"Много случайности съпътстват всяко човешко същество. Аристофан не прави изключение от общото правило. Но неговата поява върху литературното поле на древна Атина не е случайна, независимо от всички случайности, които могат да се открият и тук. Като изключим ония субективни предразположения към творчество, които не могат да се сведат изцяло към историческите условия, тя, казано най-общо, е подготвена от социалната действителност и от литературния процес. Изразяваме се общо, защото далеч не всички социални обстоятелства и литературни факти, които биха ни интересували, са ни известни. Във всеки случай дори в малкото, с ... |
|
|
Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
|
"В книга си Съзерцание на безкрая, Иван Гранитски съзерцава света и хората от издигнатата гледна точка на поет-мислител. Естествено е, като човек с кауза и ерудиция, той да се обърне към древната философия от етапа, когато тя е още неотделима от митопоетичното, когато използва фигури и начин на мислене, свойствени за архаичния човек. В много от поемите душата търси своя Път - друг изключително важен архетип в архаичното мислене. Пътят е предначертан, но не детерминиран. Неговата посока и неговият край зависят от личния избор, въплътен в земното поведение: дали сред звездите или при лодкаря, който вече чака. ... |
|
|
Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
|
XXI век ни изправя пред идейна и политическа дилема: край на историята (по Фукуяма, т.е. да се приеме, че капитализмът е окончателна даденост) или край на предисторията (по Маркс, т.е. да се очаква, че човечеството ще извърши скок от царството на необходимостта в царство на свободата). Авторът предлага троен отговор на този въпрос. Най-напред - чрез анализ на логическата структура на Марксовата теория. След това - исторически, като възпроизвежда аналитично сложната и противоречива научна драма на учението, създадено от Карл Маркс, чрез идейни портрети на ключовите актьори. И най-после - чрез равносметка на научните ... |
|
|
Философия на предаността (1908) е сред най-известните трудове на Джосая Ройс. Предаността, или осъзнатото посвещаване на каузи, отхвърля както егоистичния индивидуализъм, така и слепия обществен конформизъм. Да сме предани на предаността значи най-пълно да въплътим моралния закон, да придадем смисъл на живота и да проявим вечното на практика. В първото издание на Философия на предаността на български език е включено и есето Провинциализъм (1908), в което Ройс критикува присъщата на модерното общество тенденция към уеднаквяване и търси спасението на моралната личност в просветения провинциален живот. Книгата е част от ... |
|
|
Увличате се по духовните учения на Изтока? Или се възхищавате на дълбоката мисъл на Запада? Настоящото издание ще ви покаже, че в същността си западната и източната мисъл не се различават чак толкова много. Древните китайски мислители намират своя контрапункт в античните философи, източното учение - в западния мистицизъм, а древните източни практики - в западните психологически техники. Нима е толкова чудно, когато и на запад, и на изток скърбите са все едни и същи. Разсъжденията за живота и смъртта, за щастието и страданието, за любовта и съдбата, за смисъла на живота и за мимолетността на битието ни правят мислещи, с ... |
|
|
Николо Макиавели (1469 - 1527) е италиански писател, заемал важни постове във Флоренция, преди да изпадне в немилост. Творчеството му проницателно изследва как държавниците могат да завоюват, запазят и загубят властта. Чрез изумително съвременно слово то онагледява политическия прагматизъм и похватите за управление."Добри са законите там, където са добри оръжията. На един владетел никога не липсват законни причини да се обоснове, когато не удържи на думата си. Който има добри войски, винаги има добри съюзници. Монархията лесно се изражда в тирания, аристократичното управление - в олигархия, а демократичното - в ... |
|
|
През вековете са живели велики личности и народи. За да са били там, където са стигнали, те са знаели нещо, което другите, дори не са подозирали. Успехът оставя следи. А тяхната следа са знанията, принципите и мъдростите, които можем да научим наготово. Използвай доказани принципи и методи, които работят от поколения за успешните хора."Успехът е резултат на любопитност, концентрация, постоянство и самокритика." Алберт Айнщайн "Работи по-малко за друг и повече за себе си. Колкото по-малко работиш за себе си, толкова по-лошо ще живееш." Джон Рокфелер "Важно е да се уверим, че разговаряме помежду ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Първата част на настоящата книга прави преглед на основните политически събития, процеси и влияния през втората половина на XVII век във Великобритания, без които разбирането на книгата Два трактата за управлението на Джон Лок би било невъзможно; в тясна обвързаност с тях е представена и биографията на автора. Добавено е и кратко изложение върху живота и идеите на Робърт Филмър, на опровергаването на които е посветен целият Първи трактат. Втората част е посветена на подробен текстуален анализ. Авторът се е придържал плътно към съдържанието на книгата, без да пропуска или да омаловажава каквато и да е нейна част в ... |
|
|
Книга за всички и никого."Когато Заратустра навърши трийсет години, напусна той своя роден край и езерото на своя роден край и отиде в планината. Там се наслаждава на своя дух и на своята самотност и десет години не му омръзна това. Но най-сетне се преобърна сърцето му - и една сутрин стана той от зори, изстъпи се пред слънцето и му рече тъй: – Ти, велико светило! Какво би било твоето щастие, да нямаше ония, на които светиш!" Из книгата "Великите книги притежават свой живот, който авторът им нито може да измери, нито да предвиди. Те знаят повече от него. Сами творят - те стигат по-далече, отколкото той би ... |
