Политическата философия на Ортега и Гасет. ... „Днес явно мнозина са тези, които изпитват носталгия по стадния живот. Страстно се отдават на овчето в себе си. Ще им се да вървят вкупом, да крачат стадно, в една посока, овца до овцата, а погледът – в краката. Затова много народи из Европа са в търсене на пастира и голямото овчарско куче.“ „Свободата е нещо, което не може да бъде обичано само по себе си, както не може да се обича само профила на една жена без тялото, което го поддържа. За да обичаш свободата, най-малкото е нужно да обичаш и средствата за нейното осъществяване, за осигуряването.“ Хосе Ортега и Гасет „ ... |
|
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Физика". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, естетически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. Вторият том съдържа естественонаучните и натурфилософски трактати на Аристотел. Той се състои от четири части. Първата от тях ... |
|
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
Серия Етоси ... "Целта ми в тази книга е да предложа философска рамка за разбирането на социалната критика като социална практика. Какво всъщност правят социалните критици? Как започват да го правят? Какъв е произходът на техните принципи? Как критиците се дистанцират от хората и от институциите, които критикуват? Поддържаната в цялата книга теза, че социалната критика трябва най-вече да се разбира като критична интерпретация, се доближава до тезите на европейски философи от последните години. Но аз се опитвам да намеря собствен път, с моя собствен език, без пряко да се позовавам на техните трудове. Надявам се в ... |
|
|
Последната (незавършена) част на фундаменталния труд на Тома Аквино "Сума на теологията". ... |
|
|
"Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на един творец. То е гласът на неговото усещане за живота. Това, което романтиците внасят в изкуството, е върховенството на ценностите, елемент, който е отсъствал в закостенелите, сухи, направени от трета и четвърта ръка (и също така трето - и четвърторазредни) повторения на копирането на формули на класицистите". Айн Ранд ... |
|
|
Това поредно издание на сборника "Древнокитайски мислители" отстои от първото на няколко десетилетия, а от второто - на над десетина години. И въпреки това появата му сега не е случайна, нито излишна: тези отстояния във времето означават също така смяна на четящата публика - може би с едно, та и с две поколения. Изданията следват едно след друго без изменения. Промяната идва от страна на читателите - нови позиции, нови критерии и светоусещания, ново въздействие на текста върху тях. Древната мисъл е кратка, точна, много често съзнателно конкретизирана - и много дълбока. Нека новите читатели на древните текстове ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
Научната революция през XVI и XVII в., осъществена от фигури като Коперник, Галилей, Декарт и Нютон, поставя началото на исторически процес, който радикално променя хоризонтите на западната култура. Няколко века по-късно вече се очертава тенденцията към триумф на научно-техническия разум за сметка на философското и религиозното мислене. Тази тенденция говори в думите на Ницше "Бог е мъртъв". Най-коментираният философ на XX в. Мартин Хайдегер, по възпитание и нагласа религиозен мислител, търси нов път за философията и нови възможности за автентичен религиозен опит в контекста на "смъртта на Бога". В ... |
|
|
Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия. Част от темите в книгата са: Писал ли е Христос? Коя е една от най-опасните книги на света? Кой е първият автор? Кой е първият, който е писал за пари? Кой е първият издател? Кога автори на книги са скандирали "Долу книгите!"? Кои са разрушителите" или "трошачите" на книги? Какво не са предсказали фантастите? " ... |
|
|
Проф. д-р Андреас Шпеер (Дюселдорф, 1957) се числи към водещите немски философи на нашето време и най-изтъкнатите историци на философията. От 2004 г. директор на Томас-Институт към Университета в Кьолн, той е автор на осем монографии и на респектиращо множество статии; издател и съиздател на десет поредици и списания, играещи съществена роля за развитието на съвременната философия; ръководител на ключови немски и международни научни институции; организатор на множество знакови конгреси и конференции. От две десетилетия той е свързан интелектуално и лично с България и нейната култура, активно участвайки в нея като лектор, ... |
