В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Физика". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, естетически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. Вторият том съдържа естественонаучните и натурфилософски трактати на Аристотел. Той се състои от четири части. Първата от тях ... |
|
|
Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...) ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
Последната (незавършена) част на фундаменталния труд на Тома Аквино "Сума на теологията". ... |
|
|
"Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на един творец. То е гласът на неговото усещане за живота. Това, което романтиците внасят в изкуството, е върховенството на ценностите, елемент, който е отсъствал в закостенелите, сухи, направени от трета и четвърта ръка (и също така трето - и четвърторазредни) повторения на копирането на формули на класицистите". Айн Ранд ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
Проф. д-р Андреас Шпеер (Дюселдорф, 1957) се числи към водещите немски философи на нашето време и най-изтъкнатите историци на философията. От 2004 г. директор на Томас-Институт към Университета в Кьолн, той е автор на осем монографии и на респектиращо множество статии; издател и съиздател на десет поредици и списания, играещи съществена роля за развитието на съвременната философия; ръководител на ключови немски и международни научни институции; организатор на множество знакови конгреси и конференции. От две десетилетия той е свързан интелектуално и лично с България и нейната култура, активно участвайки в нея като лектор, ... |
|
|
Монографията "Пътища на метафизиката: Кант и Хайдегер" е последната книга от трилогията на проф. Валентин Канавров за критическата метафизика. В първите две книги - "Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм" (2003) и "Критически онтологеми на духовността" (2006) - се теоретизира концептът "виртуалистки трансцендентализъм" и се разгръща неговата философско-историческа интерпретация. Зад тази наглед тежка терминология се крие философското фундаментализиране на чистото мислене и разкриването на неговата светоустройствена дейност. В монографията се ... |
|
|
"Трактат за безсмъртието на душата" на Пиетро Помпонаци (1462-1525) е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Помонаци разгръща една от най-травматичните за християнската доктрина теми - за безсмъртието на индивидуалната душа, като без страх черпи идеи от стоическата и неоплатонистката философия и дава израз на скептицизма си относно възможността за чисто разсъдъчно разрешаване на този проблем. Помпонаци реализира един от възможните ходове за утвърждаване на самоценността и свободата на философското изследване - ясното отграничаване на прерогативите на разума от тези на вярата и налагането на ... |
|
|
Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |
|
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
|
Завещаният от Боеций на Средновековието логически корпус заедно с геологическите трактати и "За утешението на философията" съдържат многобройни податки относно същината и метода на теоретичното познание, където нерядко с известна проблемна неяснота или противоречивост си съжителстват понятия и постановки, почерпени от три основни дяла на късноантичната традиция: аристотелизъм, неоплатонизъм и християнско учение. През първата половина на XII век Жилбер от Поатие, един от най-ярко изпъкващите теолози на своето време, долавя въпросните проблемни области и предлага свои решения, обусловени от нарасналия интерес към ... |
