Един разказ за април 1925 г. и действителността такава, каквато е била - мрачна, сурова, изпълнена със страх и съмнения. Атмосфера, в която комизмът и патетиката имат място толкова, колкото и пистолет в ръцете на Господ. Поднесено от автора на "Белия терор 1923 - 1925 г." (2016) - най-мащабното изследване за най-противоречивия период в новата българска история."Провесих шубата на стола, събух се без да се развързвам и легнах с дрехите. Загледах се в тавана, доволен от представянето си тази вечер - точно и чисто изпълнение на специален агент от каросерията на камиона за извънградски екскурзии за озлобени ... |
|
|
"Разказът на един музиковед" е мемоарно-автобиографична книга за един живот, разказан фрагментно. Розмари Стателова (родена във Варна през 1941 г.) израства в поликултурна семейна среда, което има важна роля в по-нататъшното ѝ развитие. Акцентът върху музиката в тази среда - майката свири на пиано, бащата на цигулка - я насочва от малка към музикалното поприще. Завършва средно и висше музикално образование и с подкрепата на съпруга си, музиковеда и композитора Слав Кожухаров, се посвещава на осмислянето на явленията в музиката и музикалната култура. Представен е пътят, който изминава от ранните опити ... |
|
|
Написана на четивен език, монографията представя двойката Язова - Балабанов като интересен и значим социокултурен феномен. През 1930 година, след пророчески сън, 18-годишната Люба Ганчева събира смелост и отива при професор Александър Балабанов, за да чуе мнението му за стихотворенията ѝ, събрани в пет тетрадки от по сто листа... Във времето, през което тя избира литературата за своя съдба, а той ролята си да я стимулира и напътства, се случва тяхната любов. Необичайна и нередна в очите на другите - тя е млада, красива, впечатляваща, той - възрастен, непривлекателен, семейно обвързан. Целта на настоящето ... |
|
|
Македония е безспорно най-романтичният български национален блян, който през последните 150 години е носил повече болка и горчивина, отколкото радост на българската душа. Но все пак в нашата история е имало и моменти, когато този блян се е превръщал в тържествена реалност. Именно за един такъв момент ни разказва Сотир Нанев. Роденият в Прилеп български офицер е един от първите, които влизат в новоосвободените български земи през 1941 година. Заедно с още няколко българи обикаля областта, за да организират временна администрация, преди да навлезе българската войска и официалните български власти да поемат управлението. ... |
|
|
Вазовият род е много богат като имена, като наследници, като съдби - а приносът му в историята и в културата на съвременна България е тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род. Той има свои представители във всички области: на духа, на военното дело, на военното изкуство, на медицината, журналистиката и дипломацията. ... |
|
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий, е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
|
|
"Извършеното от него (Владо Черноземски) в Марсилия не може да се нарече убийство. Това е така ясно за всеки, който що годе познава режима на крал Александър и плановете на Белград. В същност значи, убиецът бе Александър и белградската политика. А Владо се яви само като изпълнител на наказанието, което чрез хиляди клетви, потоци сълзи и кръв бяха произнесли срещу него цели народи - като македонските българи, хърватите, албанците, както и други милиони недоволни граждани и селяни всред другите народности в тая държава, между тях и доста сърби. Целият народ в нашата родина, а поне голямото му мнозинство и в други ... |
|
|
Представяме ви новото луксозно издание на "Бурни времена" - впечатляваща по обема си мемоарна книга, която издаваме по случай 77-годишнината от кончината на цар Борис III. Автор е кап. Коста Скутунов - адютант на Царя в продължение на осем години. В периода 1920 - 1928 г. морският офицер е част от близкото обкръжение на монарха и това му позволява да научи, а впоследствие и да разкаже, редица неизвестни на широката общественост истории. Като автор той си поставя за цел да разкрие истинската роля на държавния глава в обществения живот и да разсее някои от появилите се във времето неверни твърдения и митове. ... |
|
|
"Остров Сахалин" е диагноза на нечовешкото в човека. Започва като пътепис, продължава като енциклопедия и се разгръща като картина на страданието. Чехов пише книгата след пътуването си дотам през 1890 г. и три месеца живот сред осъдените заточеници. За някои изследователи именно Сахалин изиграва съдбовна роля в живота на писателя, защото влошава и без това разклатеното му от туберкулоза здраве. Самият Антон Павлович пък признава, че пътуването до острова оказва огромно влияние върху всичките му следващи съчинения. Писано в края на XIX век, това произведение и днес остава актуално със своя болезнен вик за ... |
|
|
Дневникът на един от големите артисти на нашето време. Визуалният артист, театрален автор и режисьор, пърформанс артист и писател Ян Фабър (р. 1958) живее и работи в Антверпен, Белгия. Неговите инсталации, рисунки, скулптури, пиеси и пърформанси обикалят света. Фабър е символ - артист, превръщащ всеки свой усет в картина. Човекът, който мери облаците. Човекът, който превръща кръвта в театър. Още от началото на своето творчество е воден от импулса да проникне в нещата, да експериментира в изкуството, да стигне до крайност, за да открие себе си. "Нощен дневник" е подвластен на този импулс - суров, безстрашен и ... |
|
|
Дневникът на един от големите артисти на нашето време. Визуалният артист, театрален автор и режисьор, пърформанс артист и писател Ян Фабър (р. 1958) живее и работи в Антверпен, Белгия. Неговите инсталации, рисунки, скулптури, пиеси и пърформанси обикалят света. Фабър е символ - артист, превръщащ всеки свой усет в картина. Човекът, който мери облаците. Човекът, който превръща кръвта в театър. Още от началото на своето творчество е воден от импулса да проникне в нещата, да експериментира в изкуството, да стигне до крайност, за да открие себе си. "Нощен дневник" е подвластен на този импулс - суров, безстрашен и ... |
|
|
Дневникът на един от големите артисти на нашето време. Визуалният артист, театрален автор и режисьор, пърформанс артист и писател Ян Фабър (р. 1958) живее и работи в Антверпен, Белгия. Неговите инсталации, рисунки, скулптури, пиеси и пърформанси обикалят света. Фабър е символ - артист, превръщащ всеки свой усет в картина. Човекът, който мери облаците. Човекът, който превръща кръвта в театър. Още от началото на своето творчество е воден от импулса да проникне в нещата, да експериментира в изкуството, да стигне до крайност, за да открие себе си. "Нощен дневник" е подвластен на този импулс - суров, безстрашен и ... |
