Авторът търси спецификата на моралния език, като го съпоставя с езика изобщо, а също като го разглежда от гледна точка на ролята му за функционирането на морала. Така проф. Димитър Станков се опитва първо да очертае особеностите на морала, а после - да ги систематизира. Съдържанието на книгата следва логиката на установените взаимовръзки. Разглеждайки моралния език, авторът същевременно представя и дискутира темите: за природата на моралните ценности и норми; за моралните оценки и регулиране; за предназначението, ролята и възможностите на морала; за очакванията на обществото; за бинарната човешка и за ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... "Мандрагора" е своеобразен синтез на две линии в италианския театър. От една страна е "Учената комедия", дошла по пътя на класическото наследство, от друга - народностното начало, дало живот на Комедия дел Арте. Както самият Макиавели намеква в пролога, в основата на "Мандрагора" вероятно лежи действителна случка от флорентинското всекидневие. Навярно пиесата е звучала злободневно като новелите на Бокачо. Ала тук, под смеха, който има за цел "да подслади горчивините", се чувства жестоката, ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... Повестта "Степ" е написана в края на 80 -те години на XIX век, когато Чехов преживява духовна криза и преосмисля ценностите в живота. В свое писмо до Д. Григорович авторът пише: "В Западна Европа хората загиват от това, че им е просторно...Толкова много простор има, че малкият човек няма сили да се ориентира..." И наистина, в рамките на цялата повест, която всъщност е "история на едно пътуване", ние наблюдаваме героите, които не успяват да намерят общ език със света, да се разкриват, да ... |
|
|
Неотдавна, през 2014 г., се изпълниха 300 години от първата поява на "Монадология" – малкия и същевременно кристално ясен и съдържателен текст на големия Готфрид Вилхелм Лайбниц, за когото най-честото определение е "универсален гений". Универсална – в буквалния, но и в най-широкия смисъл на думата е неговата философия, която той определя като "система", гъвкаво отразяваща целия свят – света-универсум, но не как да е, а именно по начина на "живото цяло" на Платон. Универсални във висока степен са самият живот на Лайбниц, неговото мислене, интереси, открития в областите на ... |
|
|
Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |
|
|
"Пътищата на трансценденталния схематизъм" отвеждат към трансцендентално феноменологизиране на опита. Мисленето преминава през априорно-апостериорния портал. Там, на портала, се раждат феномените и започват своята свободна, ковариантна игра в опита. Феноменът не е явление, не е елемент на съществуващото, не е инвариант или хипервариант на променливото, но не е и мисъл, не е понятие. Той е трансцендентална рожба, резултат на трансценденталния преход през портала, продукт на самия портал. Феноменът работи на терена на опита и то единствено като трансцендентална форма на съзидаващото познание на човека. През ... |
|
|
Книгата съдържа статии на различни езици (основните езици, на които са написани трудовете са български, английски и немски), писани от Катерина Георгиева, Смилен Марков, Николай Петков, Симеон Младенов, Франческа Бонини, Атанас Шиников, Гергана Динева, Слава Янакиева, Олег Георгиев, Атанас Стаматов, Гергана Динева, Дивна Манолова и други. ... |
|
|
Културфилософски стрелвания. ... Събраните в тази книга културфилософски стрелвания визират три философски области: философия на културата, философия на символите и философия на изкуството. Изключение правят няколко кратки текста, прицелени към философия на религията и философската антропология. Книгата е предназначена за читатели с разностранни интереси. ... |
|
|
Световноисторически перспективи. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ и историк, един от класиците на философията на културата. Излязла в два тома след края на Първата световна война (т. 1 - 1918 г., т. 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Двата тома на "Залезът на Запада" са свързани от единна концепция. Историята на човечеството О. Шпенглер разглежда от различни страни: в първия том на основата на изкуството и науката, а във ... |
|
|
Контурите на един нов светоглед. ... С типичната за задълбочен западен мислител страст, Ричард Тарнас ни предлага своята книга, която много учени - от Джоузеф Камбъл до Хюстън Смит - смятат за една от най-забележителните истории на западния разум и дух, написани досега. "Космос и душа" оспорва фундаментални представи на съвременния светоглед с неопровержими доказателства, които биха довели внимателния читател до съвършено ново разбиране за ролята на човека в космоса."Космос и душа. Контурите на един нов светоглед" хвърля светлина върху разгръщащата се драма на човешката история, особено в нашата ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
