Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
Книгата е предназначена да въведе читателя във философията на науката. В основата ѝ е залегнал курсът Философия на науката - 1 част за студенти от специалност Философия на Софийския университет Св. Климент Охридски. ... |
|
|
III хил. пр. н. е. - средата на II хил. сл. н. е. ... Съставянето на настоящата антология е опит за надзърване в мъглявите страници на далечното ораторско минало чрез някои нетрадиционни и далеч не безспорни от гледна точка същност и достоверност на отразената в тях фактология писмени паметници. В същото време това е и опит за преосмисляне на някои митове относно времето и мястото на възникване на ораторското изкуство и причините и условията, които го пораждат. Книгата е част от поредицата "Антология на ораторската реч" на издателство "УИ "Св. Климент Охридски"". ... |
|
|
Епикур (341 - 270 г. пр. Хр.) е автор на над тристата философски произведения, от които до нас са достигнали само фрагменти, цитирани от по-късни последователи. Първоначално Епикур се приобщава към школата на платониците и следва основните принципи на Демокрит. С времето обаче отхвърля метафизиката на своите предшественици, изгражда собствена обективна етика и формулира егоцентрична морална философия, в която отделният човек е сферата на моралното начинание. Основен закон в тази система е принципът за единството на природата и човека, които са единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Школата на философа ... |
|
|
Включените текстове обхващат магистралните идеи на Бонавентура в сферата на собствено философското, при което акцентът пада върху човешката познавателна способност, върху възможностите и границите на човешкия ум в неговото движение към адекватно познаване на Бога и света. Св. Бонавентура е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Най-известният му труд е Пътеводител на ума към Бога. Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприето като "наука ... |
|
|
Настоящата книга цели да покаже как повечето от различните позиции в съвременната западна философия могат да бъдат подредени спрямо четири по-общи културни гледища към историческото време. Под съвременна философия тук се има предвид периодът от Ницше, оповестил "смъртта на Бога" в западната култура, до второто десетилетие на XXI век. Но тъй като част от разглежданите нагласи имат по-дълбоки корени, изследването започва по-отдалеч с някои автори от началото на модерната епоха. В първата част от книгата е разработен модел на четирите основни културни нагласи към времето, за да бъде откроена една от тях - ... |
|
|
Философия на Европейското средновекоевие. Ренесансът на XII век. Природата и човекът. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. Цочо Бояджиев е ... |
|
|
Лидия Кондова е доктор по немска класическа философия и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Настоящата книга представя текста на дисертационния ѝ труд. Посредством комбинация от историко-философски и концептуално-съдържателни методи в текста се проследяват фундаменталните характеристики на органичното тяло с оглед на дисциплините онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната теза е, че Лайбниц притежава завършено учение за органичното тяло, в рамките на което единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са гарантирани от реалността ... |
|
|
Предложениете философски есета гравитират около темата за духа и разбиранията за него в Европа от страна на: Ларошфуко, Хегел, Пол Валери, Макс Шелер. Едно е в жанра "философско писмо", друго касае казуистиката на Цицерон, трето - разбирането на Бицилли за ренесансовия театър в Италия, четвърто - художествения език на Бернини, пето - европейската философия на тялото, шесто - злоупотребите с човешките права. Есето на Валери за кризата на европейския дух датира от преди 100 години! Дали и днес тази криза продължава? Или е необходима "епикриза"? Отговор се намира в книгата. Проф. дфн Красимир Делчев ... |
|
|
Книгата е първи том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и хуманизъм". ... През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия - време, през което изследователите говорят за него като за & ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Четиринадесета книга от поредицата "Философия за всеки". Мишел дьо Монтен (1533 - 1592) е най-изтъкнатият мислител от епохата на "Френското възраждане" - привърженик на научния метод на познание, изявен противник на средновековната схоластика и на църковните авторитети, истински хуманист и създател и първи майстор на литературния жанр есе. Самият той нарича трудовете си "Опити" - опити върху човешката душа, върху вечните проблеми на съществуването, върху държавната уредба и обществените ... |
