Американският анализатор от руски произход Владислав Зубок разисква интересите, амбициите, илюзиите, страховете и заблудите на кремълските водачи и елита на СССР по време на Студената война и ни предлага ясен поглед от страната на Съветския съюз към най-драматичния сблъсък на равнопоставени противници през XX век. Авторът използва наскоро декласифицирани архиви на Политбюро, кодирани телеграми, дневници, записани разговори, както и много други източници, за да стигне до заключението, че основните цели на Сталин и неговите наследници са били сигурността и властта. Открива и че съветските лидери са били спъвани от ... |
|
|
Картография на правото в България около 1900 г. ... "Младите нации усвояват опита на старите чрез обучение, като домашно. Те трябва да научат живота на по-старите нации наизуст, да го преразказват, да го играят и изживеят повторно, докато един ден стане техен собствен. Ако изобщо стане. Защото съдбата може да им изиграе лоша шега и да превърне именно повторението и подражанието в техен живот и в тяхно проклятие. Те могат да останат вечно да повтарят и вместо истински живот да живеят един живот "second hand"." Яни Киров ... |
|
|
"Тъй като дълго време българите в Германия са били добре образовани хора с гражданско съзнание, особено неприятен е новият детайл от няколко години насам: ако все пак биват забелязани, то почти без изключение е в качеството им на субект на наболели социални проблеми, като бедност, корупция, трафик на хора, просия и проституция – за които немските власти твърдят, че са безскрупулни организирани от мафиотски банди. При по-внимателно вглеждане това се оказва до голяма степен съзнателна политическа манипулация, за да се улесни евентуалното връщане на хора в страната на произход. Важно е обаче да се отбележи, че ... |
|
|
"Каменният град" е сборник, включващ разкази и публицистика. Първата част съдържа 10 избрани разказа, които представят различни гледни точки към заобикалящата ни действителност в духа на критическия реализъм и бичуват недостатъците на нашата съвременност. Написани са увлекателно, с характерната стилистика на епохата. Втората част включва избрана публицистика от юридическия сайт на авторката, където разглежданите теми за домашното насилие, семейните отношения и сложността на връзките е разширена в психологически, юридически и социален аспект. Мариана Праматарова е родена в гр. Панагюрище, Пловдивска област. ... |
|
|
Гръцката реалност през погледа на един от най-ярките гръцки публицисти - Никос Диму. Книга, писана преди 40 години, която е актуална и до днес. Защо пиша? Давал съм различни отговори през живота си - според настроението и възрастта. За да убеждавам. За да комуникирам. За да се изразя. За да остана. (В паметта? В историята?) За да ме признаят. За да ме познават. Да ме обикнат. Нища от това вече не важи. Пиша, защото не владея добре друга работа - а нещо трябва да върша. Пиша, защото писането ме упражнява, задвижва ме, поддържа ме жив - и прогонва стреса. (Работотерапия). Пиша, защото това е най-добрият начин да мисля (и ... |
|
|
Автобиографичен роман. ... Здравейте, приятели и неприятели, Вие, на които искам да разкажа историята на моя живот. И вие, които ще прочетете имената си в този разказ. Знам, че на някои от вас той няма да се понрави, защото ще разтревожи гузните ви съвести. Но бях длъжен да го направя - заради живота, с който се борих, заради несгодите и бедността, и заради постигнатото от мен въпреки това. Заради децата си, които заедно с мен преживяваха кошмара на моите 18040 затворнически дни и нощи. Заради внука ми Асен, които един ден, надявам се, ще разказва на децата и внуците си. "Аз, Асен Генов, заявявам, че всичко, което е ... |
|
|
"В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати. Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на ... |
|
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин, четиридесет преди ... |
|
|
Отец Александър Шмеман и Александър Солженицин имат приятелска, духовна и сърдечна връзка, започнала задочно още в годините преди изселването на Солженицин от СССР и продължила с различна интензивност чак до смъртта на отец Шмеман. Сборникът с текстове на отец Александър Шмеман са посветени на личността и на творчеството на Солженицин. Сборникът се състои от осем статии, написани и официално публикувани от отец Шмеман на различни места. Към тези статии в книгата са добавени беседите на отец Александър, посветени на Солженицин и произнесени в рамките на цикъла беседи, писани за руската редакция на радио "Свобода& ... |
|
|
"Всеки човек иска да живее възможно по-дълго, но единственият начин да го постигнеш, е да остарееш. В същото време всеки иска да е вечно млад; никой не желае да бъде стар, защото тази последна част от живота означава досадни болести, унизителна немощ и близка смърт. Всеки по-възрастен човек, мъж или жена, с неохота си спомня ужаса при вида на първите жбели косми в главата - неумолим признак, че младостта си отива и настъпва всекиго ужасяващата старост... Вярно, не можем да бъдем вечни, но поне да се опитаме да бъдем на този Бял Свят възможно най-дълго и по-качествено." Из книгата Д-р Тотко Найденов е роден в ... |
|
|
Неудобни факти и опасни истини, които не трябва да се споменават. ... Дали пък вече не се самоцензурираме... Защото мнозина автори, журналисти и издатели не могат да пишат и публикуват онова, което искат или което би интересували гражданите, а се подчиняват на една невидима диктатура - политическата конкретност! Ако още споделяте донякъде добронамерения възглед, че "все пак в Германия може да се каже всичко, защото свободното мнение е гарантирано от Конституцията", просто грешите. Със сигурност можем да казваме повече в сравнение с Китай, Иран или Северна Корея, но твърде много теми не трябва да се засягат и ... |
|
|
Вълкан Дапчев ни представя своите свидетелски показания за преживяното, както и своя анализ, с едничката цел да опровергае преиначаването и да предотврати манипулацията на историята. Обрисувайки пестеливо, но майсторски светлите и тъмни характери на българската политическа върхушка от последните десетилетия, книгата е ценен принос в новата ни литература. Вълкан Димитров Дапчев е роден в странджанското село Крушевец на 18 ноември 1926 г. в семейството на земеделски стопани. Завършва Търговската гимназия в Бургас и постъпва в Народната школа за запасни офицери "Хр. Ботев". След изтичане срока на действителната ... |
