Книгата съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата - от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите - религиозни, естетически и етически - и към техните продуктивни въздействия. Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции. ... |
|
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
|
Завещаният от Боеций на Средновековието логически корпус заедно с геологическите трактати и "За утешението на философията" съдържат многобройни податки относно същината и метода на теоретичното познание, където нерядко с известна проблемна неяснота или противоречивост си съжителстват понятия и постановки, почерпени от три основни дяла на късноантичната традиция: аристотелизъм, неоплатонизъм и християнско учение. През първата половина на XII век Жилбер от Поатие, един от най-ярко изпъкващите теолози на своето време, долавя въпросните проблемни области и предлага свои решения, обусловени от нарасналия интерес към ... |
|
|
"Философията: кому е нужна" е сборник с есета на Айн Ранд, издаден няколко месеца след смъртта й през 1982 г. под редакцията на Ленард Пейкоф. Неговата тема е философията изобщо. В заглавното есе Ранд доказва, че философията играе главна роля във всички човешки дейности, че в основата на всяко действие и всяка мисъл лежат определени предпоставки, които ние трябва да изучим. Но за да може една философска идея да функционира наистина като насока за живот, човек трябва да познава пълната система, към която тя принадлежи, както и връзката на идеята с другите идеи, които й дават контекст, определение, приложение, ... |
|
|
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог Тома от Аквино. Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата ... |
|
|
Настоящото изследване е обзорен и същевременно аналитичен преглед на централните понятия, използвани от Кант в "Критика на чистия разум". Въпреки тематичната му, а не азбучна подредба, то може да бъде ползвано и като речник. В структурен план е организирано около трите основни дяла от „Учението за елементите” на Критика на чистия разум (трансцендентални естетика, аналитика, диалектика), като същевременно в началото е обособен специфичен раздел понятия, условно наречени „метапонятия”, които са от такова естество, че пряко обслужват критико-философската методология на Кант. Въпросните метапонятия позволяват да ... |
|
|
Религията, все едно дали е възникнала като творение на собствената фантазия на един народ или му е натрапена отвън, с огън и меч, все едно дали е политеистична или монотеистична или както и да я определяме, почти винаги е играла своята кога положителна, кога отрицателна роля в живота на народите, затова и нейната философска трактовка или философията на религията, независимо дали се е наричала точно така или не, съставлява важна част от философията на Хегел през всички периоди на нейното развитие. ... |
|
|
Ако има автор, с когото да могат да бъдат обхванати на високо ниво всички обеми на доминиращия философски стил във Византия, ако желаем да навлезем в този стил през делото на един единствен философ, то неговото име без никакво съмнение е Максим Изповедник. Във всяко отношение - в съдържателна, структурна и методологическа перспектива - той следва да бъде гледан като бащата на византийската философия и на византийското богомислие изобщо, така че неговото значение за Изтока е сравнимо само със значимостта на Августин за западната култура. Проф. дфн Георги Каприев (Бургас, 1960) e преподавател в Катедрата по история на ... |
|
|
„Философския речник” на Кеймбридж e изключително стойностен труд в областта на философията. Книгата е подходяща както за хора занимаващи се с тази материя професионално, така и за непрофесионалисти. Тя съдържа информация за основните фигури и идеи в историята на философията. Настоящето издание, както ще установи всеки негов читател, несъмнено е продукт на вече каноничната в англосаксонския свят „аналитична философия”, която обаче за голяма част от следовниците на „континенталната философия” не без основание се интерпретира като „мода”. Разбира се, да се мисли и говори за мода във философията е несъстоятелно. Ето защо ... |
|
|
Опит върху философията на Мераб Мамардашвили Всяка изминала година от смъртта на Мераб Константинович Мамардашвили (1930-1990) бележи както географско разширяване, така и интелектуално задълбочаване на изследванията върху неговото философско творчество. В същото бреме говоренето за неговата личност и за социалния му образ на мислител сякаш все още не се е освободило от патоса, характеризиращ разказите за богове и герои. Оприличаван на Сократ заради външния си вид, но и заради начина си на философстване, поставян редом с Платон и Кант заради аналитичните си способности, възприеман като жрец на свободната мисъл и ... |
|
|
След като разгледахме най-общо добродетелите, пороците и останалите отнасящи се към нравствеността неща, сега е необходимо да се спрем на тях поотделно: тъй като, колкото постъпките ни са конкретни, общите морални наставления са по-малко полезни. Даден морален предмет може да бъде разглеждан обаче в неговата отделност по два начина: от една страна, с оглед самата му материя, както когато се разглежда например ето тази добродетел или ето този порок; от друга - с оглед отделните положения на людете, както когато става дума за подчинените и властвуващите, за водещите действен или съзерцателен живот и изобщо за всички такива ... |
|
|
Едва ли може да има съмнение, че в ярките страници, в силните редове от Страх и трепет, където се описват постъпката на "рицаря на вярата" Авраам, неговата самота и мъченическото му изкачване към върха на планината в земята Мория, Киркегор - съзнателно или не - описва и собствената си самота, страдание, собственото си мъчително и самотно изкачване към върха на неговата планина, където обаче не го чакат нито облекчение, нито спасение. ... |
