В книгата "Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и ... |
|
В книгата си "Свобода и култура" Джон Дюи предупреждава да не се възприемат тесни, технически удобни, но идейно опасни представи за демокрацията. Има най-разнообразни научни подходи към проблема за демокрацията - политологически, соцоилогически, антропологически, икономически, исторически, културологически, психологически, етнически, етнопсихологически, религиозен и т.н. Заглавието на книгата изкушава читателя да я възприеме като културологичен феномен или поне като творба на сухия академичен философски жанр. Книгата не е нищо от тези подходи поотделно, тя е събрала всичките в себе си в един чисто хуманистичен ... |
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
|
Избрано ... „Епохата, която завърши, беше изпълнена с много илюзии. Изданието, което предлагаме на вниманието на читателите, трябва да ни освободи от още една. Свободният човек прави свободен избор. Всеки има право да приеме или не Карл Маркс. Важното е да има предвид действителния Маркс, а не фалшивия му образ – обожествен или сатанизиран. А досегът с автентичното творчество на мислителя от Трир (Париж, Брюксел, Лондон) най-добре разсейва повърхностните представи, опровергава идеологическите етикети, разпада елементарно слепените образи. Прочитът на Маркс може да покаже колко неточни възгледи разпространяват и ... |
|
Книгата от поредицата "Съчинения в 11 тома". ... "В "Бягство от свободата" разгледах проблема за свободата, както и за садизма, мазохизма и разрушителността. Мисля, че по-сетнешния ми клиничен опит и теоретичните ми размишления ме доведоха до едно по-дълбоко разбиране на свободата, а същи и за различните видове нападателност и разрушителност. Разграничих различни видове нападателност, които пряко или непряко служат на живота, от злокачествената разрушителност - некрофилията, която всъщност е любов към смъртта и която представлява истинската противоположност на любовта към живота - биофилията. В & ... |
|
Сборник с есета. ... Алиса Розунбаум (1905 - 1982), по известна като Айн Ранд , е американски философ и писател от руски произход. Емигрира през 1925 г. от съветска Русия в САЩ, където е смятана за най-влиятелния мислител на XX век. „ Ние, живите “ е първият ѝ роман, публикуван през 1936 г.; „ Изворът “ (1943) я прави известна. В Съединените щати шедьовърът на Айн Ранд „ Атлас изправи рамене “ (1957) е втори по популярност след Библията. Почти всички издания на Айн Ранд са преведени на над 18 езика и издадени в над 25-милионен тираж. Книгата „Новата левица: Антииндустриалната революция“ е издадена преди повече от ... |
|
"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
III хил. пр. н. е. - средата на II хил. сл. н. е. ... Съставянето на настоящата антология е опит за надзърване в мъглявите страници на далечното ораторско минало чрез някои нетрадиционни и далеч не безспорни от гледна точка същност и достоверност на отразената в тях фактология писмени паметници. В същото време това е и опит за преосмисляне на някои митове относно времето и мястото на възникване на ораторското изкуство и причините и условията, които го пораждат. Книгата е част от поредицата "Антология на ораторската реч" на издателство "УИ "Св. Климент Охридски"". ... |
|
В предложените на читателите избрани мисли от непубликуваното наследство на Фридрих Ницше е проследен периода от 1869 г., времето на неговата младост, до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. великия мислител претърпява тежък и болезнен срив. Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа. "Публикуваното наследство на Ницше ни разкрива само преддверието, докато същинската философия намираме в ... |
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Физика". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, естетически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. Вторият том съдържа естественонаучните и натурфилософски трактати на Аристотел. Той се състои от четири части. Първата от тях ... |
|
В книгата “Човешката природа и обществото” известният български учен, икономист, проф. Георги Петров ни изненадва с едно неизвестно досега, принципно ново виждане за света и човека в него. Той разглежда устройството на света през призмата на човешката периода. Движението на обществените отношения, тяхното развитие през вековете се анализират задълбочено и убедително, пречупени през човешката същност. Изложените виждания са добре аргументирани, емоционално поднесени в една стройна система от знания. За пръв път са изследвани главните генетично фиксирани особености на човешката природа, които определят жизнената дейност ... |
|
Във фокуса на книгата попада един тематичен кръг в творчеството на Мартин Хайдегер от 20-те години на ХХ в., който, макар и интензивно обсъждан по-късно, остава недоопределен и недостатъчно прояснен. Ключовите думи в него - „всекидневие” и „всекидневност” - са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим елемент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене. Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само ... |