Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
"Диалогът е интелектуален формат за изследване на истината. При подходящи събеседници той има шанс да се превърне в предизвикателство към рутината, да очертае нови трасета на мисълта. Едно от най-важните качества на диалога е неговата отвореност във времето. След години събеседниците могат да се срещнат отново и пак да подхванат нишката на разговора. Светът се е променял, самите те не са вече същите. Срещата дава нов шанс да изпитат радостта от общуването. Да проверят доколко верни са били тезите и хипотезите. Доколко основателни са били надеждите и тревогите. От този тип са диалозите, водени между чл.-кор. проф. ... |
|
|
От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно ... |
|
|
В едно свое писмо от 1888 г. Ницше нарича себе си Геният на истината, в противоположност на Гения на лъжата. Можем да приемем неговите думи изключително сериозно, защото в цялото си творчество Ницше страстно и неотклонно върви по "следите на истината", както прави и великият методолог на истината - Картезий. Проблемът за истината присъства неизменно и в най-ранните, и в най-късните Ницшеви произведения. И дори може да се каже, че Ницше не изменя драстично своята концепция за истината, вечно обречена да е неистина. Това, което променя през годините на своето творчество, са начините и подходите, чрез които ... |
|
|
"Темата на предлагания труд е структурата на историческото познание. Доколкото анализът на познанието има гносеологически характер, дотолкова настоящето изследване се отнася към областта на, така да се каже, приложната гносеология. Доколкото пък историческото познание има мисловен, а не сетивен характер, дотолкова трудът ни има приложно-логически характер. Следователно областта, към която принадлежи предоставената работа, е областта на приложната или специализираната гносеология и логика. В този смисъл нейната тематика може да бъде окачествена като методологическа, ако приемем, че по степен на общност на предметите ... |
|
|
"Истина и метод" (Wahrheit und Methode. Grundzuge einer philosophischen Hermeneutik) е фундаментален труд върху философската херменевтика, написан от Ханс-Георг Гадамер и публикуван за пръв път през 1960 г. в Тюбинген. Книгата е вдъхновена от идеите на Мартин Хайдегер и оказва влияние върху философията на Хабермас."Текстът на досегашните издания бе прегледан с оглед публикацията на моите Събрани съчинения. Допълненията, приложени в първото издание, както студията "Херменевтика и историзъм", препечатвана от второто издание насетне, предговорът към него и послесловът към третото могат да се видят ... |
|
|
"Осъдени на разум" е сборник "равносметка", в който са събрани 17 от най-значимите студии, писани от Николай Василев през близо четирите десетилетия, посветени на науката. Разнопосочните проблемни търсения от въпросния времеви период определят и широката тематична палитра - от научно - техническата революция, либерализма, световната история, народопсихологията, оскверняването на миналото, същността на исляма, природата и еволюцията на чергарската циганска цивилизация до "всестранно развития" човек, документалния човек, илюзорния човек и илюзията на интелектуалната мощ и глобалната човещина. ... |
|
|
Книгата има за цел разработването на понятие за личност от перспективата на философската антропология чрез очертаване на възможно най-широко теоретично поле от теми и понятия, свързани с историческото му възникване и развитие до съвременността. Разработването на философско-антропологично понятие за личност е важно с оглед на съвременните процеси на дехуманизация, които застрашават бъдещото съществуване на човечеството и водят до деперсонализация на постмодерния човек. ... |
|
|
Раждането на естетиката и отмирането на природно красивото. ... Книгата изследва ключови моменти от процеса на неусетно, но решаващо отпадане на природата от полезрението на класическата философска естетика, довел до прословутата Хегелова теза, след която разбираме естетиката най-вече като философия на изкуството. ... |
|
|
"Къде се пресичат философията, еротиката и поезията? Коя е точката на пречупване на тия три сили, които движат света, ако не самата любов? Отговорът бавно и в детайли ни дават двама поети и един философ, които знаят какво правят. Удоволствието, което ще изпитате от прочитането на тази книга съвсем не е абстракция. Въпрос на вкус е да си го доставите." Росен Карамфилов ... |
|
|
"Тази книга на Людмил Георгиев, публично утвърден български учен-психолог, е втората от една трилогия, посветена на изясняването на потенциала и същността на критическата психология. Този път критиката е насочена към политическия рационализъм и по-специално към възможностите на религиите и идеологиите да регулират етническите и етнонационалните общности... Книгата е много богата на научна и историческа информация, от нея може да се научи наистина много. Авторът се представя като високо просветен учен със собствена концепция, която коректно и последователно доказва в хода на изложението... Това е една от книгите, в ... |
|
|
"Саморефлексията на критическата психология, в случая като психология на историята, се отнася не само до последователността на историческите факти в различните цивилизации, но и до начините на тяхната интерпретация, защото и спрямо едните като случващи се, и по отношение на другите като обясняващи ги съответните цивилизационни представи имат едни и същи регулативни функции, независимо от това в какво историческо време те се осъществяват." Проф. Людмил Георгиев ... |
