Не може да си прочел "Изкуството на войната" на Сун Дзъ и да не прочетеш Лиедзъ. Подобно на вода от скачени във времето съдове, мъдростта на единия трактат се прелива в тази на другия. И двамата древнокитайски мислители ни очароват с простотата на своите съждения и с дълбочината на прозренията си. А славата и значението им отдавна са надхвърлили границите на Китай и са част от великото философско наследство на света. ... |
|
"Тиберий и философията" съдържа философски есета и статии върху теми и автори от древността до наши дни: Анакреонт и музикално-святото, Климент Александрийски за музиката на траките, Макс Шелер, Николай Райнов, френските "нови реалисти", Тиберий, Бергсон, кубизма на Пикасо, Тагор, Хайдегер, д-р Кръстев, Леопарди, Волф и алетофилите. За специалисти и ценители на философията, както и за читатели с по-взискателни интереси. ... |
|
Малко са шедьоврите в световната литература, в които философия и поетичност се сливат в толкова хармонично цяло. Кратките притчи на Пророкът така ни въздействат с оригиналната си красота, че след прочита им светът, който познаваме, сякаш вече не е същият. Изящен и дълбоко проникновен, Халил Джубран отдавна е завладял милиони човешки сърца по света. А всеки новопостъпил в безкористната армия от негови почитатели със сигурност благодари на съдбата за срещата си с тази мъдра и преливаща от обич към човека творба. ... |
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
"Когато през 2010 г. получих покана от Центъра за хуманитарни науки в Лихайския университет да се включа в цикъл от лекции върху ексцеса, моят отговор бе ентусиазиран: винаги са ме привличали ексцесивните книги, ексцесивните автори, прекомерността във всичките ѝ форми - литературни и биографични. Няколко дни по-късно реших, че конкретната тема на моята кратка беседа ще бъде жестокостта, една от най-често срещаните форми на ексцес в изкуството, и разкрепостеният секс, с който жестокостта често е свързана. И нямаше нужда да разсъждавам много, за да реша, че ще се съсредоточа най-вече върху етиката на жестокостта - ... |
|
В едно свое писмо от 1888 г. Ницше нарича себе си Геният на истината, в противоположност на Гения на лъжата. Можем да приемем неговите думи изключително сериозно, защото в цялото си творчество Ницше страстно и неотклонно върви по "следите на истината", както прави и великият методолог на истината - Картезий. Проблемът за истината присъства неизменно и в най-ранните, и в най-късните Ницшеви произведения. И дори може да се каже, че Ницше не изменя драстично своята концепция за истината, вечно обречена да е неистина. Това, което променя през годините на своето творчество, са начините и подходите, чрез които ... |
|
"Темата на предлагания труд е структурата на историческото познание. Доколкото анализът на познанието има гносеологически характер, дотолкова настоящето изследване се отнася към областта на, така да се каже, приложната гносеология. Доколкото пък историческото познание има мисловен, а не сетивен характер, дотолкова трудът ни има приложно-логически характер. Следователно областта, към която принадлежи предоставената работа, е областта на приложната или специализираната гносеология и логика. В този смисъл нейната тематика може да бъде окачествена като методологическа, ако приемем, че по степен на общност на предметите ... |
|
Бернард Мунтян (1919 - 2006) е български философ, преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охрисдки" от 50-те до 80-те години на миналия век. Автор е на студии по фундаментални философски въпроси като причинност, пространство и време, материя и движение... Става член на дисидентския Клуб за подкрепа на гласността и преустройството през 90-те години."...Обществото е незряла функционална система. А човекът, видът Homo sapiens sapiens, е достигнал до своя limes, до гранична станция. Кръстопътят има две насоки. Едната е продължаващо блокиране на глобалните проблеми и последваща неминуема катастрофа. ... |
|
Сборникът включва доклади от конференция в чест на шестдесетгодишния юбилей на проф. Александър Андонов, проведена през май 2006 г. Темата на конференцията е подбрана като израз както на спецификата, с която онтологичната проблематика се разработва във Философския факултет на Софийския университет, така и на една отвореност на философската онтология, разбирана не непременно като подредба и йерархизация на съществуващото. ... |
|
Настоящият том 1 от двутомното изследване на проектите за формално третиране на алетичната модалност има две основни цели: въвеждане в апарата на съвременния модален формализъм и сравнително детайлно изложение на усилията за формализиране и систематизиране на модалното диференциално мислене от Античността до края на ХХ век. ... |
|
Фигурата на героичния човек, изведена от Янко Янев, следва идеята за свръхчовека, подлагайки на радикално преосмисляне основни традиционалистки концепции за обществото, любовта и брака; атакува предразсъдъци и стереотипи от Античността до съвремието; разгръща своеобразни визии за нравствеността. Понятието за героичния човек е актуално в тогавашната европейска култура, заедно със завишеното внимание към расата и нацията. В Европа в навечерието на Втората световна война темата за героя е и съвсем конкретно свързана с вагнеровско-ницшеанските рефлексии, актуални най-вече в Германия през този период. За автора: Д-р Янко ... |
|
Английският поет и публицист Джон Милтън (1608 - 1674) публикува За образованието и Ареопагитика през 1644 г. В първото съчинение авторът разкрива своите възгледи за правилния път към получаването на знания като начин за възстановяване на разрушените останки от нашите първородители и на нашата способност да познаваме Бог правилно и оттук - да Го обичаме, да Му подражаваме, да бъдем като Него, което е възможно в най-висока степен чрез изпълване на душите с истинска добродетел; във второто съчинение, написано броени месеци по-късно, той разгръща цялостната си защита на свободното споделяне на знания, което, веднъж ... |