Фигурата на героичния човек, изведена от Янко Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от Античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период. За автора: Д-р Янко ... |
|
Английският поет и публицист Джон Милтън (1608 - 1674) публикува За образованието и Ареопагитика през 1644 г. В първото съчинение авторът разкрива своите възгледи за правилния път към получаването на знания като начин за възстановяване на разрушените останки от нашите първородители и на нашата способност да познаваме Бог правилно и оттук - да Го обичаме, да Му подражаваме, да бъдем като Него, което е възможно в най-висока степен чрез изпълване на душите с истинска добродетел; във второто съчинение, написано броени месеци по-късно, той разгръща цялостната си защита на свободното споделяне на знания, което, веднъж ... |
|
Това монографично изследване няма да ви научи да мислите ефективно, а как да прилагате инструментите на логиката и приложните логически дисциплини - реторика, еристика, диалектика, топика, евристика, за да разкривате грешки и манипулации с нейните правила, да конструирате силни аргументи и да отхвърляте необосновани твърдения, да успявате да убедите другите в своята теза в разговора и в дискусията, да установите предимствата на критическото мислене пред всекидневното в използването му в научното познание, комуникацията и практическата дейност. Логиката се разглежда като "практическа логика", или практическо ... |
|
Двуезично издание на български и италиански език. ... "За причината, принципа и едното" е известен като основния метафизически диалог на Джордано Бруно. В него италианският философ излага основните положения на своята философска система. Както винаги остро полемичен и критически настроен към традиционните мнения, Бруно разработва проблема за същността на материята и на формата, като въвежда разграничението между понятията "принцип" и "причина". Не на последно място, тук авторът поставя въпроса за единството на всичко съществуващо, разглеждайки темата за Едното в неоплатонически, но и в ... |
|
Изследването е насочено към два различни периода на XII в., през които протичат философски и богословски дебати между латински и византийски мислители в Константинопол. Първата половина на века е съществена за Западния свят, доколкото т.нар. борба за инвеститурата е подкопала основанията и е разрушила структурата на очевидностите, характерни за ранносредновековната западна култура. Казано метафорично, светът е разрушен и трябва да се сглоби нов. Претенциите за универсалност на неговите архитекти изискват включването и на сферата на източното християнство. макар на нея вече да се гледа като на "нашето чуждо". ... |
|
Хуманистичният патос на трансценденталната антропология се представя като критическо преосмисляне на ковариантните взаимодействия на природата, екзистенцията и битието на човека. Природата векува еволюционно, но и инволюционно, като за нейното устойчиво съществуване човекът не е основен фактор. Той е една от многото компоненти, която донякъде спъва хармоничното възпроизвеждане на природата. Екзистенцията на човека е екстатично зададена от трансценденцията, нищото и смъртта. Тя е своеобразен въртоп, който все още търси езика на своето прояснено присъствие в света, като тягостно се заплита в отчуждението и стремглаво ... |
|
Свободата на словото е една от най-вълнуващите, противоречиви и многопластови теми на обществото през второто десетилетие на XXI в. Книгата проследява нейните корени още от Античността, развитието и влиянието за оформянето на модерния конституционализъм, както и процесите и явленията, които водят до закрепването като право. Направен е цялостен преглед на свободата на словото като ценност, като се обхващат както правните, така и философските измерения. Подробно са разгледани трите комуникационни права - правото на изразяване на мнение, свободата на печата и другите средства за масова информация и правото на търсене, ... |
|
Променете светогледа си. Философия за модерен живот. ... Философията за живота ни и как да го живеем. Със своя уникален визуален подход към изучаването на философските концепции Адам Фернер разкрива философията като един от най-добрите начини да отговорим на предизвикателствата на съвременния свят. От философските междуличностни умения до етичните и моралните дилеми относно избора ни на начин на живот - философията ни учи да задаваме правилните въпроси, дори и това да не води непременно до всички отговори. В 20 задълбочени урока от великите философи на историята и днешните пионери мислители тази книга ще ви накара да ... |
|
Консервативно за екологията. ... Състоянието на околната среда изправя планетата пред все по-тежки проблеми. Нашето бъдеще изглежда под въпрос и това кара много природозащитници да настояват за крайни мерки. Има ли наистина място за паника, апокалиптични визии и налагат ли се тежки регулации, за да бъде спасена природата? В "Зелената философия" британският философ Роджър Скрутън предлага един различен, по-умерен, консервативен подход. Според него държавните институции и международните неправителствени организации не могат да решат проблемите с околната среда. Тяхната политика по-скоро ги задълбочава, защото се ... |
|
Любовта е безкористна; любовта е егоистична. Любовта е нежна; любовта е жестока. Любовта е преходна; любовта е вечна. Любовта е рай; любовта е ад. Любовта е война. Любовта граничи с божественото; любовта оправдава най-лошите престъпления. Някои казват, че Бог е любов - и със сигурност и Бог, и любовта са отговорни за доста неща. Общуването с божественото може да бъде опасно, дори за случайните наблюдатели. Когато искаме да узнаем какво е чувството да си влюбен, се обръщаме към поетите. Когато искаме да разберем колко нелепа е всъщност представата ни за любовта, се обръщаме към философите. В книгата си "Кратко ... |
|
III хил. пр. н. е. - средата на II хил. сл. н. е. ... Съставянето на настоящата антология е опит за надзърване в мъглявите страници на далечното ораторско минало чрез някои нетрадиционни и далеч не безспорни от гледна точка същност и достоверност на отразената в тях фактология писмени паметници. В същото време това е и опит за преосмисляне на някои митове относно времето и мястото на възникване на ораторското изкуство и причините и условията, които го пораждат. Книгата е част от поредицата "Антология на ораторската реч" на издателство "УИ "Св. Климент Охридски"". ... |
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |