С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
"...Може би именно затова ме впечатли поезията на Рени Васева, в чийто визуален и емоционален свят образът на къщата присвоява характеристиките на дома. Всеки детайл от одухотворения ѝ образ е придобил свое значение и свой живот. Тази нейна интерпретация до голяма степен напомня вижданията на френския философ Гастон Башлар, чиято книга Поетика на пространството, представя възгледите му за архитектурата на къщата и отделните ѝ части като своеобразни опазващи феномени с различни функции. Рени Васева отива още по-далеч от Башлар. В интерпретацията на образа на къщата тя влага невероятно жив организъм, който ... |
|
|
В изданието са представени: Аврелий Августин; Дионисий Псевдо-Ареопагид; Фредегизий от Тур; Пиер Абелар; Гийом от Конш; Магистър Тиери от Шартър; Аделард от Бад; Хонорий Августодунски; Бонавентура. Книгата е част от поредицата Средновековни философи на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Какво отброява обърнатият пясъчен часовник? Останалото време или оставащото ни лично време? Сипят се неотменно трохите на пясъчните секунди под очарования ни поглед и - атом по атом, клетка по клетка ни отвеждат в безкрайността на всемирното единство. Но времето няма вина за нашата земна ефимерност - то не е нищо повече от смисъла, който влагаме в него. Смисълът, който е вложила Албена Фурнаджиева в своите истории, е обграден с носталгичния цвят на едно особено време - времето на успокоените страсти. Всичко в тези разкази е истинско - без търговски трикове, протяжни диалози и моден епатажен натурализъм. ... |
|
|
Не са редки случаите, в които изявени личности в една област, показват не по-малък талант и в друга - адвокатът - математик Ферма, оптикът философ Спиноза, алхимикът-физик Нютон и т. н. Аналогичен е паралелът между трудовете на Омар Хайям и оригиналните Рубаи и опитът на Сгурев за есе за него, както и съвременните му четиристишия. И двамата, с разлика повече от хилядолетие са хора на точните науки - първият - астроном, математик и други, но остава в историята с Рубаите си. Вторият, наш съвременник, също всепризнат учен в областта на положителните науки - дискретна математика, информатика, напоследък има и доста ... |
|
|
"В своето изследване Енергията на българския дух Иван Гранитски проследява еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните български поети и белетристи. Той формулира оригинално и сполучливо неговото проявление у отделните автори. Националният дух е нещо конкретно и своеобразно, защото се носи и изразява художествено от най-големите ни автори. Те са изразители както на цялата нация, така и на определени региони, социални групи, възрасти, интелектуални съсловия. Своеобразието на българските писатели е своеобразие на националния дух, на чувствата ... |
|
|
Св. Софроний Врачански е първият в нашата литература, който поставя проблема за качествата на държавника и за необходимостта той да бъде морален и почтен човек, да не се поддава на ласкателства, зловредни влияния и лоши съвети. Св. Софроний Врачански отваря по същество началото на модерната българска литература, полагайки в нея проблеми от ежедневието, но и от висшите сфери на държавния живот. И то, когато държавата е все още неродена мечта и представа. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
В тази книга ще се срещнете с личността на прославения генерал Георги Вазов - потомък на стар български род, дал бележити личности на българската военна история. Завършва Одеското военно училище и се завръща в България, за да участва в Сръбско-българската война, а след това и в Балканската война 1912 - 1913 година. Офицер за особени поръчки при военноинженерните войски. Прославя името си при превземането на Одринската крепост и пленяването на Шукри паша, губернатор на Лозенград, на Одрин и Тракия, военен министър, талантлив военен инженер, общественик и автор на ценни мемоари за войните. Книгата е част от поредицата ... |
|
|
"Много случайности съпътстват всяко човешко същество. Аристофан не прави изключение от общото правило. Но неговата поява върху литературното поле на древна Атина не е случайна, независимо от всички случайности, които могат да се открият и тук. Като изключим ония субективни предразположения към творчество, които не могат да се сведат изцяло към историческите условия, тя, казано най-общо, е подготвена от социалната действителност и от литературния процес. Изразяваме се общо, защото далеч не всички социални обстоятелства и литературни факти, които биха ни интересували, са ни известни. Във всеки случай дори в малкото, с ... |
|
|
Вестоносец от бъдещето ни повежда през перипетиите на вълнуващо пътешествие. Юлия Павлова е в зората на своята педагогическа кариера, когато ѝ поверяват осемгодишно разностранно надарено дете от Китай. За Александър-Уанг Хоу няма човешко знание, което да му е чуждо, няма музикален конкурс или математическа олимпиада, на които да не се е окичил с лаврови клонки... ... |
|
|
Разговор със себе си - така е нарекъл книгата си Николай Майсторов. Текстовете в тази книга отново ни убеждават, че преди всичко авторът се опитва да разгадае енигматичните послания на глобалната метафора за Пътя. Стиховете му представят играта на цветовете в дъгата от спомени. Затова той нарича очите си вопъл на четка. Вслушва се напрегнато в безмълвния крясък на притихнали спомени, опитва се да долови неуловимия дъх на въздишката, съзерцава смълчаната сълза на майката, родила същността на преродената душа... ... |
|
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
