Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"Генерал Марин е от образците на съвременното българско родолюбие - нещо, което носи в гена си с прадядо, участник в баташките събития, с дядо, който е загинал в Балканската война, една типична история за баташки род. Но мисля, че г-н Марин през всичките тези десетилетия показа ново, съвременно, модерно, просветено разбиране за българския патриотизъм. И мисля, че днешният знак е само един начин да започнем осмислянето на онова, което той е направил и надявам се да бъде прието, продължено с висока степен на приемственост и от следващите президент и вицепрезидент, да бъде развито и от изпълнителната власт, защото ... |
|
|
"Повестта "Българи от старо време" е едно от най-хубавите произведения на българската белетристика изобщо. Писана преди Освобождението, във време, когато нашата белетристика прави още първите си стъпки, тя свидетелства за големия разказвателен талант на своя автор. В нея са възсъздадени незабравими, ярки, пластични, живи образи; случките са разказани с богат, изразителен език и, увлекателно и непосредно; възкресена е с много хумор една отминала епоха. Ето защо тая творба и днес продължава да се чете с интерес, да вълнува читателя. Това е най-добрата преценка за нея и нейния автор. Тя е едно от най- ... |
|
|
Хамалин, моряк, теляк, копач, бояджия, рибар, пожарникар, златотърсач, преписвач на роли - такъв е реалният живот на Александър Грин. Но неговите герои добиват богатирска сила, благодарение на мечтата и безпределната вяра в чудесното. "Никога не се страхувай, че можеш да сгрешиш - не бива нито от увлечения, нито от разочарования да се страхуваш. Разочарованието е таксата, която човек заплаща за нещо, получено по-рано, понякога може би несъразмерна, но ти бъди щедър. Страхувай се само да обобщаваш разочарованието и не оцветявай с него всичко останало. Тогава ще намериш сила да се съпротивляваш на злото в живота и ... |
|
|
Мигел де Унамуно е известен испански философ и писател. Роден е в Билбао през 1864 г. Преподавател в университета в Саламанка и негов ректор. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Умира през 1936 г. Философските възгледи на Унамуно са близки до екзистенциализмза, но той отдава значение предимно на живия живот и проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. ... |
|
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
|
|
"Стиховете на Иван Матанов са създадени в тайни духовни скривалища, недопустима светая светих на любовта и свободата. Този кът не е замък, а храм, който има само едно прозорче. През него се вижда бряг и се чуват вълни, които казват: "Не споменавай морето". Любомир Левчев ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
В сатиричния си роман "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и други. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение. Коренно ... |
|
|
Лежеше старият ветеран върху уморените си колела, беше спокоен и удовлетворен от мечтаното пътешествие. Знаеше, че в резервоара му няма капка гориво и вече не ще може да пътува. Нито в една, нито в много посоки. Това не го тревожеше. Знаеше обаче, че за него е запазена още една посока, но той се стараеше да не мисли за нея. ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
"Може би най-добър източник на сили би бил за нас примерът на Наполеон. Умрял преди сто и двайсет години, Наполеон владее още мислите на света. Тоя дребен поручик, станал господар на света, въплъщава в себе си всичко мъжествено и съвършено, което има човешкото племе. Той беше щастлив, щастлив наистина. Той беше, казвам това не без трепет, защото е една мистерия - той беше може би най-щастливият от всички хора. Защото се беше осъществил напълно. Защото никое създание, родено на земята, не се е възземало тъй близко до звездите и защото, вместо да свърши с недъзите на старостта, още млад той потъна в едно несравнимо ... |
