Райко Николов е дипломат - работил е в дипломатическите ни мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е последователно посланик в Кувейт и Южен Йемен, постоянен представител при Службата на ООН и международните организации в Женева и посланик в Югославия и Италия. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество и в Комитета по разоръжаване в Женева. Представлявал е България и на други международни форуми и е участвал в дебатите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Автор е на мемоарните книги "Дипломация на четири очи", "На горещ пост в Рим" и "Парижки ... |
|
“В периода, наричан "Студената война", съществуваха, изправени един срещу друг, два военнополитически блока – НАТО и Варшавският договор. По силата на това обстоятелство в продължение на повече от четири десетилетия България и САЩ бяха противници. Днес България е неразделна част от НАТО и САЩ са наш съюзник. Този факт потвърждава още веднъж мисълта, че държавите нямат вечни приятели и неприятели, а имат интереси, които с времето се менят и определят тяхната политика”, представя книгата си дългогодишният дипломат Райко Николов. Важно е да се знае как са се развивали отношенията между нашата страна и ... |
|
Вторият том от избраните съчинения на Петър Караангов е побрал неговата сатирична комедия "Състезанието", както и литературни статии, публицистика, пътеписи и интервюта. Тук са и кратките, но проникновени портрети на творци от различни литературни поколения - от Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Димитър Талев, до Надя Попова и Андрей Андреев. ... |
|
"В този том са включени и няколко текста, публикувани през последните месеци отново във вестник "Дума". Сложих заглавие на тома "Луди водят слепи", защото с прискърбие виждам, че българското общество прилича на слепците на Брьогел, които лудите водят към пропастта. Чудовищно е, че една цяла нация се е оставила в ръцете на шайка политически демагози и Тартюфи и проявява учудваща апатия, да не кажем овчедушие към собствените си съдби. Фразата на крал Лир "Луди водят слепи" се превръща все повече в зловеща метафора за т. нар. български демократичен преход." ... |
|
След като българските читатели имаха щастието да открият в капиталния труд на Стоян Петров-Чомаков "Духът на дипломацията" един много талантлив разказвач, надарен с рядко срещано изтънчено чувство за хумор и усет за комичната страна на човешкия живот, сега ще имат възможността отново да се насладят на изкуството му да съчетава концентрираната историческа информация и задълбочения политически анализ с незабравими анекдотични истории и изключително проницателни наблюдения за националния характер и душевността на японците. Наред с това, те несъмнено ще бъдат впечатлени и от контраста между описаната от автора- ... |
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
Със своята темпераментна и проникновена публицистика, утвърждаваща свободата, демокрацията и неотменните човешки права, отхвърляща всяко насилие и всяка диктатура, с поведението си на гражданин и интелектуалец, "безследно изчезналият" Йосиф Хербст не изчезна безследно - той остана в историята на българската журналистика сред най-ярките имена. Тази книга има странна съдба. Неоценена преди, неиздавана след 9 септември 1944 г., трябваше да минат цели 15 години, за да види бял свят, за да ни убеди още веднъж, че словото на Йосиф Хербст и подир смъртта му продължава да бъде незаглъхващ вик за човечност, справедливост ... |
|
В пет тома издателство Захарий Стоянов представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853 - 1900) в поредицата Избрани съчинения в 5 тома. Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Спомена си за Соловьов Александър Блок озаглавява Рицарят монах (1911). Двете думи изразяват ... |
|
Пътни картини представя част от философската проза на Хайнрих Хайне. Със сливането на философското с белетристичното, на политическото с мемоарното, на художественото с публицистичното тази проза силно е въздействала върху много поколения, върху различни страни на тяхната душевност. С живо критическо чувство в своите пътеписи Хайне разглежда политически, обществени, религиозни и философски въпроси на своето време, рисува хора и страни, бичува недъзите на държавата и църквата, прокламира народна революция. Обединяващ център на всички описани събития в Германия, Италия, Англия и Франция е великата идея за свобода на ... |
|
Трагедията от 11 септември: официалната версия... или "Вътрешна работа"? Открийте това сами в този потресаващ анализ от водещ разследващ журналист. Официалната версия за 11 септември е дискредитирана. Това е отрезвяващото заключение, до което достигнаха милиони хора, които пресяха за себе си доказателствата, разкрити от стотици независими изследователи. Могъщи американски длъжностни официални лица трябва да са знаели за планираните атаки и след това са действали отвътре, за да: осуетят опитите да се предотвратят атаките от 11 септември отстранят или прикрият доказателства за престъпна дейност пречат на ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... "Поместените тук статии са писани в различни времена, по разни поводи и най-често по настояване на редактора на "Златорог" за страниците на списанието. Макар да носят следите на времето си, те продължават да са близки до интересите ни и днес и аз ги събрах тук. заедно, за да ги направя по-достъпни за читателя. Трудно ми беше да намеря едно заглавие, което да обединява еднакво всички теми. И все пак, ако си послужих със заглавието на една от статиите, това не е случайно: "Пред извора на живота" - ще рече пред извора на първичните ... |
|
Моят живот беше и днес е съдбовно свързан с нетленния идеал за установяване на общество на свободата, хуманизма и социалната справедливост, а това значи и с неговите барикади. И нито съжалявам за това - обратно, благодарен съм на съдбата, че ми помогна да намеря пътя към него - нито се отказвам от преживяното, нито имам намерение да го пренаписвам. То не подлежи на обжалване. Но почтени и достойни ли са били винаги делата ми? Какво в тях е добро и какво е лошо? Имам ли право открито, а не гузно да гледам хората в очите? Тези въпроси стояха пред мен в миналото, стоят и днес. Не се съмнявам, че си ги задават всички ... |