Настоящата монография, посветена на известния персийски поет и мистик Джалалуддийн Руми (1207 - 1273 г.) е написана на финия граничен език, който задоволява едновременно изискванията на специалиста и тези на неизкушения читател, непознаващ дори самото име суфизъм. Богатият терминологичен апарат на монографията придава на това изследване необходимата сериозност, без да го лишава същевременно от пластичността на художествените и символни форми. Авторът на книгата, Ева дьо Витре - Мейерович (1909 - 1999 г.) е философ по образование, родена в Париж, но посветила изцяло живота си на Ориента, където днес почиват тленните &# ... |
|
|
Книга за Влюбения и Възлюбения - шедьовърът на Рамон Лул, е една от най-своеобразните и удивителни книги за любовта в световната литература. Тя излага в 366 поетични афоризма, по един за всеки ден от годината, тайнствения опит на Божията любов, изразявайки със своята чиста и изящна архитектура неизречимото. Животът и делата на блажения Рамон Лул (1232 - 1316) - каталански благородник, поет, отшелник, учен, мистик, философ, проповедник - разказват за едно донкихотовско дирене на истината и любовта, вървейки винаги срещу насрещния вятър, което ни кара да се спрем за миг, да се замислим и да се запитаме какво са всъщност ... |
|
|
Френският ориенталист разяснява естеството на трите свята, така както ги разбират някои ислямски философи. "Скритият Имам" е условно заглавие, което обединява различни текстове на известния френски ориенталист Анри Корбен (1903 - 1978 г.), посветени на ислямската духовност, както и ценни биографични етюди, в които той разказва за търсенията си и за интелектуалната атмосфера в началото и средата на миналия век. Ключовата дума тук е "преход", този път не в политическия, а в духовния и метафизичен смисъл на думата - преход от Запад към Изток, от Хайдегер към Сухраварди, от сетивната реалност към тази на ... |
|
|
В есеистичното си произведение В сенките на утрешния ден нидерландският философ, историк и културолог Йохан Хьойзинха (1872 - 1945) проследява причините за упадъка на културата и възможните последици от духовното обедняване на европейската цивилизация в навечерието на предстоящата катастрофа - Втората световна война. Най-голямата опасност, заплашваща Западния свят, авторът съзира в неморалната автономия на държавата, която има правото да използва всякакви средства за самоутвърждаването си - вражда и омраза, лъжа и вероломство. "Държава за държавата е вълк" - твърди той. В условията на нараснала опасност от ... |
|
|
Изданието е двуезично - на немски език и на български език. ... Свитъкът съдържа трудове на: Николай от Куза; Джанлука Бригуля; Олег Георгиев; Гергана Динева; Георги Каприев; Симеон Младенов; Слава Янакиева. ... |
|
|
Из историята на практическата рационалност в Античността и Ранното латинско средновековие. ... Разбирането на средновековната идея за scientia или ars - при отчитане спецификата на външните предизвикателства и вътрешните конфликти (като този между разум и вяра) - минава през рационалната реконструкция на всички действащи върху нея исторически, ментални, социални, религиозни или политически предпоставки. Едва тогава, в рамките на този процес, можем да очертаем нейните граници и характерни черти като продължител на и в съответствие с древногръцкия научен модел, от една страна, но и като детерминиран от характерните ... |
|
|
"Тиберий и философията" съдържа философски есета и статии върху теми и автори от древността до наши дни: Анакреонт и музикално-святото, Климент Александрийски за музиката на траките, Макс Шелер, Николай Райнов, френските "нови реалисти", Тиберий, Бергсон, кубизма на Пикасо, Тагор, Хайдегер, д-р Кръстев, Леопарди, Волф и алетофилите. За специалисти и ценители на философията, както и за читатели с по-взискателни интереси. ... |
|
|
Питагор от Самос (ок. 570 - ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде - най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света. Питагоровото идеалистично-мистично ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно ... |
|
|
В едно свое писмо от 1888 г. Ницше нарича себе си Геният на истината, в противоположност на Гения на лъжата. Можем да приемем неговите думи изключително сериозно, защото в цялото си творчество Ницше страстно и неотклонно върви по "следите на истината", както прави и великият методолог на истината - Картезий. Проблемът за истината присъства неизменно и в най-ранните, и в най-късните Ницшеви произведения. И дори може да се каже, че Ницше не изменя драстично своята концепция за истината, вечно обречена да е неистина. Това, което променя през годините на своето творчество, са начините и подходите, чрез които ... |
|
|
"Темата на предлагания труд е структурата на историческото познание. Доколкото анализът на познанието има гносеологически характер, дотолкова настоящето изследване се отнася към областта на, така да се каже, приложната гносеология. Доколкото пък историческото познание има мисловен, а не сетивен характер, дотолкова трудът ни има приложно-логически характер. Следователно областта, към която принадлежи предоставената работа, е областта на приложната или специализираната гносеология и логика. В този смисъл нейната тематика може да бъде окачествена като методологическа, ако приемем, че по степен на общност на предметите ... |
