Съставител: Огняна Иванова. ... "Книгата е събрала перли на мъдростта от различни времена и народи. Тук ще откриете будистки и суфитски притчи, както и вдъхновяващи истории от цялото земно кълбо: арменски, гръцки, еврейски, индийски, китайски, персийски, руски... Създадени от народния гений, те учат на ум и разум. И по-важното: те са забавни, смешни и поучителни. Носят радост на душата и просветление на ума." Огняна Иванова ... |
|
|
Редки са книгите като "Пепеляната вечеря", които лекуват заблужденията на разума и недъзите на времето, разклащайки дръзко всяка сигурност и знание, за дадат възможност да се мисли другояче. Джордано Бруно разказва случилото се на една твърде необичайна вечеря, съчетавайки изкусно фарса и аргумента, науката и гротеската, за да разгърне с хумор и дълбочина идеята за безкрайността на Вселената и да представи живо и завладяващо голямата тема на своя живот: промяната на образа на света като път към преобразуването на самия човек. С тази своя най-прочута творба италианският философ, многостранен учен, удивителен ... |
|
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
Задавали ли сте си някога някой от следните въпроси: Защо някой би искал да си купи ръчен часовник, струващ колкото двуетажна къща? Защо една дреха се смята за толкова по-елегантна, колкото е по-неудобна за носене? Защо модните тенденции се редуват с такава умопомрачителна скорост? Защо жените продължават да се подлагат на вредни за здравето им диети? Защо богатите мъже са длъжни да се отдават на досадни хобита като голф и риболов? Защо е престижно придобиването на практически безполезни "умения"? Защо ръчно произведените артикули са толкова по-скъпи, колкото са по-видими техните недостатъци? Защо ... |
|
|
Авторът търси спецификата на моралния език, като го съпоставя с езика изобщо, а също като го разглежда от гледна точка на ролята му за функционирането на морала. Така проф. Димитър Станков се опитва първо да очертае особеностите на морала, а после - да ги систематизира. Съдържанието на книгата следва логиката на установените взаимовръзки. Разглеждайки моралния език, авторът същевременно представя и дискутира темите: за природата на моралните ценности и норми; за моралните оценки и регулиране; за предназначението, ролята и възможностите на морала; за очакванията на обществото; за бинарната човешка и за ... |
|
|
Книгата е част от колекция Извори на издателство Изток - Запад. ... Идеята за философията като строга наука е лайтмотивът на феноменологията на философията на Хусерл, неговите съмишленици и последователи. Строгата наука е идеалът за философия, който трябва да се разграничава от действително съществуващите философии. Според Хусерл европейската философия от самото си зараждане в Древна Гърция винаги се е стремила да бъде универсална и рационална наука, но така и не е успяла да постигне идеала за истинска наука. Стремежът към научност във философията дълго време се смесва с желанието за дълбокомислена мъдрост, така че е ... |
|
|
Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |
|
|
Японската гравюра е част от градската култура на периода Едо (1603 - 1867). Ренесансовият дух на времето намира отражение и в поезията, и в театъра, но особено ярко проличава в гравюрата. Всички големи художници създават портрети на хубавици и еротични картини, но тяхната атрактивност не бива да засенчва останалите аспекти на гравюрата. Хокусай например е сред най-известните майстори на еротични картини, но той е и художникът, превърнал японската гравюра от изкуство, фокусирано върху портрета, в изкуство, ориентирано и към пейзажа. Преди него обичайни символи на периода Едо са гейшата и самураят. В гравюрите на Хокусай ... |
|
|
Човешкият живот не може никога - и слава Богу! - да бъде дефиниран и оценяван еднозначно, с фелдфебелска категоричност, с геометрична еднолинейност, единствено в черно или единствено в бяло. Човешкият живот във всяка от своите (включително и в гражданската) проекции е многоцветен, богат на прояви и характеристики, организирани в определена преобладаваща тенденция, естествено, от ръководещите съответните персони несменяеми принципи (несменяеми, доколкото принципът за всекидневна смяна на принципите е също несменяем принцип). Актуалното и действено обединяване на всички тези прояви и характеристики, "съпреживяването& ... |
|
|
Опит върху философията на Марсилио Фичино. ... Настоящата книга представя историко-философски анализ на определени концептуални моменти в традицията на ренесансовия неоплатонизъм и в творчеството на един от най-емблематичните му представители - Марсилио Фичино. Стремежът е да се покаже автентичният контекст на неговата философия и заложената в нея смислова последователност през особената перспектива, придавана от разбирането за сетивността и интегрирането на това разбиране в метафизическите възгледи на флорентинеца. В качеството ѝ на ренесансов културен феномен, фичиновата философия бива разгледана и в културно- ... |
|
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
|
Архив за средновековна философия и култура. Свитък XVIII ... Томът на "Архив за средновековна философия и култура", който стои пред вас, представлява най-вече сбит печатен израз на онова, което се случи най-вече като жив дебат на провелата се между 25 юли и 30 юли 2011 г. традиционна лятна школа в Елена, организирана от Института за средновековна философия и култура - София. ... |
