В тази книга, драги читателю, ще се срещнеш с увлекателното изследване на Женя Андреева, посветено на Дора Габе - поетеса, под чието могъщо поетическо влияние е цялата половина на миналия век. В книгата ще видим нови, малко познати факти от интересната биография на Дора Габе, които Женя Андреева е открила в литературните архиви след дългогодишен упорит труд. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"...Приближих я. Жената беше стара, стара... Наметната с нещо като протрит чул... Като купчина на пътя до голям камък беше тая жена. Отдалеч не личи, че е човек на пътя. Една китка росни лилави маргарити имаше в скута си. – На вземи това - и ми подаде цветенцата. – Като стигнеш там, шъ легнеш с главата си върху им. Ей натам 'шъ вървиш. Само направо. Покрай кривите брястове. Вървиш, вървиш, не спираш. Шъ дойде пред тебе скала. Там извира вода. Ей на, така изведнъжка. Пий малко и съ не избърсвай. Скрито е. Не съ вижда веднага това дето търсиш. Има вляво черен смърч после едни струпани обли камъни, от вода въргаляни. ... |
|
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
"Обичайно в увода авторът посочва мотивите си да пристъпи към анализа към съответния проблем и посочва неговата важност. В моя случай, аз съм облекчен - едва ли съществува съмнение в значимостта на темата за престъпленията по служба за правовия ред у нас. Тяхното усъвършенстване ще направи по-успешно противодействието на този изключително опасен вид престъпност, често пъти основателно разглеждана и като част от проблема с корупцията. В света действат и много по-стари наказателни закони от приетия през 1968 година Наказателен кодекс. Но не са много страните, които са запазили своето наказателно законодателство след ... |
|
|
"Историческото значение на Каравеловите произведения се състои в това, че те отразяват настроенията и възгледите на цяла една епоха в нашия живот - епохата на национално-политическите борби - на революционните движения. В много от песните си Каравелов говори от името на цялата българска революционна младеж, явява се като изразител на нейните стремежи и идеали, определя не само своето, но и нейното отношение към българската политическа действителност. Но те са ценни и в друго отношение - като документи, по които могат да се изучават не само възгледите и идеалите на техния автор, но и особеностите на неговата лична ... |
|
|
"Знам, че днес мъдростите, поуките от народните приказки у някои от младите българи ще предизвикат насмешки, на други ще им прозвучат старовремско, наивно, несмислено. Трети ще решат, че това са писания, които са изживели времето си и няма да бъдат проумяни. Но аз вярвам, че ще се обърнат нещата към добро, че българите ще погледнат назад към предците си, към корените си, за да потърсят и намерят там опора, кураж и сила, и да продължат напред. Защото няма нищо по-страшно от това съзнателно да се откажеш от рода си, потеклото си, от създадената от народа си духовност съхранена до наши дни, за да стигне до нас, днешните ... |
|
|
"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
"Това писание е имитация на документален разказ за една несъществуваща фамилия и едно несъществуващо съдебно дело в държавата Пълна измишльотина. Съвсем случайно, подскачайки с търсачката насам-натам, намерих в лаптопа си фалшив документален разказ (не обикновено, а вродено фалшив), който дотолкова ме заинтригува, че... реших да го публикувам. Четивото не се препоръчва на хора под социалния екзистенцминимум, на случайни или наследствено бездомни или на такива, надвили на харча си по рождение и по наследство. Предварително, за да няма объркване - Ясен Герганов, писачът на изнамереното от мен в компютъра, ще си ... |
|
|
С тази книга, драги читателю, ще се запознаеш с живота, родолюбивото дело и мъченическата смърт на двамата братя Константин и Димитър Миладинови от Струга - народни будители, които Христо Ботев и Любен Каравелов нарекоха първомъченици за българската епархия - на българската църковна независимост и слово. Съставеният от тях сборник Български народни песни прослави българската народна поезия като я направи достояние на целия цивилизован свят и даде прекрасни образци за развитието на новобългарската литература. Поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
