Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Нонка Богомилова. Съставители: Силвия Кръстева, Антоанета Николова. ... "Цялата пъстра палитра и човешкото богатство на житейско дело на проф. Богомилова провокира идеята да намерим отзвука и рефлексията на създаденото от нея в начинанието на този сборник. Отначало идеята много трудно намери съгласието на проф. Богомилова. С присъщата си скромност тя се съпротивлява доста дълго, но накрая нашата упоритост и решимост я убеди да се впуснем в това начинание. И тогава започнаха да идват прекрасните текстове в този сборник! В обхвата на авторите и на разноликия отзвук на темите ... |
|
Етика и политика. Искаме да защитим ненасилието? Или оправданата употреба на насилие? Но първо, нека се разберем какво означават понятията насилие и ненасилие? Уязвяващото говорене насилие ли е? Може би физическият бой и болката го дефинират? Икономическите структури дали упражняват насилие? Или само правоохранителните органи го излъчват и прилагат? Ето че етическият дебат се превръща в спор за дефиниции. И една от целите на тази книга е да покаже колко трудно е да се открият те - защото винаги обслужват политически интереси. Тъкмо конструирането на нова рамка за схващане на насилието е една от задачите тук. Етиката се ... |
|
"Фихте е единственият от почти всички големи философи, който произлиза от най-дълбоките народни недра. Личните му качества и исторически условия го издигат до ректор на първия университет в пруската столица Берлин, за да го върнат в немската земя след смъртта му като санитар доброволец във войните срещу общоевропейската, макар и предимно френска империя на Наполеон Бонапарт. Наред със спекулативната дарба, у него изригва furor teutonicus, немската ярост, завещана от Верцингенторикс и Лутер, за да го нареди сред героите на духа, служещи за пример в поредица немски опити за световно господство. С характерното ... |
|
Може ли една машина, дори да е сложна и високотехнологична, да мисли? А може ли да изпитва чувства? Има ли съзнание и самосъзнание? Ако говори с нас, това означава ли, че ни разбира? Ако генерира образи, текст или звуци, това може ли да се нарече креативност? А изкуство? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се запитаме какво е мисленето, разбирането и съзнанието. И заедно с това - какво е изкуството и от какъв характер е естетическото преживяване. Чак тогава ще можем да отговорим на въпроса можем ли в една фраза да поставим думите изкуствен и интелект. А може би AI е бъдещето? Тази книга се опитва да отговори на ... |
|
Изданието е двуезично - на немски език и на български език. ... Свитъкът съдържа трудове на: Андреа Капелан Димитър Богданов Олег Георгиев Владимир Градев Теодор Димитров Гергана Динева Георги Каприев Ива Манова Симеон Младенов Герасим Петрински Петър Узунов ... |
|
В развоя на цивилизациите има етапи, когато цели общества задават съдбовно важни въпроси, дават безброй отговори, а отговорите сами по себе си поставят безброй други въпроси. Това е неизменният процес на лутане в мъглявината на полузабравения човешки опит. Опит, свързан, естествено, с миналото, с историята. Случва се понякога една личност с едно-единствено изречение да определи формулата. Формулата обикновено не се чува от никого. Фактът се дължи на непознаване на социалната природа във формата и плътността на човешката мисъл, особено когато умът на човека работи на несанкционирани нива на човешкото знание. С течение на ... |
|
Книгата е втори том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и Хуманизъм". ... С публикуването на "Волята за знание" преди няколко месеца започна новият живот на български език на легендарната поредица на Фуко "История на сексуалността". Замислена от него първоначално като шесттомник, тя всъщност бе живяла десетилетия като трилогия, докато през февруари 2018 г., десетилетия след смъртта на автора си, не стана публично тетралогия с изданието на извадения от архивите на Фуко четвърти том: "Признанията на плътта". Поглед към работата над ... |
|
Книгата е част от поредицата "Бъдещето, което идва". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Пророците не са разказвачи на захаросани истории, те са призвани от самия Бог да са свидетели и свидетелстват най-първом за Божия гняв. А бог се гневи най-вече на невежите люде с бавни умове и ни наставлява да не бъдем като тях. Той ни въвежда в смисъла, без който нищо няма значение. Тъкмо в този хоризонт Николай Петков ще вкара малките пророци в диалог с Омир и големите елински философи, но и с Брюсов, Борхес, Кафка, Яворов, Вапцаров, Пабло Неруда, Айзък Айзимов, Константин Павлов, даже с музиката на Пинк Флойд - в хоризонта на смислообразуването. Ще ги впише в общочовешката библиотека на библиотеките. В нея ... |
|
Съставител: доц. д-р Свилен Тутеков. ... "Сборникът Църквата и идеологиите е плод от работата на научната конференция с международно участие, проведена на 5 и 6 октомври 2022 г. в online формат. Тя беше организирана по съвместен проект на Центъра по систематическо богословие на Православния богословски факултет на ВТУ Св. св. Кирил и Методий и фондация Покров Богородичен, с цел да се инициира сериозна научно-богословска дискусия по важната тема за отношението на Църквата към идеологиите, при това с особен акцент върху трансхуманизма. Поради подчертания интерес към темата, в сборника намериха място не само доклади на ... |
|
Постигането на понятието за личност в богословските спорове за Светата Троица II - IV век."Християнството, за разлика от останалите монотеистични (авраамични) религии изповядва нещо парадоксално: изповядва Три отделни и различни една от друга Личности... Същевременно обаче християнството изповядва (и ето в това е парадоксът), че тези Три различни една от друга Личности - Отецът, Неговият Син и Духът Свети са... Едно и също Същество, че Те - и Трите - са Единият и Единствен Бог. Когото познаваме. Как християните обясняват на разума това, което с увереност утвърждават като откровило им се? Как свидетелстват пред света, ... |
|
Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |