"Стиховете на Иван Матанов са създадени в тайни духовни скривалища, недопустима светая светих на любовта и свободата. Този кът не е замък, а храм, който има само едно прозорче. През него се вижда бряг и се чуват вълни, които казват: "Не споменавай морето". Любомир Левчев ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
|
|
В сатиричния си роман "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и други. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение. Коренно ... |
|
|
Лежеше старият ветеран върху уморените си колела, беше спокоен и удовлетворен от мечтаното пътешествие. Знаеше, че в резервоара му няма капка гориво и вече не ще може да пътува. Нито в една, нито в много посоки. Това не го тревожеше. Знаеше обаче, че за него е запазена още една посока, но той се стараеше да не мисли за нея. ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
|
"Може би най-добър източник на сили би бил за нас примерът на Наполеон. Умрял преди сто и двайсет години, Наполеон владее още мислите на света. Тоя дребен поручик, станал господар на света, въплъщава в себе си всичко мъжествено и съвършено, което има човешкото племе. Той беше щастлив, щастлив наистина. Той беше, казвам това не без трепет, защото е една мистерия - той беше може би най-щастливият от всички хора. Защото се беше осъществил напълно. Защото никое създание, родено на земята, не се е възземало тъй близко до звездите и защото, вместо да свърши с недъзите на старостта, още млад той потъна в едно несравнимо ... |
|
|
"Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотата му има и едра капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и трудната съдба на другите хора. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото. Едва ли ... |
|
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Физика". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, естетически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. Вторият том съдържа естественонаучните и натурфилософски трактати на Аристотел. Той се състои от четири части. Първата от тях ... |
|
|
...Красимир Спасов е изключителен ерудит и анализатор, неспокоен дух и изследовател, страстен почитател на литературата и високото слово, дълбоко ангажиран с проблемите на обществото и неговите най-сериозни трусове, проникновен портретист на човека и емоционалния, духовния живот на личността - това е само част от богатата и задълбочена природа на големия режисьорски талант на този театрален творец. Като режисьор Красимир Спасов се идентифицира тотално с лудическата природа на театралното изкуство поради собствената си енергия на експериментатор, който винаги търси сътворяването на зрима, сетивна и мисловна картина, ... |
|
|
"Блестящият свят" е роман за летящия човек Друд, за приключенията и гибелта му. "Не човекът лети, а се извисява духът му!" - казва авторът. Александър Грин (Александър Степанович Гриневски 1880-1932) заема особено място в руската литература. Не е възможно да се намери подобен нему писател. Сравняват го с Едгар По - американския романтик от деветнадесети век. Вторият роман "Златната верига" напомня за "Златният бръмбар" на Едгар По. И в двете произведения става дума за пиратски съкровища и несметни богатства. Но в "Златният бръмбар" съкровището обещава благополучие и ... |
|
|
Съвременната "бетонна цивилизация" и нейните технически "услуги", сред които е удобно да се живее, ни прави неусетно свои пленници и ни откъсва от природата, към която уж непрекъснато искаме да пътуваме,а всъщност непрекъснато се отдалечаваме. Навярно и заради това, докато четем новелите на Николай Хайтов, ние сме щастливи, че пътуваме към природата, към естествения живот, към екзотиката на планината, че бродим на воля из гората и гълтаме на големи глътки пресния въздух, който в съвременния свят се превръща все повече и повече в истинско зло... В тези разкази връзката "човек-природа" е ... |
|
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
