Диоген е роден в старогръцкия град Синоп (днес в Турция) през 412 пр.н.е. Починал е през 323 пр.н.е. в Коринт, днес Гърция, а според Диоген Лаертски датата на смъртта на му съвпада с тази на смъртта на Александър Македонски във Вавилон. Смятан е за най-яркия представител на школата на киниците, прочули се със своите остри критики към обществените норми и ценности. Тяхното название по-късно става нарицателно - така наричаме цинизма в съвременния свят. На Диоген принадлежи и основата за понятието космополизъм, а от знаменитите му кратки диалози се развива и процъфтява Мениповата сатира - жанр в античната литература, в ... |
|
Ст. н. с. Димитър Цацов е доктор на философските науки в Института за философски изследвания при БАН, работи в областта на историята на философията, онтологията, гносеологията, социалната философия. Автор е на десетки студии, статии, монографии, от които по-важните са: "Кантовите идеи в България" (1993), "Към теорията на философската история" (1994), "Към историята на презентационизма" (1994), "Между натурфилософията и онтологията" (1995), "В търсене на самобитното" (1996), "Критическата школа Фриз-Нелсон-Торбов" (1999), "Дебатът психологизъм- ... |
|
Генезисът на новоевропейския историзъм. ... Механика срещу символика тълкува от философска перспектива промените в историческото мислене на западноевропейската култура в периода XII - XIII в. Тъкмо тогава, под натиска на мощните ментални и социални преврати, протича процесът на раздалечаване между историчното и метафизичното: разлъчването между историята и философията на историята. Натурализирането на историята и поради това неизбежното фаворизирането на методологиите, характерно за модернизма, намират израз в позитивно-механистичния подход към "историческото". Анализът проследява трансформацията на " ... |
|
Когато общувате с други хора, вие използвате езика. Този език (освен ако повтаряте само каквото сте чули) избликва от вашите мисли и възгледи. Те на свой ред идват от вашия житейски опит и от образованието ви, което пък е повлияно от нагласите и възгледите на обществото, в което сте израснали. Не можете да избягате от влиянието на идеите на други хора, но доколко ги осъзнавате? "Философията" ви предлага възможност да изследвате основните въпроси и да видите какво мислителите от различни епохи са казали по тях. Това е ценно само по себе си, защото ви освобождава от ограниченията на възгледите, които заобикалящите ... |
|
Цар Соломон, син на цар Давид, е третият цар на евреите. Периодът на властването му (около 967 - 928 г. пр. Хр.) се смята за времето на най-голям разцвет за Израел. Известно е, че е бил добър дипломат, строител и търговец, успял е да превърне земеделската страна, която наследява от баща си, в силна, икономически развита държава. Голяма част от сведенията за него идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги, а именно Еклесиаст, Песен на песните и Притчи Соломонови . В историята Соломон остава предимно заради мъдрите си съдийски решения и будния си ум, а също и заради ... |
|
Курс лекции, проведени в Колеж дьо Франс 1982 - 1983. ... Лекциите са въведение в изследването на понятието parresia. Фуко оригинално чете образци от античното наследство, но в регистъра на смелостта да се говори истината, и то с поемане на риск, който може да стигне до риска за собствения живот. Това се оказва забравеното етическо основание на демокрацията, постепенно преобразувало се в обръщане към душата на владетеля и набелязало пътищата на духовното наставляване. През кристално разпоредените отношения между философия, политика, реторика, истина, демокрация, общ интерес Фуко предлага една нова модалност за правене ... |
|
Редки са книгите като "Пепеляната вечеря", които лекуват заблужденията на разума и недъзите на времето, разклащайки дръзко всяка сигурност и знание, за дадат възможност да се мисли другояче. Джордано Бруно разказва случилото се на една твърде необичайна вечеря, съчетавайки изкусно фарса и аргумента, науката и гротеската, за да разгърне с хумор и дълбочина идеята за безкрайността на Вселената и да представи живо и завладяващо голямата тема на своя живот: промяната на образа на света като път към преобразуването на самия човек. С тази своя най-прочута творба италианският философ, многостранен учен, удивителен ... |
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
Първо по рода си тематично изследване за появата и развитието на европейската философия на историята. ... Проследяват се възгледите на Волтер, Изелин, Хердер, Кант , Монтескьо, Гобино, Чембърлейн, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел , Ницше , Шпенглер , Тойнби, Шмит и множество други автори... Особено внимание е обърнато на немската идеалистична философия на историята от XVIII - XIX век , опираща се на християнски теологични основи. Централна роля тук има Фихте с учението за идеите като саможертвен съзидателен живот, лумващ в богоизбрани индивиди, повеждащи останалите за сияйни и въздигащи исторически дела. Фихте пръв ... |
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
Човечеството е разтърсвано от многомерна несигурност. Все повече се налага впечатлението, че несигурността става перманентна. В центъра на вниманието са екзистенциалната, социалната, политическата, икономическата, глобалната и други основни разновидности на човешката несигурност. Авторът изследва фундаментални условия на човешката несигурност и главни форми на нейната проява и преживяване. Феноменът се разглежда в светлината на новата наука за хаоса и комплектността, в контекста на рисковото общество/свят, от гледна точка на катастрофичното съзнание и в условията на типовете кризи. Специално внимание е отделено на ... |
|
Четириезично издание на френски език, немски език, латински език и български език. ... Изданието е допълнено с принципи на природата и благодатта, основи на разума и места от Теодиция, посочени от автора. Във философията като "чисто мислене" извън историкобиографичен контекст, бездруго рядко обсъждан при издребняването на науките, обикновено се подминават условията, довели до едно от най-влиятелните онтологически построения на Новото време: "Монадологията". Изобщо проблемът за онтологията, с който по-късно и най-вече в Германия ще се злоупотребява тъй много от Кант до Хайдегер, се поставя ... |