В пет тома издателство "Захарий Стоянов" представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853-1900) в поредицата "Избрани съчинения в 5 тома". Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Книгата "Русия и Вселенската църква" е написана от Владимир ... |
|
Езикът и писмеността като обект и средство за психотронно въздействие. ... "Историята не е само памет, не само духовна съкровищница, изучаването на която ни предпазва от минали грешки. Тя не само сочи пътищата на бъдното, но е и един вид завещание и "нотариален акт" за собственост върху земята, в която живеем, и съграденото върху нея от нашите деди. А езикът съхранява в себе си историята и дава неимоверни възможности за анализ и проверка на получените чрез други методи данни." Из книгата ... |
|
Истината за фракинга. Протестите в България. Документален разказ от първо лице. ... Книгата предупреждава за опасността от проучванията за добив на шистов газ в България. Като една от най-активните участници в протестите срещу така наречения "фракинг" авторката Мариана Петрова е решила да разкаже в 200 страници каква точно е цената на добива на шистов газ, какви са последиците от него, защо хората са против подобен метод и не на последно място какви са спомените и емоциите на противниците на шистовия газ у нас, протестирали по улиците на София. Петрова е използвала и описала документи с факти, научни изследвания, ... |
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
"Америка е страна–символ на много неща. А символите са или идеализирани, или стъпкани. От появата на "Едноетажна Америка" на Илф и Петров до наши дни чужденците са се опитвали да я опишат. Но вместо това са засилвали нейната символичност. За американците обаче тя е дом. Такъв стана и за мен. И аз се опитах да я покажа такава, каквато е днес, видяна отвътре: характера, социологията, политиката, културата на американците. И понеже съм български имигрант в Америка, подтемата, която подплатява моите наблюдения, е критичното сравнение на родната ми култура с културата на страната, която ме прие за свой гражданин. ... |
|
В настоящата монография авторът подробно разглежда изборната практика и изборното законодателство през 1919-1939 г. На подробен анализ се подлагат приложението на пропорционалната система и проблеми, свързани с нея като: въвеждането на задължителното гласуване през 1919 г., изборната реформа от 1923 г. довела до "законовата" кражба на гласове; основните проекти за реформи и идеи за реформи в периода 1926-1931 г.; Реформата от 1931 г., довела до триумфа на партийно-партизанското начало в българския политически живот със своите основни компоненти - въвеждане на Централни партийни листи, поставяне на изборен праг ... |
|
Изданието е многоезично - на български език, английски език, немски език, френски език и италиански език. Книгата е във формат A4. ... "България създава воин, който физически вероятно няма равен в цяла Европа." The Balcan Cockpit, 1914 "Българският войник се устремява в атака, на щурм, сред ураган от шрапнели, картечен огън и снаряди, презирайки смъртта като един герой." La Guerre en Bulgarie et en Turquie, 1914 "Също като японците, българите превърнаха щика във фетиш." The campaing in Thrace, 1913 "Българският войник не оставя оръжието си, не пуска "баласта" в ... |
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |
|
Експресно издание. Цялата истина: Комсомол, държавна сигурност, БКП, офшорки, бизнес кръгове, зависимости. ... Американският писател Уилям Бъроуз навремето беше писал, че Ричард Никсън е политик с морал на частен детектив. Това някога в щатите се приемаше за силен изказ, който целеше да обърне внимание към границите, прекрачени от бившия американски президент. На фона на всекидневното прекрачване на всевъзможни граници от българските политици, подобен изказ би бил престъпно беззъб и мекушав. Направо ще им вдигне рейтинга. Перифразата, за да хване дикиш по тези земи, би трябвало да изглежда например така: " ... |
|
Настоящото луксозно издание съдържа поеми и две есета - Философия на композицията и Принцът на поетическото, написани от Едгар Алан По."Душата в самота ще заридай без глас, сломена в мисълта на гробний камък хладен... За цялата тълпа ще мине неразгадан последния ти час... Бди с примирение ти в тази самота! Не запустение ще ти открие тя - душите на онез, умрели по-напред, но с теб били в света, ще бъдат с теб навред отново и в Смъртта - и сянка най-подир ще хвърлят върху теб:"Почивай в мир!" Едгар Алън По, Из поемата Душите на мъртвите Книгата е част от поредицата Божествен дух на издателство Захарий ... |
|
Бележки под линия. ... "Хронологията на разказа на места се пропуква, нямам търпение да стигна до днешния ден, когато станаха реалност виртуалните ни предчувствия, съмнения, страхове от задаващото се бъдеще. Надявахме се, че Кръчмарят все ще се яви някой ден да предяви сметката, че Историята последна ще си каже думата. Историята продължава да мълчи, защото се пише от победителите или от техните деца и внуци. Учебниците продължават да залъгват поколенията с фалшификати; издателствата, създадени с пари от червени куфарчета, поднасят книги ментета; факултетът по история произвежда нови историци, обучени от ченгета и от ... |
|
Тази книга на Симеон Радев е сериозен извор за историята на българската литература и на българската литературна и художествена критика. След болката си за Македония, за международната политика по отношение на България след Балканските войни, Симеон Радев ни поднася сериозен и задълбочен прочит на творчеството на: Елин Пелин, Кирил Христов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Александър Балабанов... Иван Вазов. С не по-малко умение и неподражаем стил той се спира на творчеството на известни чужди и български художници от онова време. А колко актуално звучи и днес статията му, озаглавена "Политическо красноречие"... ... |