Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |
|
|
Етюди по средновековна литература. ... "Четенето на творби, отдалечени във времето, предполага раздвояване на съзнанието. От една страна, желанието да се потопим в друг свят с неговите исторически и естетически особености ни насочва към другост, която ни обогатява и в същото време поставя под въпрос. Четем старите текстове с готовност да се променим, поне временно. Така средновековната литература се оказва среща с далечно минало. От друга страна, ние се потопяваме в друг свят, съзнавайки или не, че живеем в 21 век. Четейки старите творби, ние утвърждаваме себе си. Приобщаваме към собствената си култура и ... |
|
|
Модерният недовършен роман на Музил - Човекът без качества успешно съперничи с Одисей на Джойс, бидейки по-философски. Настоящата книга разбулва немалка част от философските "заигравания" на Музил с: Ницше, Новия завет, немската мистика, Дилтай, Шелер, Зимел, Макс Вебер, Киркегор, Достоевски, Шпенглер, Фройд, Алтенберг. Разтълкуван е и неговият умел анализ на психопатичното душевно разстройство на Мосбругер. Препоръчва се за широк кръг отбрани читатели. Проф. дфн Красимир Делчев е преподавател във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
|
Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
|
"Теология на висшето благо" е сред главните произведения на Пиер Абелар в периода на неговата творческа зрелост. Книгата е осъдена от синода в Соасон през 1121 г. По това време роденият през 1079 г. "Сократ на галите" вече има зад гърба си дълга серия събития от всякакъв, но неизменно впечатляващ характер. Читателят не може да не забележи ерудицията, демонстрирана от Абелар, обхващаща почти изцяло знанието, достъпно за учения човек от неговата епоха. Не може да остане незабелязана и спецификата на текста, привлякла в най-голяма степен гнева на заседаващите в Соасон: не толкова ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
През 2022 се навършват 130 години от рождението на един от най-високите умове на европейската духовност - Валтер Бенямин. Световната хуманитарна общност отбелязва и 100 години от появата на един от неговите най-легендарни текстове: "Към критика на насилието". Това е достатъчен повод да се обърнем към студията, макар че специалното ни внимание има и други причини. Част от тях се обяснява от онези блестящи отговори на текста, каквито са давани през десетилетията от мислители с главозамайващ ранг - Жак Дерида, Джорджо Агамбен, Джудит Бътлър... Но вниманието ни е породено преди всичко от актуалността на текста в ... |
|
|
Политическата либерална доктрина на Джон Ролс и нейното ръководно понятие за публичен разум представляват теоретическата систематизация на всичко, което се случва в края на 60-те години на миналия век - години на масови студентски бунтове и демонстрации, включително и в Колумбийския университет в Ню Йорк. Това е университетът, където на дело биват извоювани принципите, които залягат в основите на Ролсовата концепция за справедливостта и нейните главни идеи, извеждащи на преден план интерпретираната теза на Кант за публичната употреба на разума, принадлежащ на общността на свободни и равнопоставени личности, визирани като ... |
|
|
Психическата трансформация на народите и последиците от Първата световна война. Моментът, в който всеки гражданин осъзнае, че победата на една или друга политическа партия или на една или друга вяра са безсилни да проправят пътя към абсолютното щастие, ще настъпи голямо социално развитие. По какъв начин бихме могли да променим мисленето на хората, след като и най-крайните закони са безсилни да го променят? Отговор на този въпрос дава уважавания социолог и психолог Густав Льобон. В "Светът по време на бунт", през призмата на психологията, е направен подробен анализ на движещите сили на народа по време на ... |
|
|
Сьорен Киркегор (1813 - 1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността. Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или ... |
|
|
Съставител: Стилиян Йотов. ... Доклади от едноименната конференция на катедра История на философията към Философски факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", проведена на 17 и 18 ноември 2017 година. ... |
