Ти и аз заедно. ... "Ничиите деца на България през моите очи" е автентичен разказ за усещанията, впечатленията и виждането на страничен човек за децата в институциите на България след процеса на деинституционализация. Ако винаги сте искали да знаете как живеят децата без родители, но ви е било страх да ги посетите - тази книга ще ви подаде ръка, ще ви заведе там, и по един лек и достъпен начин ще ви помогне да преодолеете един от страховете ви. Ще ви покаже светлата част на тъмната страна на обществото. Това е разказ, който показва другия свят - светът, в който никой не иска да живее. Свят, който никой не вижда, ... |
|
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво,...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
|
Инициативата "Един пояс, един път" и форматът "16+1" между митовете и реалностите. Страните от Централна и Източна Европа са първите, които признават КНР през 1949 г. и ѝ подават ръка в нейните усилия за следвоенното икономическо и социално изграждане. През следващите десетилетия отношенията помежду им търпят възходи и спадове, подвластни на политико-идеологическото противопоставяне между съветския и западния блокове. След края на Студената война те навлязоха постепенно в своя собствена траектория, давайки възможност на страните да се преоткрият една за друга и да започнат да градят отношенията ... |
|
|
Бягството на България към свободния свят. Удивително малко българи се замислят, че като европейски граждани имат свободен достъп до земите, за които поколенията на дедите им са хвърлени в загубените балкански и две световни войни, водени в името на мъртвородения в Сан Стефано национален идеал. Те могат да пътуват, да търгуват и да притежават имоти там, без да рискуват дори един човешки живот. С брутния си вътрешен продукт и другия му измерител - покупателната способност - в днешни дни България е по-богата от всякога. Въпреки тези насърчителни показатели тя крета последна в Европейския съюз. Скована в управленска ... |
|
|
Участник. Неравносметка на една лична политическа практика. ... Трояк разказ за софийската гражданска опозиция, 1987 - 1989 г.: документирано свидетелство за лично участие, биографично мотивирано и аналитично осмислено. Авторът, старши асистент по (марксистка) философия, напуска през 1984 г. Софийския университет и става последователно: преводач във "Винимпекс", маневрист в миньорска бригада, използвана на "Асарел-Медет", "малък" доктор по философия, изследовател на бюрокрацията в група към СУ, съучредител на Клуба за гласност и преустройство, Екогласност и СДС; след Десети ноември - ... |
|
|
Фотографи: Ренета Петрова, Елена Велкова, Крум Стоев, Румен Каращранов и Венелин Георгиев. ... "Да! На тази снимка съм аз - авторът. До мен е млада невеста с национална носия. Ето ви тайната на моя млад дух. Все така ми се случва в моя житейски път. Винаги - и от по-рано и досега да имам допир с младите. Положих усилия в тази книга да ви запозная по-отблизо със заобикалящата ни действителност. Не че на вас не ви е ясна... Но все сте забързани и не винаги забелязвате всичко. Какво ли не съм преживял? И именно допирът с българската непреходност ми помогна да оцелея. Изразена е в народната песен, шевицата, възрожденския ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Хроника" на издателство "Прозорец". ... Тази книга е историята на Ерих Хартман - най-успешния пилот изтребител за всички времена. Създадена е след 12-годишно приятелство между американските автори и легендарния "Буби" (Момчето) Хартман. Ненадминатите 352 въздушни победи на Ерих Хартман на Източния фронт може и да изглеждат невероятни, но още по-невероятна е историята му след края на войната. Когато се предава на американците на 8 май 1944 г., Ерих Хартман е само на 23 години. Но той и другите пилоти от знаменитата 52-ра изтребителна ескадра са върнати на ... |
|
|
През Втората световна война на страната на Германия се бият над 1 милион доброволци от други държави, организирани основно във Вафен СС. Може би най-известният от тях е валонецът Леон Дегрел, за когото Хитлер казва: "Ако имах син, бих искал той да бъде като него". Макар че е известен политик в Белгия, водач на рексиското движение и никога през живота си не е стрелял с пушка, той решава да се запише като доброволец още в първите дни на военната кампания на Третия райх срещу Съветския съюз. Мотивира го желанието му да защити християнска Европа от съветския болшевизъм, както сам казва в книгата. Дегрел започва ... |
|
|
Началото на радиопредаването, което някога слушаха милиони. ... "Денят добиваше своето ускорение именно с това вече очаквано "12 + 3", получаваше своя забързан ритъм, търсеше своя социален смисъл. Боже, това беше прекрасно!" проф. Михаил Неделчев "През ефира на "12 + 3" течеше последното, най-щастливо десетилетие на ХХ век..." доц. Георги Лозанов "Обстановката в редакцията на "12 + 3", към която бе и "12 + Пляс!", бе творческа и уютна. Живеехме като едно голямо семейство и с ръка на сърцето мога да кажа, че тази атмосфера ми липсва... Разбира се, още сме ... |
|
|
Абстрактните цифри получават лице и глас в Алкохолен делир: Литературни репортажи за Русия от XXI век от Яцек Хуго-Бадер. Съветския съюз го разпаднаха през декември 1991 г. и значи формално не съществува. Но съществуват последиците от него. Измерени в цифри и статистики, те са страшни. Днес в Русия, само по официални данни, са регистрирани: алкохолици - над 4 580 000; наркомани - 8 870 000; психично болни - 978 000; ХИВ-позитивни - 2 380 000. Руската федерация заема първо място в света по: брой на умишлените убийства и самоубийства; честота на пътнотранспортните произшествия; обема на търговията с хора и още много ... |
|
|
"For a person to write a book like this, he has to love art, passionately and selflessly, and to love, of course, the artist as well. The author possesses these qualities in full measure. But even with the love, enthusiasm, and admiration that permeate the entire book, it in no way amounts to a glorification, veneration, or canonization of Zlatyu Boyadzhiev’s image. Quite the opposite - the author has succeeded in keeping a necessary distance, allowing him the opportunity to combine an up-close and a distant view of the artist. He doesn’t carve a monument, he doesn’t paint an icon; rather, he presents a dynamic image, ... |
|
|
"Първите стъпки на тази книга съвпаднаха с прохождането на демокрацията у нас. Тогава много неща се случиха за пръв път. Преди всичко, "малкият" човек престана да се чувства "малък" и се видя творец на историята си. Част от тази история, поне нейната видима част, станаха митингите и шествията. Всеки участник на Националната кръгла маса имаше своя собствена кръгла маса, върху която бяха натрупани купчини с досиета за противниците. Животът не се подчиняваше на Десетте божии заповеди, не се ръководеше от тях и политическия двубой. Неизменна тема от онова време беше моралът на политиците. Вадим я от ... |
