текста върху различни етични, морални и социални теми, публикувани в последните пет години, касаещи отделния човек и обществото. При прегледа им се вижда, че написаното преди време е актуално и сега, т.е. нищо не се е променило в нашия, изпълнен с абсурди и разочарования живот. Това е основанието за събирането им в отделна книга. ... |
|
|
Поезия, проза, импресии, критика. ... Ваня Константинова (23.10.1960 - 15.04.2015) е родена в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягелонския университет в Краков, Полша. През 2011 г. основава Фондация за литература и изкуство "Лексема", която подпомага публикуването на нови книги от съвременни български автори. Нейни разкази, стихове и литературни рецензии са публикувани в редица периодични издания, литературни сайтове и антологии. Съавтор на поетичната книга "Четири цикъла" (2005; заедно с Божидар Пангелов) и автор ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... От русификацията на България до денацификацията на Украйна. Каква е ролята на руснаците в Руско-турската освободителна война и какви са паралелите между русификацията на България и денацификацията на Украйна днес? Второто, обновено и допълнено издание на Измамата Сан Стефано от журналиста и публицист Иво Инджев разбива исторически и пропагандни митове и посочва онези аспекти от руската външна политика, които оставят следа - уви, не толкова светла и героична - в нашата история."Путин отрича днес правото на украинците да са нещо различно от руснаците с намерение те да бъдат ... |
|
|
"За мен е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става по - богат. Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки роднини. ... |
|
|
Имате ли и вие чувството, че средствата за масова информация често ви манипулират и лъжат? Тогава сте като повечето хора. Доскоро тази целенасочена манипулация на гражданите с изкусни пропагандни техники беше презрително отхвърляна от водещите медии като поредната "конспиративна теория". Сега обаче един вътрешен човек разбулва онова, което се случва зад кулисите. Днес журналистът Удо Улфкоте се срамува от дългогодишната си работа за Франкфуртер Алгемайне цайтунг. Преди да разкрие тайните мрежи и скрити ходове на властта, авторът си прави последователна самокритика. Той за пръв път признава как е преиначавал и ... |
|
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк, 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
