"Човешкото тяло, което се радва на умиротворение, е по-скъпо от най-рядката скъпоценност. Пази тялото си, то е твое само този път. Човешкият облик се постига много трудно, а се губи толкова лесно. Всички земни неща са краткотрайни като небесните светкавици. Разбери: този живот е като малка дъждовна капчица. Той е нещо прекрасно, което изчезва веднага щом се появява. Затова определи свойта цел и върви към нея денонощно!" Дзе Дзонкапа ... |
|
|
Александър Гочев е роден на 18.11.1942 година в Шумен. Завършил е Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 до 1985 година работи в БАН (Централна лаборатория по биофизика; в Института за ядрени изследвания като ръководител на група по биофизика; защитава самостоятелен докторат по физика). От 1985 година е в САЩ, през периода 1985 - 1989 година работи по покана в Texas A&M University and Purdue University в областта на квантовата кинетика, а от 1989 година и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в Chemical Abstract Service (Columbus, Ohio) - най-голямата ... |
|
|
Поредицата Сила и живот е съвместна публикация на издателствата Захарий Стоянов и Бяло Братство. В нея за първи път е представена пълна хронология на неделните проповеди на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914 - 1944 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяла Братство. От езикова гледна точка неделните проповеди, наричани беседи, са стенографирано говорно слово. Стенограмите на беседите са дешифрирани, редактирани и публикувани от различни последователи на Учителя Петър Дънов през различните периоди от ... |
|
|
Мотото на помагалото се основава на това, че е много важно образованието на всички граждани, включително ВиК операторите, за сложността, важността и благородството на управлението на ВиК услугите, което ще привлече още по-голяма обществена подкрепа за работата и вероятно ще даде ново поколение работници. ... |
|
|
В тази книга ще се срещнете с личността и делата на българския генерал Владимир Вазов, който през 1918 година разбива британския корпус и разнася славата на българското оръжие и войнство далеч зад пределите на България. Ще прочетете как при появата на българската представителна част на юбилейния парад на ветераните в Лондон прозвучава команда: "Свалете знамената! Минава генерал Вазов - героят от Дойран." Книгата е част от поредицата Дълг и чест на Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Някой пита: Построи ли къщата? и дърво ли посади? Не! Нехранимайко бях! Назад в живота не се връщах. Понатрупах даже грях. Но ти не ме съди. Имах си пътека с много тръни за венец. И вместо къща - небесен дом с любов градих, с камъни от синьото небе. С крила на птици го чертах. Това е мойто битие. Там живее моята душа." Димитър Петров ... |
|
|
"Няколко дни преди Гергьовден Мишо Далаверата отиде до овчите кошари недалеч от имението. Там още в началото си беше заплюл един агнец, оставил го беше да се угоява. Овчарите начаса го изведоха от насъбралото се на пладнина стадо. Мишо Далаверата едва го разпозна. Пораснал, натежал, красавец! Метна през рогата примката на въжето и го подкара. Овенът кротко го последва. Вървяха като на разходка. Човекът и животното. Странно закачени един към друг и в същото време странно отчуждени. Човекът крачеше напред въодушевен и изправен, кочът не изоставаше, но в походката му личеше леност и равнодушна празнота. Мигар съзнаваше ... |
|
|
"Всяко неизменно нещо е по-висше от променливите. Но онова, което се познава със сигурност, е неизменно, защото е истинно по необходимост. Нашият ум обаче е променлив. Следва, че това, чрез което познаваме е висше от нашите умове. Но онова, което е над нашите умове не е нищо друго освен Бог и вечната истина. Следователно това, чрез което е налице познанието, е божествената истина и извечното основание." Бонавентура Средновековните философи включени в изданието са: Боеций; Максим Изповедник; Фотий; Константинополски; Анселм Кентърбърийски; Анселм Хавелбергски; Робърт Гросетест; Бонавентура; Тома От ... |
|
|
"Като републиканец по убеждение, като горещ демократ и революционер, по начало той не е можел да апелира и да иска ръката на монархическите държави. Той е бил не само против османското тиранство, но въобще против всички деспоти на вселената, както са били и неговите последователи Левски, Ботев и пр. Тия именно негови широки принципи го възвишават още повече, тия са, които ще го укрепят да бъде той велик между нас и въобще между человечеството на стотини години. Ако той беше чист патриот в ограничена смисъл на тая дума, ако той беше наострил своето перо само против едни турци, то отдавна името му щеше да бъде ... |
|
|
Новата стихосбирка на Иван Гранитски искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание. И както у Пиндар жаждата е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази жажда не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора: "душата ти в Всемира е създадена за да се труди - непрекъснато и неуморно". Иван Маразов Илюстрации: Владимир Пенев. ... |
|
|
Проф. д.изк.н Чавдар Добрев е от личностите, тясно преплели своята съдба с унгарската култура и история. Тази книга е посветена на удивителната му и разностранно надарена личност. Когато го изпратихме в последния му път, проф. Иван Маразов - негов най-близък приятел и духовен съратник, подчерта, че с отпътуването му към други по-добри светове, българската култура вече е различна, завършила е една епоха, чийто най-емблематичен образ е именно Чавдар Добрев. В книгата поместваме някои от най-ярките негови творби в различни жанрове, в които талантът му се разгръщаше през годините. Обхващаме спомени от негови приятели и ... |
|
|
"Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив.""Поникват спомени като кокичета във стъпките му през величието нежно на пролетта. И клоните разцъфват от него нарисувани, протегнали надежди към мене във съня. И ... |
