Съчинения в четири тома ... Томът обхваща фундаменталното произведение на автора "Киркигор и екзисенциалната философия" в превод на Недялка Видева. Цялата философия на Лев Шестов - от първата му статия до последната му книга - е зов и стремеж, усилие и копнеж за свобода. Свобода е заглавието на една глава от Киркегор и екзистенциалната философия, но всъщност свободата е основна и господстваща тема в цялото философско творчество на Лев Шестов. Наистина не е възможно обяснението на дадена философия само с личното битие на философа - такова обяснение винаги ще съдържа огромен риск. Но ако не само личната биография ... |
|
|
Цялата философия на Лев Шестов - от първата му статия до последната му книга - е зов и стремеж, усилие и копнеж за свобода. Свобода е заглавието на една глава от Киркегор и екзистенциалната философия, но всъщност свободата е основна и господстваща тема в цялото философско творчество на Лев Шестов. Наистина не е възможно обяснението на дадена философия само с личното битие на философа - такова обяснение винаги ще съдържа огромен риск. Но ако не само личната биография на Шестов, принуден да изпитва всевъзможни насилия, но и колективната биография на руската философия в продължение на десетилетия и векове също се е създавала ... |
|
|
Мераб Мамардашвили е емблематично име за съветското философско инакомислие: неговите лекции за Декарт и Кант, Маркс и Ницше, Фройд и Хусерл са не салдо идеологически скандал. Те не са салдо и философският скандал, предизвикан от един "говорещ философ" през XX век (неслучайно Жан-Пиер Вернан заявява: "Мераб, както и Сократ, не е бил човек на писаното слово"). Те са преди всичко едно съвсем ново предизвикателство пред всички онези, които са загубили доверието си в класическия европейски разум. Предизвикателството да се търсят шансове на разума в това, което Мамардашвили нарича некласическа рационалност. ... |
|
|
"Тъй като преподаващият католическата истина не само трябва да обучава напредналите, ами негов дълг е и да образова начинаещите, съгласно думите на Апостола в Първото послание до коринтяните, 3:1-2: "като на младенци в Христа, с мляко ви нахраних, а не с твърда храна", намерението и замисълът на това ни произведение е да предадем съдържанието на християнската религия по начин, подходящ за образоване на начинаещи. Наистина, писанията на разни люде твърде много объркват новопосветените в това учение - било защото в тях са прекалено много безполезните въпроси, раздели и доказателства; било защото онова, което ... |
|
|
В книгата се съпоставят западната (европейската) и източната (китайската) концепция за ефикасността, т. е. постигането на най-благоприятни резултати от човешката дейност. Философска книга, безупречно и завидно професионална и същевременно достъпна, разбираема, истински пир за ума на хората, които могат и все още желаят да мислят. Дори само няколко неща, добре осмислени и приложени от нея, биха имали, извън всякакво съмнение, огромна практическа значимост в живота на всеки от нас. В европейската традиция "ефикасността се схваща като процес, в който първо се създават някакви идеални форми (план за действие, проект, ... |
|
|
Познанството с Тейар дьо Шарден означава познанство с едно оптимистично видяно бъдеще. Всъщност теорията за ноосферата (превръщането на Земята в сфера на разума) е единствената глобална оптимистична философия на нашето време. Нейни най-видни представители са Тейар дьо Шарден (1881-1955) от Франция и Владимир Вернадски (1863-1945) от Русия. Ноосферата според определението на Тейар дьо Шарден е „покривката от мисловна субстанция" на Земята. Но кой е носителят на тази промяна - това е човечеството. В днешната си фаза на развитие то е призвано да поведе еволюцията на Вселената в посока на Разума и на хуманизацията. ... |
|
|
Книгата на Тихомир Пеев „Ноологичната реалност. Субектното като особен вид обектно" е израз на една съвременна потребност от възраждане на древната ноология, която има за предмет битийните първооснови на ноосферата като сфера на разума. В този смисъл тя несъмнено е принос към историята на българската философска мисъл. Авторът поставя едни от най-трудните проблеми в съвременната онтология и отправя интересни предизвикателства към философската антропология. Трудът му предлага нови гледни точки при разглеждането на ноосферата като ноологична реалност и на науката за нея - ноологията. ... |
|
|
Толтекски пътеводител към личната свобода. Древните толтеки вярвали, че животът такъв, какъвто го възприемаме, е сън. Всеки от нас живее в своя собствен личен сън, а всички тези сънища заедно изграждат Съня на Планетата. Проблемите възникват, когато забравим, че това е само сън, и започнем да вярваме, че нямаме никакъв контрол над него. „The Mastery of Self“ разглежда толтекската философия за Съня на Планетата и личния сън и обяснява как човек може да се освободи от ограничаващите вярвания и илюзии, които го държат в плен. След като се освободим, можем да живеем като своето истинско, автентично и любящо аз — не само в ... |
|
|
Какво ни очаква през следващите петнадесет-двадесет години? От какво зависи бъдещето ни и на какво не можем да повлияем? Ще успеем ли да приемем новото бъдеще? За да отговорим на тези въпроси, първо трябва да направим първата крачка. В книгата си известният психолог и философ Сергей Николаевич Лазарев разглежда теми, които вълнуват не само него, но и цялото човечество. Отговаряйки на ключовите въпроси за бъдещето, изследователят с присъщата му дълбочина се обръща към библейски сюжети, различни религиозни концепции, философски учения, научни открития, закона за причината и следствието, както и към необичайни реални ... |
|
|
От 1970 до 1987 г. Жил Дельоз води ежеседмичен семинар в Експерименталния университет на Венсен, а от 1980 г. - в Сен-Дени. През пролетта на 1981 г. той започва серия от осем семинара, посветени на живописта и нейното пресичане с философията. Записите от тези сесии, сега за първи път напълно транскрибирани и преведени на английски език, се публикуват в цялост. Те са обстойно анотирани от философа Давид Лапужад и в книгата осветяват разсъжденията на Дельоз върху художественото съзидание, като значително разгръщат линиите на мислене, заложени в книгата му Франсис Бейкън. Чрез живописта и писмата на Рембранд, Делакроа, ... |
|
|
Тези две новопреведени лекции представят късните размисли на Мишел Фуко, Кант и Просвещението. На 27 май 1978 г. Фуко изнася лекция пред Френското философско общество, в която преосмисля целия си философски проект през призмата на есето на Имануел Кант Що е Просвещение? (1784). В нея Фуко поразително дефинира критиката като политическо и морално отношение - изкуството да не бъдеш управляван по този начин. Това отношение дестабилизира властовите отношения и открива възможности за ново формиране на себе си в рамките на политиката на истината. Настоящият том представя първото критическо издание на тази ключова лекция, ... |
