Това е първата книга в България, посветена на щекотливата тема за Хайдегеровата онтология на чувствата. В основата ѝ лежат анализи, разгърнати от автора в специализирания семинар за студенти по философия в СУ Св. Климент Охридски през 2008 - 2009 г. На тази тема той попада през 1991 г. по време на престоя си в Мюнхен, където тя се обсъжда в тамошния университет, особено сред студентите по теология. След семинара в Софийския университет временно прекъсва разработването, но след десет години се завръща към нея и доразвива анализите. Книгата ще представлява интерес за всички почитатели на Хайдегер, както и за ... |
|
|
В изданието са представени: Тома от Аквино; Сигер от Брабант; Боеций от Дания; Документът по осъждането на Авероистите; Димитрий Кидонис; Хайнрих Сузо; Аноним; Одон Ригалдус; Бонавентура; Роберт Килуордби; Джон Дънс Скот; Уилям Окам. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
В своето учение Шпан се позовава на трудовете на Платон и Аристотел, Тома Аквински и Майстер Екхарт, на философията на немския романтизъм и идеализъм. Развивайки своите теории, той влиза в остър конфликт с господстващите тогава научни течения и се обявява срещу индивидуализма и либерализма в социалните науки, срещу емпиризма, позитивизма и материализма във философията, срещу каузалното, количественото и срещу прилагането на математическо-механистичните методи в хуманитарните науки. Той противопоставя на емпиризма и неговата причинно-следствена връзка универсализма, учението за целостта, нов метод, който заедно с ... |
|
|
Текстът на Симеон Младенов се занимава с основанията на способността за мислене, с търсенето на нейните отсамни граници и с въпроси от психологически и епистемологичен характер, които възникват на базата на тези търсения. С други думи, това е текст за същностното за човека желание да мисли и да знае. ... |
|
|
Германският психоаналитик, философ и социален психолог Ерих Фром (1900 - 1980) е сред най-влиятелните мислители на ХХ век и един от изтъкнатите застъпници на тезата за интеракциите между психологията и обществото. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа към Института за социални изследвания, а в творчеството му среща си дават както темите на религията, любовта, свободата и човешката природа, така и социално-икономическите тези на Карл Маркс, психоанализата на Фройд и екзистенциализмът на Киркегор. През целия си живот заема активна антивоенна позиция и призовава за по-хуманно общество, в което любовта и ... |
|
|
В своята есеистична творба Изгнание и музика (2018) швейцарският писател, философ и културолог Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание. В различни исторически контексти - Полското въстание, Руската революция, сталинизма, нацизма и т.н., и при различен завършек на заточеническата им драма, авторът разказва както за артисти, чиито творчески способности са останали почти непокътнати (Стравински, Шьонберг, Мийо), така и за такива, чието музикалното вдъхновение е секнало (Рахманинов, Барток), а завръщането в родината се е оказало повече или ... |
|
|
"Ha онези, според които животът на тази планета не би се различавал от затворническа присъда, ако не бяха прозорците към един по-велик свят отвъд; онези, на които вярата в човешкото всемогъщество се струва арогантна; които са по-силно привлечени от стоическата свобода, произтичаща от овладяването на страстите, отколкото от Наполеоновия тип господство, стремящо се да повали всички царства на този свят в краката си - с една дума, на хората, които не виждат човека като подобаващ обект на преклонение - светът на прагматика би се сторил тесен, дребнав и лишен от всичко, което придава на живота стойност, на човека - ... |
|
|
Стани каквото си е подбор от съчинения на Алън Уотс, засягащи дилемата на човека, който се стреми да открие себе си. Това става възможно само ако успеем да видим живота си какъвто е, освободени от илюзии и очаквания. Да се потопиш в хармонията на живота и неговото вечно сега означава да станеш каквото си."Казано е, че най-висшата мъдрост се състои в това да се откъснеш - да не съжаляваш за миналото, нито да се боиш от бъдещето, да оставиш живота да следва своя ход без опит за вмешателство в неговите движения и промени, без домогвания да удължиш приятните неща или да ускориш края на неприятните. Да правиш това ще ... |
|
|
Философско изследване върху притежаването на отпадъци. Собствеността не е била никога толкова обременена и ограничена в своя обем, колкото при сега действащите регулации, когато клоновете на специалната част на административното право се множат непрекъснато. По-голямата част от тези административноправни опити за овладяване на претенцията за всемогъществото на собствеността - претенция, която се посочва и като основание, легитимиращо производството на огромни количества отпадъци, следва да останат регулативен антураж около правото на собственост. Може би обаче съществуват и някои твърде важни с оглед политиките на ... |
|
|
"Човекът може да живее така, както живее вещта. Но тъй като той не е вещ, подобен живот му се струва отстъпление: именно това е развлечението на Паскал, естетическият стадий на Киркегор, неавтентичният живот на Хайдегер, отчуждението на Маркс, недобросъвестността на Сартр. Човекът на развлечението живее като прогонен от себе си, смесен с външната суета: този човек е пленник на своите желания, на своите функции, на своите навици, на своите връзки, на света, който го развлича. Става дума за непосредствен живот, без памет, без цел, без овладяност, което е самото определение за екстериорността, а в човешкия регистър - ... |
|
|
Книгата обобщава над тридесетгодишна изследователска работа на проф. дфн Георги Каприев в областта на византийската философия. По структура тя следва лекционния му курс, представян в СУ Св. Климент Охридски от 1999 г. (според справочниците, първи в света с постоянно място в академичен учебен план). Тема на книгата са контекстът и основните теми на собствено византийската философия: онова мощно течение сред различните философски програми във византийската култура, което разгръща най-категорично темите, различаващи византийското философстване от латинските модели. Сред тях са акцентът върху битието като динамична мрежа, ... |
|
|
Луда книга за любов и една университетска интрига. Това е книга за любовта и думите, с които тя се появява, танцува, тържествува, отива си и се превръща в спомен. Защото любовта най-често не умира, тя се оттегля, тя се скрива в усамотенията на света."Като вземем за критерий цялостното творчество на Нихело Немо, бихме могли да кажем все пак, че този писател не е някакъв дълбокоумен многознайко, склонен към инфантилна регресия, а по-скоро един достоен за уважение интелектуален акселерат. Нихело Немо (на латински - Никой и Нищо) без съмнение узаконява осезаемата алхимичност на текстовете и изразява желание не за ... |
