Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |
|
Японската гравюра е част от градската култура на периода Едо (1603 - 1867). Ренесансовият дух на времето намира отражение и в поезията, и в театъра, но особено ярко проличава в гравюрата. Всички големи художници създават портрети на хубавици и еротични картини, но тяхната атрактивност не бива да засенчва останалите аспекти на гравюрата. Хокусай например е сред най-известните майстори на еротични картини, но той е и художникът, превърнал японската гравюра от изкуство, фокусирано върху портрета, в изкуство, ориентирано и към пейзажа. Преди него обичайни символи на периода Едо са гейшата и самураят. В гравюрите на Хокусай ... |
|
Човешкият живот не може никога - и слава Богу! - да бъде дефиниран и оценяван еднозначно, с фелдфебелска категоричност, с геометрична еднолинейност, единствено в черно или единствено в бяло. Човешкият живот във всяка от своите (включително и в гражданската) проекции е многоцветен, богат на прояви и характеристики, организирани в определена преобладаваща тенденция, естествено, от ръководещите съответните персони несменяеми принципи (несменяеми, доколкото принципът за всекидневна смяна на принципите е също несменяем принцип). Актуалното и действено обединяване на всички тези прояви и характеристики, "съпреживяването& ... |
|
Човекът е питащото същество. Въпросът е търсене на смисъл. Смисълът е скрит. Той се показва на светло благодарение на тълкуване (интерпретация) и разбиране. Тази книга е дълъг път, по който авторът върви, загрижен за съучастието на доброжелателния и питащ се читател. Предпоследната глава е посветена на това, което ни е най-близко, но и най-мъчно за разбиране - смисъла на човешкия живот. А биографията на човека е вписана в историята - затова и се обръщаме към въпроса за смисъла и края на историята. ... |
|
Опит върху философията на Марсилио Фичино. ... Настоящата книга представя историко-философски анализ на определени концептуални моменти в традицията на ренесансовия неоплатонизъм и в творчеството на един от най-емблематичните му представители - Марсилио Фичино. Стремежът е да се покаже автентичният контекст на неговата философия и заложената в нея смислова последователност през особената перспектива, придавана от разбирането за сетивността и интегрирането на това разбиране в метафизическите възгледи на флорентинеца. В качеството ѝ на ренесансов културен феномен, фичиновата философия бива разгледана и в културно- ... |
|
Книгата от поредицата "Съчинения в 11 тома". ... "В "Бягство от свободата" разгледах проблема за свободата, както и за садизма, мазохизма и разрушителността. Мисля, че по-сетнешния ми клиничен опит и теоретичните ми размишления ме доведоха до едно по-дълбоко разбиране на свободата, а същи и за различните видове нападателност и разрушителност. Разграничих различни видове нападателност, които пряко или непряко служат на живота, от злокачествената разрушителност - некрофилията, която всъщност е любов към смъртта и която представлява истинската противоположност на любовта към живота - биофилията. В & ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Дървото на свободата понякога трябва да бъде поливано с кръвта на патриоти и тирани." Томас Джеферсън Тази книга представя философските тези на Томас Джеферсън, най-гениалния сред бащите основатели на американската нация - държавник, ерудит, полиглот, визионер, изобретател и крупна фигура от епохата на Просвещението. Основните теми, които авторът дискутира, са свободата на личността, деспотичните системи и практики, които я застрашават, и начините и средствата, с които хората разполагат, за да я защитят. Включените тук цитати изграждат цялостна философска ... |
|
В началото бе словото... Как са възникнали езиците по света и как са се развивали във времето? Защо едни процъфтяват, а други умират? Може ли езикът да надживее залеза на цивилизацията си? След 200 години всички ли ще говорят на китайски? Известният шведски учен Торе Янсон води читателя на вълнуващо пътешествие из джунглата на езиците по света - от скалните рисунки до египетските йероглифи, от класическите езици като гръцкия и латинския до съвременното господство на английския. Проследена е еволюцията на езиците и връзката между история, общество и език. Торе Янсон е роден през 1936 г. в Стокхолм, Швеция. Следва ... |
|
"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
Настоящото издание включва трудове на различни автори, преподаватели в катедра "Философски и политически науки" на Югозападен университет "Неофит Рилски", гр. Благоевград. Подготвено е от редколегия в състав: доц. д-р Борис Манов, отговорен редактор доц. д-р Антоанета Николова гл. ас. д-р Гергана Попова ... |
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
Във фокуса на книгата попада един тематичен кръг в творчеството на Мартин Хайдегер от 20-те години на ХХ в., който, макар и интензивно обсъждан по-късно, остава недоопределен и недостатъчно прояснен. Ключовите думи в него - „всекидневие” и „всекидневност” - са натоварени с различни, често пъти противоречиви конотации в структурата на Битие и време, но са непренебрежим елемент на философската интрига и път, който отвежда в сърцевината на ранното Хайдегерово мислене. Настоящото изследване обаче се интересува не толкова от ролята на категорията всекидневност за разбиране на Хайдегеровия opus magnum, колкото от едно само ... |